Историята на тази сладка, лепкава течност е оспорвана и е основа за най-различни дебати. Ето някои от теориите.

Confit, коренът на думата, идва от френската дума confire, което означава буквално “консервиран”. Основно сервиран на закуска, конфитюрът има и своето достойно място в кулинарията, и се използва при направата на най-различни сладкиши, кексове, торти, палачинки, т. нар. „чийзкейк” и т.н.

Има 2 познати начина за производство на конфитюр. Единият е, този, в който плодовете се заливат и престояват със захар, след това се варят и консервират, а втория – варене на плодовете заедно с техния сок. Накрая се затварят в съдове, в които не бива да прониква въздух. Най-често в стъклени буркани. Светът познава огромно разнообразие от конфитюри.

Французите твърдят, че конфитюрът е тяхно изобретение, нещо като семейна традиция. Според твърденията, още през 16 в. един аптекар криел бурканчета конфитюр в тайна стая. После внучката му Лиза, наследила любовта му към консервирането и развила тази традиция. Още в кулинарната книгата на римския гастроном Marcus Gavius ​​Apicius през първи век, е имало рецепти за конфитюри.   

Други източници, твърдят, че конфитюрът е най-сладкото наследство на Османската империя. В двора е бил на особена почит. Една от най-разпространените теории е, че  някъде около 510 г. пр. Хр. войниците на Персийският Император Дариус попадат на захарната тръстика. Заради сладкият ѝ вкус я наричат „Мед създаден без пчели”.

Дълго време войниците пазят тайната на захарната тръстика, защото вярват в лечебните ѝ свойства. През 7 в. арабите се запознават с тръстиката и се научават да правят сладък сироп от нея. А турците откриват, че чрез консервирането може да запазят плодовете за по-дълго време. Запада е поразен от поднасянето на плодове по този начин. В началото се е сервирал само на празници, като е бил с предимство в сарая и не е бил достъпен за простолюдието. Една от най-старите рецепти е на сладкото от рози.

Момите, които не са можели да правят домашно приготвен конфитюр (Reçel) не само, че били хулени, а и не ги искали за жени. Тогава са се гледали много повече уменията, отколкото външният вид на момичето.

Тогава разнообразието от конфитюри било много по-голямо. Сладко се е приготвяло от Фурми от Трабзон, ябълки, круши, портокали, орехи, вишни, праскови, пъпеш, тикви, патладжан, мушмули, дюли, кайсии, дини, лимони, сливи, рози, теменужки, джинджифил, шам фъстък, кестени, маслини…

В Османската империя кафето се е сервирало горчиво. Специалното тук е било, че в специален съд на сребърни подноси преди кафето се е сервирал конфитюр, за да може гостите да се подсладят преди кафето. След това ядяли локум.

Лечителят в сарая сортирал плодове и зеленчуци, които според него можели да излекуват господаря му и приготвял сладко от тях. За тези плодове и зеленчуци били създадени специални градини за отглеждането им. Най-известната сред тях е градината, в която се отглеждали специални рози в Едирне (Одрин).

За хората в Сарая, конфитюрът се е свързвал основно с празненства. Например за празненството по случай обрязването на синовете на Сюлейман Великолепни и на сватбата на дъщеря му Михрима, са се сервирали около 57 вида десерт, 22 от които са били различни видове конфитюр.

Твърди се, че за сарая са били познати около 60 вида конфитюр. Постепенно конфитюрът излиза от двореца и навлиза във всеки дом като средство за консервиране на плодове и зеленчуци.

Някъде около 17- и в., конфитюрът се превръща в основен източник за някои търговци в Европа.

Английската писателка Julia Pardoe, твърди, че през 1837г. е присъствала на прием в дома на високопоставено лице и в края на вечерта били сервирани скъпи сладка, цветен шербет и лимонада.

Доста време след това и ние простосмъртните имаме щастието да имаме достъп, че дори и да си го приготвяме у дома. Късмет или естествен ход на събитията, не знам. Знам, че съм благодарна и, че още след малко ще спретна едни палачинки…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Конфитюррр… appeared first on Зелен Свят.