В плен слоновете не “общуват” с близките си, прекарват времето си в ограничено пространство, не ядат листата на дърветата, не плуват в езера. Случва се животното да се сприятели с друг слон, но в крайна сметка или един от двамата умира или отива в друг зоопарк. Има и слонове, които прекарват много дълго време сами, а наскоро в един от испанските зоологически градини слонът Флавия умря. Животното е живяло в плен 47 години, от които 43 години е била сама. Флавия е страдала от депресия. Индийската слоница бил отделена от родителите й, когато била на три години. Оттогава тя е живяла сама в испанска зоологическа градина и не е била в контакт с други членове на своя вид.

В мрежата често са публикуване снимки и видеоклипове с Флавия, в които тя се разхожда по волиерата, отпуснала глава ниско към земята, като човек.

Групите за защита на животните направиха няколко опита да преместят Флавия, за да може тя да живее с други слонове, но не успяха навреме.

Съвсем наскоро в интернет се появи снимка, която веднага стана много популярна. Потребителят сподели снимка под псевдонима Soumya Vidyadhar. На нея се виждат два слона, които докосват хоботите си за сбогом, преди да бъдат изпратени в различни зоологически градини. Животните се разделят завинаги.

Слоновете са застрашени от изчезване. На всеки 15 минути един слон умира от ръцете на бракониери на Черния континент.

Ако унищожаването на най-големите сухоземни животни продължи със същото темпо, до 2025 г. няма да остане нито един слон в африканските савани.

Танзания например вече е загубила половината от слоновете си през последните три години. През 2009 г., според различни оценки, от 70 до 80 хиляди слона живеели в тази африканска страна, а сега са наполовина по-малко.

Превод – Нина Жишева

The post Когато слоновете се сбогуват appeared first on Зелен Свят.

За повечето видове на Земята отговорът недвусмислено е НЕ! “Обикновено просто няма баби и дядовци”, когато се ражда животно, казва Мирка Лахденпера, биолог от университета в Турку във Финландия. Дори и животът на животното да се припокрива с неговите баби и дядовци, повечето видове се разпространяват, за да избегнат конкуренцията за ресурси, така че шансовете да се натъкнат на баба или дядо са слаби.

Но има няколко забележителни изключения, главно сред бозайници, които живеят в сплотени социални групи. В книгата си “Социалното поведение на по-възрастните животни” (Johns Hopkins University Press, 2009), канадската зооложка Ан Инис Даг описва групи от маймуни лангур в Индия, в които по-възрастните женски се смесват със своите дъщери и внуци.

Бабите лангури играят специфична роля: те агресивно защитават децата на групата от атаки на хора, кучета и съперничещи маймуни. Някои женски лангури дори глезят собствените си внуци, като им оказват специално лечение, грижат се вида им и ги контролират, когато играят твърде грубо с други млади.

Много видове китове също пътуват в семейни стада, които включват и баби, и внуци. Сред групата на кашалотите, според Даг, старите женски помагат на младите китове да се грижат за най-малките, докато майките им се гмуркат за храна.

Бабите на орки често водят своите стада и могат да живеят десетилетия след като престанат да се размножават. (Най-старата известна косатка, наричана “баба”, умира през 2016 г. на повече от 100 години.) През 2015 г. учените, пишат в списание Current Biology, че според тях тези стари косатки помагат на потомците си да оцелеят в трудни времена, защото си спомнят най-добрите местата, където са намирали храна.

Стадото на слоновете също е матриархално. Слончетата обикновено се раждат в групи, водени от техните баби, които могат да живеят до около 80 години. Жените в стадо образуват близки връзки, каза
Лахденпера и си сътрудничат, за да отгледат малките си.

В едно проучване от 2016 г. в списание Scientific Reports Лахденпера се опитва да определи дали да бъдеш баба на слон има еволюционни ползи. Тя анализира записи от полузатворена популация от азиатски слонове, работещи за дървообработващата промишленост в Мианмар. Някои възрастни женски все още живеят в групи с майките си, докато други са преместени в различни райони.

Лахденпера установява, че слончетата на младите майки са осем пъти по-склонни да оцелеят, ако техните баби са живели близо до тях, отколкото ако не са. Когато майките на слончетата са били по-възрастни и по-опитни в отглеждането на бебета, този благотворен „ефект на бабата“ изчезва, дори ако действителните баби са все още наоколо, открила тя.

