Спартак бил номадски тракиец, който живял из българските земи. Той служил в римската армия, но бил хвърлен в затвора за дезертьорство. Скоро бил закупен от треньор на гладиатори и бил изпратен да се обучава. Процесът бил изключително тегав. Новобранците трябвало да се закълнат да бъдат горени, вързани, бити и в крайна сметка да умрат от меча. Трябвало да се подчиняват изцяло на волята на господарят им. Но всичкото мъчение не можало да пречупи духа на Спартак. През 73 година пр. Хр., той повел 73 роби да откраднат ножове от кухнята. Извоювали своята свобода на сила.

Когато вестите достигнали до Рим, империята била прекалено заета с война, за да се притеснява за избягали роби. Неразтревожен, претора Клаудиус Глабър поел с армия от 3,000 души към Везувий – убежището на бежанците. Запушили единственият изход. Трябвало просто да изчакат времето да свърши своята работа. Но в тъмнината на нощта, бунтовниците се спуснали по планината с въжета направени от лозя. Те обградили и унищожили армията. Така започнала легендата за този велик гладиатор.

С разпространението на вестите, множество войници дезертирали армиите, и стотици роби избягали от господарите си. Много от тях били необучени в битка, но чрез добре премислени тактики Спартак създал страховит отряд от войници. Опити за отстраняването има от Римската империя и били неуспешни, благодарението на остроумните им стратегии. Спартак вярвал в политиката, че всеки заслужава равен дял от печалбата, което привлякло повече последователи. Рим изпратил два легиона, който били победени, но бунтовниците загубили много от собствените си войници.

Масивната бройка от последователи, които Спартак събрал се оказали трудни за организация. Той решил да премине отвъд Алпите, извън римска територия, където народа ще бъде свободен. Но много от тях искали да нападнат и свалят от власт Рим и се обърнали обратно на Юг към столицата, отказвайки шанса за свобода. Армията била приклещена от римляните, и след множество опити да избягат на лодки, били победени. Спартак умрял в битката, докато 6,000 души били разпънати на кръст.

Макар погрома му, легендарното завещание на робът, който накарал най-мощната империя да трепери, е станало синоним на свобода и смелостта, нужда за да се бориш на нея.

Автор: Мартина С. Попова

The post Животът на Спартак appeared first on Зелен Свят.

Бил е един от най-големите робски пристанища в обширната търговия с роби в Индийския океан, в която доминират арабските търговци на роби. Арабската търговия с роби е възникнала преди исляма и е продължила повече от хилядолетие. Работодателите търгуват, подкупват началници, ограбват и често отвличат, за да отговорят на голямото търсене на роби. Новопридобитите роби често били принуждавани да пренасят слонова кост и други стоки обратно в Багамойо. Името Багамойо произлиза от думите на Kiswahili “bwaga moyo”, което означава “сложи сърцето си”, защото именно тук робите ще изоставят всякаква надежда за свобода или бягство. 

Макар, че в съвремието е известен като райски остров, има много забележителни напомняния за тъмната история на Занзибар в търговията с роби около Каменния град и по целия остров. Пазарът, където робите са били затворени в тъмни, безвъздушни подземни камери, преди да бъдат продадени, все още съдържа вериги, закрепени към каменните стени. Подвижният мемориал сега стои там, където пазарът някога е бил, напомняйки посетителите и местните жители, за зверствата, извършени на това място преди столетия.

Наблизо, Англиканската църква съдържа дървен кръст, издълбан от дървото, под който сърцето на известния изследовател и пътешетвеник Давид Ливингстън е погребано в Замбия. По крайбрежието на острова се намират няколко стари варовикови клетки, където робите са били скрити от кръстоносците. След като робството е забранено, използването на камери се увеличава. Някои все още съдържат последни съобщения, оставени от роби, които очакват тяхната продажба и транспортиране до чужда земя. 

