Какво е цар?

Титлата цар не е била използвана единствено от руските управници, а също и от други славянски монарси, като владетеля на Българската империя. Понятието произлиза от латинското Цезар, имперска титла, която продължава да се използва от византийците дълго след разделянето на Римската империя. В средновековна Русия се използва думата „цар“ и към нея се прибавя религиозен аспект. Въпреки че титлата цезар е използвана за позоваване на върховен владетел, тя се отнася по-специално до светския ръководител на православния християнски свят, т.е. византийския император.

Великото Московско княжество

Великото московско княжество, е било държавата, която предшества Руското царство. Москва е създадена като малък търговски град около 12-ти век и е разрушена по време на монголското нашествие в Русия през следващия век. През 1263 г. Москва, която все още е била незначителен град, е дадена на Даниил I, най-младият син на Александър Невски, след смъртта му. Даниил и потомците му се стремят да обединят руските земи. Обединението на великоруските земи е завършено по времето на Иван III Василиевич, известен още като Иван Велики. При смъртта на Иван Велики през 1505 г. великият московски княз е бил владетел и на Русия.

Иван III е наследен от сина си Василий ІІІ, чието управление е относително незабележимо. Значението на Василий обаче се крие във факта, че той е бил бащата на Иван IV, който го наследява като велик московски княз на тригодишна възраст през 1533 г. Той ще бъде последният велик московски княз и първият цар на Русия.

Докато Иван III завършва обединението на Русия, византийската империя е приключила с превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. Османците продължават да нахлуват на Балканите, оставяйки московския велик княз като единствен останал православен монарх в света. В резултат на това се появяват призиви Москва да бъде призната за наследник на Константинопол и на третия Рим. Нещо повече, през 1472 г. Иван III се жени за племенницата на последния византийски император Зоя, по-късно София Палаологина, която донесла със себе си традициите на византийския двор.

Първият истински цар на Русия

Въпреки, че Иван III е бил цар на Русия, но само на име, през 1547 г. неговият внук, Иван IV, официално приема това звание, едва тригодишен. На 16 януари 1547 г. Иван IV е коронован за първия руски цар в катедралата Успение Богородично в Москва. Самият Иван IV е сложна фигура и това се вижда от начина, по който той управлява Русия. Например, въпреки че е бил посветен християнин и е направил огромни дарения за манастирите, той и за миг не се е двоумял да осъжда на смърт свещеници. По време на ранното си управление царят се опитал да укрепи позицията си, ограничавайки властта на дворянството чрез реформи. По-късно обаче Иван IV прибягва и до по-брутални методи за ограничаване на властта на дворяните.

Освен това Иван IV е бил предразположен към изблици на психическа нестабилност, особено през последните години от живота му. Именно по време на един от тези изблици през 1581 г. той убива сина си Иван Иванович. В резултат на това, когато Иван IV починал през 1584 г., той бил наследен от другия си син Феодор I. До смъртта на по-големия си брат Феодор не се смятал за кандидат за трона и не бил готов за задачата. Всъщност Феодор се е интересувал повече от религиозни, отколкото от политически дела. Въпреки че Фьодор е законният наследник на царя, истинската власт е в ръцете на мощния болярин Борис Годунов.

Феодор умира през 1598 г. без да остави свои наследници, като по този начин прекратява династията си, т.е. династията Рюриковичи, и е наследен от Годунов. Самото царство Русия продължава да съществува до създаването на Руската империя от Петър Велики през 1721 година.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Иван Грозни – лудият цар на Русия appeared first on Зелен Свят.

Николай Рьорих (1874–1947) е художник, поет, пътешественик и една от най-загадъчните фигури на 20-ти век. Той се наричаше всякакви неща – от пророк на нова религия, до съветски шпионин и лидер на масонството. Някои дори вярваха, че той е превъплъщение на Буда.

Дългото пътуване

Рьорих става известен още ранните си години. Той рисува, пише разкази и е очарован от археологията. След средното си образование постъпва в Художествената академия в работилницата на художника Куинджи. Рьорих почита Куинджи, наричайки го „гуру“ и „майстор“. Когато бил на 30 години, художникът става член на Императорската академия и щастливо подписвал името си „академик Рьорих“.

Рьорих се жени за жена, която била очарована от езотериката – всичко свръхестествено и отвъдно. Тя имала пророчески сънища. Преди Рьорих да й предложи, тя сънувала, че починалият й баща е влязъл в стаята й и каза: „Лиля, ожени се за Рьорих.“  

Под влияние на съпругата му Рьорих също се започва да се интересува от окултизма. Двамата били домакини на духовни сеанси. Това било в началото на века, бурен мистичен период, когато всички – дори членовете на царското семейство – се увличали от магията и Ориента.

