За всички умения и красота на работата му с длето, той е споменаван най-вече с неговата работа с четката. Смелите цветове и поразителната композиция на фреските му в Сикстинската капела все още се радват на зрителите с тяхната сила и емоция. Сикстинският таван и „Последният съд” са свидетелство за гения на Микеланджело като художник и неговата еволюция.

Фрески от други художници вече били нарисувани по стените когато започнал. Микеланджело трябвало да нарисува целия таван, структура с дължина 40 метра и ширина 13 метра. Запълването на площ от около 557 квадратни метра със стенописи би уплашило дори най-опитните художници. Въпреки това флорентинецът сдържал нервите си и настоявал за възможно най-добрата сделка. През май 1508 година предложеният план бил отхвърлен от художника, който го сметнал за „бедна идея“. В следващата итерация му бил даден картбланш.

Сикстинският таван бил завършен през 1512 година, малко преди протестантската реформация. На западната стена фреската „Последният съд“ била разкрита почти три десетилетия по-късно, тъй като последиците от революцията на Мартин Лутер се разпространили в цяла Европа. И двете произведения отразяват духа и темите на времето: възрожденската любов на човешкото тяло; напрежението между богатство и вяра и най-вече експлозивното жизнено представяне на великите истории на Библията.

Самият свод бил посветен на епизоди от Стария Завет, разделени на три части: Творението, Райската градина и Потопът. Оставащото пространство също било изпълнено с живопис. В полукръглите лунети над прозорците и в грубо триъгълните дюбели били поставени библейски фигури, които предшествали Христос. Панелите над тях били запазени за пророци. Верен на възрожденския класически дух, Микеланджело включва сибили в тази пророческа традиция, включително и либийската Сибила. В четирите ъгъла на тавана се разказват епизоди на спасението на Израел.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изкуството на Сикстинската капела appeared first on Зелен Свят.

Ранният историк на изкуството и ренесансов биограф Джорджо Вазари описва случая: “Целият свят се стече, когато откриха купола, а гледката му беше достатъчна, за да въдвори гробна тишина.” Само, ако са знаели, че най-страхотното все още е предстояло под формата на детайл, който лесно може да пропусне: според Микеланджело забраненият плод не е ябълка, а смокиня.

Съставената от девет панела творба на Микеланджело, изобразяващи сцени от Книгата Битие, заедно с безброй други библейски фигури и алюзии, свалят на земята великолепието на Рая. Художникът работил над творбата си четири години, и най-накрая написала в удължен сонет:

“Вече хванах гуша от това изтезание

Изгърбих се като котка в Ломбардия”

и я завършил с думите “тук аз не съм на правилното място – не съм художник.” Но желанието на Микеланджело за скулптурна работа може и да не е било единственото нещо, което смущавало творческия му процес

След като е бил обучен като младеж в хуманистичната академия на семейство Медичи във Флоренция, която насърчавала смесица от платонически идеали и християнство, Микеланджело вероятно щял успешно да оспорва твърдението, че католическата църква е посредник между хората и Бога. Символизмът, скрит в неговите стенописите от тавана, привежда Микеланджело по-близо до философията на ренесансовия хуманизъм, по-модерното, либерално убеждение, че хората могат да поддържат пряко връзка с Бог. Изборът му да включи небиблейски голи мъже като игнудите (подкрепящи фигури в стенописите, които съвсем не са свързани с изобразените сцепи) и анатомично изобразяване на човешкия мозък са тънък опит на твореца да съчетае възгледите на Църквата със своите, тъй като и двата примера проявяват интерес към светското. Спокойните, естествени пози и идеализирани тела на игнудите поставят акцент върху човешката страна на католицизма. Една от най-забележителните художествени свободи, които Микеланджело си е позволил обаче, е формата на смокините.

В централната част на тавана на Сикстинската капела художникът илюстрира сцени, отнасящи се до Адам и Ева. Панелът, описващ “Изкушението” и последвалото изгонване на двамата от Едемската градина, е забележително отклонение от господстващите по онова време схващания в Италия за това какъв вид е забраненият плод. В официалния латински превод на Библията през XVI в. “Вулгата”, Дървото на знанието се чете като “раждащо ябълки”. Във фреската на Микеланджело дървото ражда смокини – по-юдейска интерпретация на текста. (Би трябвало да се отбележи, че Битие описва Адам и Ева като покриващи себе си със смокинови листа при новото си осъзнаване на голотата, така че смокините по някакъв начин определено са част от действието.)

Интересно е, че смокини ще се появят отново в работата на Микеланджело в Сикстинската капела, само че малко по-ниско. Скандален стенопис на художника, изобразяващ “Страшния съд” е пълен с голи фигури, а не традиционно облечени хора, и това е този безсрамен акт на библейска ревизия, който допринася за “Кампанията Смокинов лист.” На Събора в Трент през 1563, членовете на католическата църква постановяват, че всяка похотливост, изобразена в религиозно изкуство, трябва да бъде прикривана с внимателно поставени смокинови листа.

The post Според Микеланджело ябълката била смокиня appeared first on Зелен Свят.