Ако нещо е изглеждали сигурно на хората от Античността, то е, че Земята, на която живеят, е неподвижда. Слънцето сякаш се движи непрестанно по доста сложни пътища. Дверните са установили, че то изгрява и залязва, като се намира на различна височина на небето според сезона, а часовете между изгрева и залеза също много се различават в зависимост от годишните времена.

Звездите също сякаш се движат, като описват голям кръг на небето около определена точка. След подобно проучване астрономите откриват небесни тела, по-странни от звездите: планетите, които скитат странно по небето и сякаш напредват, спират, връщат се и пак потеглят; да не говорим за съседката ни Луната, която не само изгрява и залязва, но се явява ту пълна, ту изтъняла.

Тъй като винаги съществуват оригинални умове, идеята, че самата Земя се движи, бързо хрумва на някои учени: ако нашата Земя се върти около себе си, това би спестило на звездите по небосвода да танцуват бясно, а на Слънцето – да изгрява и залязва; тя би могла също да се завърта около Слънцетп за една година и това би опростило небесния механизъм на движение. Историята на астрономията се върти около големия спор върху тези схващания. Тя винаги е била увлекателна и страстна, много научна, понякога опасна за тези, чиито идеи разтърстват приетия ред. Спорът не е завършил и може би някога няма да спре.

The post Какво е астрономията? appeared first on Зелен Свят.

Модерните протези са изминали доста дълъг път. Те са много по-леки от преди и с времето почват да изглеждат все по-истински. Все още има доста препятствия. Повечето протези са неподвижни, а тези които могат да се движат работят чрез вербални команди или връзка с други нерви. Повечето от тях не изпращат сигнали обратно към мозъка за това което извършва. Това често лимитира нещата, които може да се направят. Например, не бихте могли да разберете дали чашата, която държите се изплъзва или чупи.

Тук влиза в сила новата система. Има доста паралели между технологията и човешката нервна система. Нервите ни помагат да разберем дали предмета, който докосваме е прекалено топъл и ще ни изгори. Учените работят върху мозъчно-компютърните интерфейси, за да може да се пресъздаде тази важна функция на нашите крайници. Организацията на функциите на телесните ни части в мозъка ни може да бъде използвана, за да се установят оригиналните връзки между мозъка и крайника. Нужно е самата протеза да бъде свързана с мозъка и да може да изпраща сигнали за това, което се случва.

Но достигаме до вечният въпрос – колко сме готови да се предадем на технологията. Процесът наистина е вид директно хакване на мозъка. Какво става когато някой успее да достигне до тези функции без нашето съгласие. Дори и да получим изгубеният си крайник, до каква степен сме способни да експериментираме с технологиите? Къде ще поставим чертата?

The post Управление на протези чрез мозъка appeared first on Зелен Свят.