Тогава Елена Рьорих сънувала друг пророчески сън: видяла мъж с блестящо лице. Жената приела съня си като мистична среща с Учителя. Рьорих също се интересувал от Ориента. Той твърди, че в миналото е бил Леонардо да Винчи и Далай Лама. Двамата със съпругата му поглъщат книги за индийската философия и мечтаят да пътуват до Азия. Те вярвали, че в планините съществува Шамбала, мястото, където се срещат вътрешните и външните светове.

Рьорих приел революцията от 1917 г. с ужас. Той пише, че това е „въстание срещу знанието, уеднаквяване с мизерия“. Изненадан е защо „разумните същества могат да се държат като изгубени луди в човешка форма“. Семейство Рьорих бягат от този хаос в Хималаите. Там, в малък храм на склона на планина, те търсели великите Учители и Махатми. Това е ключово събитие в живота им. Махатмите обяснили на Рьорих, че руската революция не е само бедствие, а знамение. Затова го изпращат в Москва с мисия. В Москва открива Георги Чичерин, министър на външните работи, и му предава пратка от тибетските лами. Освен писмо, ламите изпратили на министъра кутия със свещена будистка земя. В писмото пишело: „Ние изпращаме земята за гроба на нашия брат Махатма Ленин. Моля, приемете нашите поздрави.“ Ленин вече е бил мъртъв. Ламите не само честват паметта му, но и го признавали като махатма. Това е забележителна история, но всички истории, свързани с Рьорих, са забележителни.

Освен това ламите написали на Чичерин, че комунизмът много прилича на будизма и че това е стъпка към по-високо съзнание, по-висок етап на еволюцията. Те заявяват, че са готови да започнат преговори със Съветския съюз за освобождението на Индия, управлявана от Англия. Това зарадвало болшевиките и обещали на Рьорих да му помогнат. Чичерин го нарича „половин комунист – полу-будист“. Има дори теория, че ЧК наема Рьорих в Москва. Но защо ЧК наема такъв човек, който съвсем не е от този свят? В такива хора никой не се усъмнява, че могат да бъдат шпиони. От Москва семейство Рьорих тръгват на експедиция към Тибет. Пътуването им било трудно. Мъжете яздели коне, Елена Рьорих била носена на носилка. Наоколо имало блатиста равнина. Под тях чернеели дълбоки клисури, в които виел вятърът. Когато пътниците достигат височина от 4500 метра, станало трудно да се диша. Синът на Рьорих, Юрий, почти умира. Той пада от коня си и остава да лежи на камъните, съвсем блед и със слаб пулс. Останалите трудно го връщат в съзнание. Свършват парите и лекарствата. Някои членове на експедицията умират, но Рьорих не се поддава – твърдо е решен да достигне Шамбала.

В будистката митология Шамбала е символичният център на света, заобиколен от снежни планини, които приличат на лотос. Според легендата, „центровете на мъдростта” се отварят за тези, стигнат до там. Ламите намекнали на Рьорих, че Шамбала е духовно разбиране и се намира във вътрешния свят, а не във външния. Той обаче не повярвал в това. Бил сигурен, че това място наистина съществува и че е много близо до него. Англичаните обявили Рьорих за съветски шпионин и забранили на експедицията да продължи. Наложило се да се върнат назад.

Имат още няколко опита за достигнат до Шамбала; Рьорих се бори до края. Той си осигурява подкрепата на английската кралица, папата и президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт. Намира пари за нова експедиция. Но и от нея не се получава нищо. Живял е в Индия до смъртта си. В края на живота си той започна да прилича на махатма: има обръсната глава, сива брада и дълбоки, мъдри очи. Тези очи породили легенди. Един свещеник, погледнал в очите на Рьорих и казал: „Какви прозорци към душата!” Разказва се, че погледът на Рьорих е карал косата на хората да посивява. Всъщност, за него се разказвали много легенди. Например тибетците вярвали, че него не го ловят куршуми.

В старостта си той изведнъж решава да се върне в Русия. Започнал да опакова картините си, да пише писма и да се сбогува с Индия. Но това сбогуване го развълнувало толкова много, че преди заминаването си Рьорих легнал на легло и така и не станал повече. В съответствие с индийската традиция тялото му е кремирано на погребална клада пред дома му. След това там е поставен камък. Върху него има надпис: „Тялото на Махариши Николай Рьорих, голям приятел на Индия, беше решен да изгори на това място.“

Рьорих принадлежи на цялото човечество. Той построил православни параклиси, получил благословията на папата и създал будистки картини. Той искал да създаде мирна религия, култ към Светлината и Знанието. Велика идея… може би някой ден някой ще я реализира.