Не е съвсем ясно как бабите на слоновете помагат на неопитни дъщери, каза Лахденпера. Има анекдотични доказателства, че те могат дори да кърмят бебетата, като по този начин им дават хранителен тласък. Но Лахденпера смята, че по-вероятното предимство е мъдростта, която бабата слон е натрупал по време на дългия си живот. Например, ако някое слонче затъне в калта, бабата му може да бъде по-успешна в подпомагането му, отколкото майката, защото вече е виждала подобни ситуации.

Всъщност, най-много доказателства за ползите от баба и дядо идват от бозайниците. Но през 2010 г. изследователи съобщават в Current Biology, че в колонии от насекоми, наречени жлъчни листни въшки (Quadrartus yoshinomiyai), по-възрастните женски защитават своите роднини, след като са престанали да се размножават. И проучване от 2007 г. в списанието Evolution установило, че по-възрастните женски-Сейшели[1] (Acrocephalus sechellensis) понякога помагат на своите потомци да отглеждат пилетата си.

А какво да кажем за дядовците? Изследвания на хора през последните десетилетия показват, че един жив дядо може да подобри психичното здраве на човека и други показатели за благополучие, каза Лахденпера. Но няма доказателства за това в животинското царство, каза тя. Мъжките животни рядко се социализират със собственото си потомство, да не говорим за по-нататъшни потомци. “Мъжете обикновено се фокусират върху производството на [повече] от собственото си поколение и не осигуряват толкова много грижи,” каза Лахденпера.

[1] пойна птица, вид копривче

Превод от английски – Нина Жишева

The post Важни ли са баба и дядо appeared first on Зелен Свят.

Поговорката, че слоновете никога не забравят е научно потвърдена. Те познават всеки член от тяхното стадо. Могат да разпознаят до 30 други слона чрез зрение и мирис. Това им е доста полезно при миграция. Те също така помнят и разпознава определени знаци на опасност. Могат да се върнат на определено място дълго след последното им посещение. Но спомените им, който не са свързани със оживяване в природата, се оказват най-пленителни.

Те не само помнят своите другари от стадото, но и други животинки, който са ги впечатлили. В един случай, два слона, който били част от цирк и работели заедно, били изключително щастливи да се видят отново след 23 години. Способността им да разпознават не е лимитирана само към други слонове. Те са показали, че разпознават и хора, с който са изградили връзка дори след голям период на раздяла. Когато погледнем в мозъкът им можем да разберем защо са способни на това. Слонският мозък е най-големият от всички сухоземни бозайници. Макар изключително далечната връзка, еволюционно той е много сходен с човешкия мозък. Точно като човека, те превръщат важни събития в дълготрайни спомени. За жалост, това ги прави уязвими към психични заболявания от травматично преживяване.

Те много ясно разбират и работят в екип за справянето с проблеми. Стадата където има по-стар слон имат по-голям шанс за оживяване, тъй като те са мъдрите старейшини, точно както при хората. Слоновете могат да се справят с основна аритметика, като могат да проследят промяната в количеството плодове с кошница. Те комуникират чрез всичко – от вокализации до знаци и инфразвук, който може да бъде чут на километри. Разбират не само синтаксис, но изкуството и цветовете, както и 12 музикални тона.

Слоновете са неоспоримо интелигентни и емоционални животни, но отношението на човечеството към тях не показва това. Продължават да страдат от унищожението на околната им среда, ловът и убийството им. Изключително важно е да запазим този рядък и така впечатляващ вид на земята, тъй като той може да ни научи за интелигентният капацитет на животните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Интелигентността на слоновете appeared first on Зелен Свят.

Дълбоко в Матхура, Северна Индия, се намира Центърът за опазване и грижи за дивата природа Wildlife SOS, светилище на слонове. В него живеят повече от 20 спасени слона. Животните в SOS центъра имат тъжни истории; много от тях са жертва на незаконен трафик, плен и експлоатация, което ги е оставило слепи и куци. Повечето са претърпели психологическо и физическо лечение.

„Спасените слонове, подложени на рехабилитация в Wildlife SOS, са спасени от шокиращи обстоятелства”, обясни в изявление за пресата Гийта Сешамани, секретар и съосновател на организацията. “Стремим се да им осигурим безопасно местообитание, където да живеят като слонове.”