Важно е да се разбере, че в контекста на Арабската търговия с роби, терминът арабски представлява култура, а не определена раса. Много от “арабските” търговци на роби като Типу Съвет и други са неразличими от “африканците”, които поробват и продават. Всички основни расови групи в Занзибар са участвали в търговията с роби по някакъв начин. Европейците използват роби в плантациите си в островите в Индийския океан, арабите са основните търговци, а африканските владетели продават затворници, взети в битка. 

През 1822 г. оманските араби подписват Договора за Морсби, който прави продажбата на роби на християни незаконна. За съжаление тези ограничения по същество са пренебрегнати и търговията продължава да процъфтява. След това, през 1873 г., под заплахата от бомбардиране от страна на британския флот, султан Баргаш е принуден да подпише указ, който превръща морската търговия с роби в незаконна, а пазарът на роби в Занзибар бил затворен. Макар че робството вече е официално незаконно, то продължава до континенталната част на Танзания до поражението на германците през Първата световна война и Великобритания поема властта като колония. 

Един от символите на този период е Паметникът на Робите.

Създаден е от скандинавският художник Клара Сонеас. Той показва пет фигури на роби, оковани в яма. Мъже, жени, млади и стари, с характеристики, които показват разнообразие на племенни и етнически произход. Техните изражение не са нито измъчени, нито на примирени хора. Изглеждат изтръпнали и все пак предизвикателни.

В историята на човечеството това е един от най-мрачните периоди . Подобни срамни явления само трябва да ни напомнят какви късметлии сме да живеем в свободно време.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Занзибар – сред оковите на робството appeared first on Зелен Свят.

И ако искате да знаете, изобщо няма да говоря за скоростта им…

Преди години, докато се снимах в една българо-турска копродукция, обучаваха нас актьорите в езда. Целият процес беше едно вълнуващо приключение. Всички бяхме въодушевени, всички се обичахме и имаше една доста приятелска атмосфера. Когато разбрахме за ездата радостта ни вече беше взела връхната си точка.

Аз съм си страхливо животно, но към конете изпитвам особен респект и уважение. Инструкторът усети това и ми даваше най-кротката кобила. Беше цялата черна и много мила. Качвах се върху ѝ треперейки от въодушевление и тя ми позволяваше да я галя по разкошната грива. Не помня как се казваше, но още помня смиреният ѝ снизходителен поглед към мен. Отнасяше с мен търпеливо и грижовно като с малко дете и аз ѝ благодарях при всеки удобен случай за да не ме помислят другите за луда…

Един ден слязох от нея и след мен се подготви следващият актьор, който според мен изобщо нямаше нужда да бъде обучаван. Беше толкова ловък, с такава лекота се качваше и движеше…В този момент се бяхме събрали по-голяма групичка и за да развеселя другите, аз започнах да се карам на „моята” кобила на висок глас, защото само преди секунди аз бях слязла от гърба ѝ, а в момента тя така любовно подхождаше към колегата. Бяха допрели чела и интимно си “гукаха” нещо. Всички колеги бяха прихнали в смях в резултат от  ревностната сцена, която ѝ спретнах, когато…. Кобилата бавно се отдели от него и тръгна към мен. Доближи се максимално ѝ и покорно доближи чело към мен… Не знам как реагираха другите хора в този момент, защото аз лично преживявах личният си шок и срам, че използвах толкова интелигентно животно за да получа малко аплодисменти за псевдоостроумието си… Доближих чело до нейното, погалих я й ѝ се извиних. Обясних ѝ на глас, че съм го направила на шега и, че не ѝ се сърдя.

Може би много от вас имат подобни или още по-интересни случки с коне. Днес се сетих за това изключително животно и реших да ви събера малко любопитни факти за  тези грациозни същества, които са символ на свободата.

/следва продължение/

източник снимка: google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Конете- настигни ги ако можеш 1-а част appeared first on Зелен Свят.