Превод от английски – Нина Жишева

Източник, с любезното разрешение от авторите на https://www.rbth.com/arts/2013/12/05/nicholas_roerich_an_extraordinary_life_31389 

The post Николай Рьорих – Човекът Махатма appeared first on Зелен Свят.

Преди да започнем, вероятно е нужно да се подчертае, че не трябва да се впускате в пътуване с предразсъдъци към Русия. Каквото и да сте чули, каквото и да са ви казвали, не позволявайте това да развали една потенциално прекрасна почивка. Отидете и вижте само с очите си.

Не си забравяйте рублите. Те са официалната валута на Русия, което означава, че ще трябва да обмените парите си. Еврото може би ще бъде прието на някои места, но повечето ще ви откажат. Ако си мислите да използвате карта в големите градове вероятно ще проработи, но главно гледайте да имате пари в брой. Добре е да ги обмените преди да стъпите на руска земя.

Също трябва да се спомене, че Русия не е от най-евтините държави за посещение. Не се учудвайте ако видите две различни цени и вие, като посетител, трябва да платите по високата цена. Повечето музей са устроени по този начин и не се опитвайте да се измъкнете, няма да ги забаламосате.

Важно е да останете на щрек. Това важи за всички големи градове с много туристи, като Москва или Санкт Петербург. Внимавайте с багажа си и личните си вещи защото не е рядкост крадци да примамват туристи за да ги ограбят.

Не пропускайте църквите. Много хора не се интересуват от религия по една или друга причина, но това не означава, че не можете да влезете в църквите. Те са наистина прекрасни с хиляди икони и изображения, които не са за изпускане. Те са толкова красиви от вътре колкото и от вън.

Хората не са толкова отдръпнати, колкото много смятат. Познаването на минимален руски може наистина да ви помогне. Научете няколко думи и ще видите как руснаците биха любезно ви помогнали.

Стига да не говорите лошо за тях докато сте там всичко ще бъде наред. Руснаците са горди хора и се застъпват за традициите си. Правилата са доста лесни и всеки, който ги следва непременно ще има прекрасна почивка там.

Автор: Мартина С. Попова

The post На почивка в Русия appeared first on Зелен Свят.

За разлика от многобройните научнофантастични филми, не сме стигнали още до ядрото на Земята. Но поне не можем да кажем, че не сме опитали!

Най-дълбоката дупка, която сме успели да пробием е в Русия. На Колският полуостров се намира 12 километрова дупка. Тя е по-дълбока от най-дълбоката точка в океана (11 километра). Нарича се „Колски свръхдълбок сондаж“ и, както вероятно се досещате, не е природна забележителност.

Може би се питате защо биха се хванал да копаят такава дупка?

Ако трябва да го поставим най-просто – конкуренция. От много години съществува глобално състезание кой ще открие нещо ново. По времето на първите експедиции в космоса нациите са се хванали да проучват и нашата земя. Целта е била да се пробие колкото се може по-дълбока дупка, за да може евентуално да разберем както има в слоевете на планетата.

Руснаците почнали техния проект през 1970г.  С помощта на учени успяват да пробият най-дълбоката дупка в света и да направят огромни геоложки открития. Ползата била, че са можели да поставят теориите на практика. Открили, че цял слой от земната кора не съществува. Намерени са вода и микроскопичен живот на дълбините на дупката, което учудило учените. От намерените фосили, стари почти 2 билиона години, са намерени 25 различни видове планктон.

Проектът бил спрян през 1994г. поради редица проблеми. Един от тях бил, че в продължителното копаене започнало да става прекалено топло. Температурата на дъното била 180°C – на тази температура си готвите храната в печката, което прави невъзможно хора да управляват машините за копаене. Не само това, но консистенцията на земята започнала да прилича на тази на пластмаса от колкото солидна земя.

Колкото и изумителни да са откритията трябва да подчертаем, че дълбочината на дупката покрива 0.002% от разстоянието до ядрото на планетата. Не можем дори да си представим какви неща можем да намерим, ако се сдобием с точната техника. До тогава можем само да теоретизираме.

Автор: Мартина С. Попова

The post В сърцето на Земята appeared first on Зелен Свят.