Терминът обикновено се използва за означаване на всяка животинска смесица (а в китайската митология има много), но се използва правилно, pixiu е името на специфично измислено същество, което прилича на лъв с крила. Такива химерични същества са описани в китайската литература и се появяват в картини и скулптури, но тяхното разпознаване е проблематично, защото има множество малки разлики между животинските видове и подтипове.

Лъвовете са били и все още са почитани, както е видно от дори съвременни филми като серията на Дисни “Цар Лъв” и “Нарния” на С. С. Луис, освен че се появяват в пиеси, книги, статии и други медии. Лъвът (felix leo) се появява в произведения на изкуството по целия свят поради своята величествена структура и сила, смелост и благородство. Символиката на кралското достойнство, неговите изображения, независимо дали лъвовете лежат, седят, вървят, бягат или се борят, се появяват в хералдическите образи, а терминът лъв се свързва с владетели като Ричард Лъвското сърце и Леонидас от Спарта.

Лъвовете украсяват дворците на асирийските крале и лъвицата представлява властта на микенските царе. Лъвската порта на Микена в Гърция, построена през 13 век преди новата ера, има две женски лъва, разположени от двете страни на колона, и този символизъм е бил често срещан в други структури от същия период. Гърците и римляните смятат лъва за покровител и затова се появява до кралските паметници, порти, фонтани и близо до (културно) важните гробове на известни воини. Обикновено лъвовете, които охраняват гробници, спят, тъй като спящият лъв символизира паднал герой.

Лъвовете, охраняващи гробницата на Леонидас близо до Спарта и гроба в Халикарнас и лъвът в Пирея, първоначално разположен в прочутото Атински пристанище, са толкова важни за италианците, които ги плячкосат през 17-ти век, че са нарекли мястото Лион Порт (Порто Леоне). В християнското и западното изкуство лъвът символизира евангелиста Свети Марк и възкресението поради старото убеждение, че лъвовете спят с отворени очи.

Превод – Нина Жишева

The post Символизмът на лъвските статуи appeared first on Зелен Свят.

Вейхо Рьонкьонен бил смятан от всички за пълен темерут. Работи в продължение на 41 години във фабрика за хартия и през целия си живот не е ходил никъде , освен на работа и в къщи. Вейхо не е учил за художник, но когато умира през 2010 г., той оставя след себе си цял музей на открито.

Роден през 1944 г., Рьонкьонен започва кариерата си във фабриката на 16-годишна възраст. Местната легенда казва, че е използвал първата си заплата, за да си купи ябълкови семки и торба от бетон, и така започва градината на скулптурите си, за която той се грижи ежедневно в продължение на повече от половин век.

Сега е известна като Скулптурен парк Вейхо Рьонкьонен и сайтът й привлича всяка година около 25 000 души. Посетителите са впечатлени не само от изкуството, но и от атмосферата на самата гора, обитавани от фигури, които ръцете на Рьонккьонен така умело са изваяли.

На много хора това изкуство им се струва малко зловещо. Деца, хванати за ръце, изглеждат изгубени в гората, докато възрастните седят облечени в традиционни дрехи. Някои имат устни, пълни с истински човешки зъби, които като че ли се усмихват на минувачите. Други имат вътрешни говорители, които мърморят неразбираеми звуци.

Има дори област, в която се намират 255 близки фигури, практикуващи йога. Йога всъщност е единствената хоби за Рьонкьонен, ако съдим от изкуството му.

Паркът Рьонкьонен е повече от инсталационен или скулптурен парк; това е общност, и макар че някои от творбите са обезпокоителни, гората е безспорно доста магическа, а смесването на много различни светове се събират на едно място. Това е особено смислено, като се има предвид, че това е външен свят за човек, който никога не е имал опит в реалния живот.

The post Талантливият темерут appeared first on Зелен Свят.