Но, ако великолепието на гръцката богиня на любовта е установено като научни факти, какво друго може да се каже за нея? Ако погледнем само класическите изкуства, Афродита сякаш няма други отличителни черти освен красотата си, но тя е била и много повече от красавица. Богинята е била почитана от всички – от проститутки до магистрати, ат девици до войници, от моряци до поети – и не винаги като красавица и повелителка на любовта.

Култът на Афродита е бил много популярен и в древна Гърция съществуват множество светилища и храмове. Културните центрове, посветени на богинята, включват град Коринт, както и островите Китира и Кипър. Древният пътешественик и писател Павзаний споменава, че майките на булки са принасяли в жертва древен дървен образ на Афродита Хера, хибрид, очевидно потвърждаващ връзката между любовта и брака. Той споменава седнала фигура на Афродита Морфо („Изящната Афродита“), която носи воал на главата си и вериги на краката си. Павзаний заявява, че Тиндарей, бащата на Хелена и Клитемнестра, е създал скулптурата, за да покаже, че съпругите са верни на съпрузите си. Тези изображения показват асоциацията на Афродита с булки, както и очакванията, свързани с тях.

В една не толкова романтична сфера, въпреки че все още е свързана с жените и очакванията на обществото от тях, в Спарта имало група магистрати, които почитали Афродита, наречена gynaikonomoi (магистрати, отговарящи за жените). За тази магистратура се казва, че е била „kata ta archaia ethe kai ton nomous“ („в съответствие с древните обичаи и закони“) и за първи път удостоверява това пред Спарта в надпис, датиран от началото на първи век.

Въпреки че Афродита има много култови места в Атина, тази на Пандемос била най-старата. През 230 г. пр. Хр. Атинският съвет посвещава надпис на Афродита Пандемос („Афродита, която е обща за всички хора”). Афродита Пандемос била свързана с героя Тезей. Поклонниците търсят нейните благословии в обединяването на хората в Атина както в личните отношения, така и в политическата сфера. По-старите източници свързват този култ с основите на демокрацията.

Различни групи на магистрати в Тасос между 3 и 1 г. пр. Хр. предлагат заедно хвалебствия както на Афродита, така и на Хермес, и на Хестия, и на Афродита и Хермес. В Самос офицерите, занимаващи се с внос на царевица, посветили надписи и на Хермес, и на Афродита. В Делос полицейските служители предложили заедно редица посвещения на Хермес и Афродита, както и само на Афродита. На остров Крит е построен храм с портик на Арес и Афродита, а на остров Кос един офицер от армията и неговият отряд предлагат посвещение само на Афродита.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Афродита – богиня на любовта и първото божество, свързано с демокрацията appeared first on Зелен Свят.

Историята е разказана за първи път в роман от 1937г.. Азърбейджанското момче Али и Грузинката Нино, са влюбени един в друг, но любовта им завършва трагично. Срещат се при тежки обстоятелства, дори имат дете, но въпреки това, любовта им завършва трагично. Али, който е азербайджански мюсюлманин, се влюбва в грузинската принцеса Нино, но за съжаление, след като най-сетне успяват да се съберат, Али е убит. Авторът на романа е неизвестен, приписван е на човек с псевдонима Курбан Саид (в буквален превод това означава „жертва”). 

Въпреки неизвестния си произход, историята се превръща в литературна класика в района и се счита за национален роман на Азербайджан. И до ден днешен не се знае със сигурност кой точно стои зад този псевдоним, водят се доста дебати по темата. Романът отразява периода на Първата световна война в Кавказ

Именно тази любов вдъхновява грузинската художничка Тамара Квеситадзе да създаде монументална движеща се скулптура през 2010г.

Гигантската метална творба, известна още като “Статуята на любовта”, се състои от две донякъде прозрачни фигури, направени от подредени сегменти. Всеки ден в 7 часа двете фигури се плъзгат един към друг, като в крайна сметка се сливат, докато техните сегменти преминават един в друг. Никога не се свързват наистина.

Целият този автоматизиран и механизиран процес започва всяка вечер точно в 19.00 ч. и се повтаря на всеки 10 минути. Осветена е с ярки, променящи се цветове, които придават на фигурите още по-голям живот от обикновени метални тела.

Самата статуя е висока 8 метра, проектирана е през 2007г и е инсталирана през 2010г.

Освен, че е изключителна творба на съвременно изкуство, смятам, че любовта на двамата злочести влюбени е символ на мир.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Вечната любов на Али и Нино appeared first on Зелен Свят.

За първи път светът е видял  работата на скулптора на Международното изложение в Париж през 1937 г. Огромната, силна и в същото време леко необичайно скулптура е била построена върху павилиона на Съветския съюз. Момчето и момичето държат символите на труда (сърп и чук) високо над главите си.

Паметникът е изработен от неръждаема хромирана стомана. Височината му е около 25 м., а височината на пиедестала е около 33 м. Теглото на паметника е 185 тона.

В началото Мухина изработва един и половин метър мазилка. Според този модел в пилотния завод на Института за металообработване и машиностроене е направен огромен паметник. Професор П. Н. Львов контролира работата. Скулптурата украсява съветския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г.

През 1979 г. паметникът е възстановен. Но от началото на две хилядната година паметника изисква голяма реконструкция. През 2003 г. паметникът е демонтиран. 40 отделни фрагмента са изпратени за възстановяване. Трябва да се върне на място до края на 2005 г. Проблемите с финансирането доведждат до забавяне на възстановителните работи и са завършени едва през ноември 2009 г.

            По време на транспортирането му  от Париж паметникът е повреден. През първата половина на 1939 г. е реставриран и монтиран на пиедестал, на входа на ВСЕС (сега Източноруски изложбен център). В голямата съветска енциклопедия скулптурата се нарича “стандарт на социалния реализъм”.

Реставраторите укрепват носещата рамка на скулптурата. Всички части на паметника са почистени и обработени антикорозионно. Инсталират паметника на предишното му място, но на нов пиедестал. Скулптурата изглежда същата като оригиналната, построена през 1937 г., но малко по-къса. Новият пиедестал е с 10 м. по-висок от стария. На 28-и ноември 2009 г. е монтиран паметник „Работник и колхозничка ” със специален кран. Тържественото откриване е на 4 декември 2009 г.

В пиедестала на павилиона има изложбена зала и Музей Вера Мухина. През септември 2010 г. в павилиона е открит музей и изложбен център „Работник и колхозничка”. Той съдържа изложба, посветена на историята на създаването на паметника в проекти, оформления и фотографии.

Следващото изображение не е равносметката на Вера Мухина за “преди и след” 10 години. Да се знае.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Премеждията на един работник и колхозничка appeared first on Зелен Свят.