Това се случило преди много години. На територията на Япония се водели страшни войни, които опустошавали всичко наоколо.

Но в същото време растяла невероятна зелена гора, крепост на красотата в онези ужасни времена. Тя разливала наоколо буйната си зеленина и радвала окото.

В гората имало едно дърво, до което никой не искал да се приближи – било напълно сухо. Животните не се приближавали до него поради страха да не се разболеят, дори тревата не растяла наоколо.

Веднъж горска фея видяла това дърво и сърцето й потънало в скръб от явната несправедливост.

Една нощ феята се доближила до дървото и изрекла заклинание: в продължение на 20 години дървото трябвало да почувства какво чувства човешкото сърце. Може да стане едновременно човек и да остане растение. Феята се надявала, че това ще помогне на дървото отново да цъфти. Но ако това не се случи – дървото трябвало да умре.

Помислило дървото, помислило и решило да стане мъж. Избрало си името Йохиро. Речено-сторено – изправил се стройният Йохиро, отърсил снага, но какво да види наоколо?! Само войни и нещастия! Натъжил се младият мъж, умислил се, обронил глава.. Но един ден Йохиро срещнал невероятно момиче на име Сакура. Тя била много мила с него. Двамата млади бързо се увлекли в интересни разговори и девойката разказала как я мъчи войната.

Когато стигнали до къщата на момичето, те се сбогували, но си обещали да се срещат отново. Между тях скоро възникнало топло приятелство, а след това дошла и любовта.

Йохиро не искал да навреди на Сакура и решил да каже истината – че е дърво, което трябва да умре, защото не можело да цъфти.

Сакура била толкова шокирана, че буквално не знаела какво да каже. В очите й се четяло отчаяние и болка. Виждайки това, Йохиро си тръгнал и отново станал дърво.

Един следобед, когато дървото най-малко очаквало, Сакура се приближила до него. Тя го прегърнала и казала, че го обича много.

В този момент се появила феята и предложила на Сакура да избере: да стане като Йохиро дърво или да ди остане човек.

Очите на Сакура се напълнили със сълзи – представила си страшния свят, в който трябвало да живеят. Но любовта й била истинска и достатъчно силна, за да пожелае да се слее с любимия и да останат завинаги едно цяло.

И така, двете влюбени души се свързали завинаги и се появило красивото японско дърво Сакура.

Превод – Нина Жишева

The post Трогателна легенда за истинската любов appeared first on Зелен Свят.

Един ловец на храна на име Дейвид Феърчайлд бил в търсене на нови растения, които биха могли да имат икономическа стойност за американските фермери. Воден от любопитство и подхранван от оптимизъм, той въвел много растения и плодове, които сега се приемат за даденост, като манго от Индия, праскови от Китай и авокадо от Чили. През 1902 г. Феърчайлд за първи път среща дървото сакура – цъфтящите черешови дървета на Япония. Омагьосан от красотата им, Феърчайлд искал да върне дърветата обратно вкъщи и да поръча 125 дървета сакура за собствения си двор в Чеви Чейс, Мериленд.

Столичният собственик в Йокохама бил толкова доволен, че има американски клиент, че го таксували само 10 цента на дърво. През пролетта на 1906 г. внесените дървета за пръв път разцъфтяли, а розовите цветя донесли толкова много зрители в дома му, че Феърчайлд поръчал още 300 като подарък за града. Години по-късно президентът Теодор Рузвелт често говорил за „разкрасяване“ на столицата на САЩ. Хелън Тафт, първата дама, вярвала, че решението са черешовите цветове. Съпругът й се съгласил.

През есента на 1909 г. кметът на Токио изпрати 2 000 млади дървета във Вашингтон. Дърветата станали толкова всеобщо обожавани от американската общественост, че американското правителство пратило на Япония подарък в замяна. Длъжностни лица решили да предложат на Япония пратка с цъфтящи дрянчета, роден в Съединените щати, с ярки бели цветове.

По-голямата част от оригиналните дървета са изчезнали. Дървото сакура има тенденция да оцелее около 25 години, може би 50, ако има късмет. От оригиналните 3,020, само две остават, сиви и провиснали, близо до основата на монумента във Вашингтон до плоча, отбелязваща деня, 27 март 1912 г., в който те са били засадени.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как черешите достигнали САЩ appeared first on Зелен Свят.