Днес спасените слонове са намерили мир в Wildlife SOS, където за тях се грижи специален екип от ветеринари и персонал, решен да даде на тези нежни гиганти любящ и щастлив дом, в който да преживеят дните си. В средата на студена зима, екипът на Wildlife SOS привлича вниманието на целия свят, като създава топли якета, за да осигури на обитателите си топлина.

“Важно е да запазим слоновете си защитени от лютия студ по време на екстремните зими, тъй като те са слаби и уязвими, след като са претърпели толкова много злоупотреби, което ги прави податливи на заболявания като пневмония”, казва Картик Сатянараян, съосновател и изпълнителен директор на Wildlife SOS. “Студът също влошава техния артрит – често срещан проблем, с който нашите спасени слонове трябва да се справят.”

Тъй като туристите започват да разбират негативните въздействия на животинския туризъм, светилищата като Wildlife SOS бързо придобиват признание за добрата работа. Вместо да плащат, за да яздят слон (дейност, която може да има инвалидизиращо въздействие върху животното), пътниците търсят етични начини да се наслаждават на животните и да подкрепят грижите за тях.

Колкото и очарователни да са слоновете, носещи якета, по-благородната част е посветеността на опазването им и това колко далече са готови да отидат хората, за да защитят тези животни.

Автор – Нина Жишева

The post Якета за нежните гиганти на Индия appeared first on Зелен Свят.

Йовков беше първият, който запали в мен респекта към животните с цикъла „Ако можеха да говорят”. В последствие животът ми сервира случки с животни, които ме убедиха в мъдростта на автора. Винаги разказвам подобни случки с умиление и възхищение към света на животните. Наблюдението, общуването с тях, научаването на нови неща за тях ми действа като терапия. Дано и на вас да ви е любопитно и забавно. Продължаваме с темата за интелигентни животни. Ако и вие имате интересни случки с животни, не се колебайте да ми пишете. И имайте предвид, че това не е класация с приоритет за някои животни, просто поисках да отдадем почит към тях.

И така…

Кучетата са много социални и интелигентни животни. Могат да помнят места и миризми с години. Могат да реагират според езика и тялото на човек, и както знаем, разбират човешки команди. Също така са много предани и защитават своите стопани.

Преди години ми бяха оставили да наглеждам два чистокръвни лабрадора, баща и син. Те бяха истински аристократи и докато синът ме приемаше като приятел за игри, бащата се държеше много достойно и зряло. Въпросният следобед стопанинът на кучетата се обади и се извини, че няма да може да дойде да ги изведе на следобедна разходка. Щял да дойде чак вечерта. Не знам защо го направих, но отидох при лабрадорите и като на хора им обясних ситуацията, че ще трябва да се стискат още малко, защото аз не мога да ги изведа сама навън…Синът лабрадор ме гледа неподвижно за няколко секунди, после взе  решение и тръгна в някаква посока. Последвах го от любопитство и какво беше изумлението ми, когато видях как кучето се облекчи на пода на канала в банята…

Миещата мечка е изключително интелигентно животно и притежава силна памет. В рамките на един експеримент, миещи мечки са успели да отключат 11 от общо 13 ключалки, при това с по-малко от 10 опита. Експериментът показва, че мечките са разбрали принципа на заключващия механизъм. Тези животни могат да помнят случки и събития до 3 години назад.

Колкото и да ми е неприятно да си го призная, свинята е призната за едно от най-интелигентните домашни животни.

Аз си имам личен култ към котката и ми се искаше тя да води тази класация…Котките са силно социални,  изграждат индивидуални взаимоотношения с всеки член на семейството, умеят да изградят стратегия, доста отмъстителни са, отблагодаряват се на човек и няма котка, която да не обича да “чете книжка” заедно с вас полягайки удобно върху разтворената хартиена книга…

Делфините освен, че са животните славещи се с доста добра репутация сред хората, се оказва, че имали и своята тъмна страна. Те нападали агресивно своите съперници и насилвали женската за да получат своето…

Слоновете определено са в челната класация на едни от най-интелигентните животни на планетата. Те са любвеобвилни, живеят в общества със строга репутация и проявяват истинско състрадание към другите, а нещо изумително е, че женските са се научили да ядат определени листа за да предизвикат раждане. Също така много интересен е фактът, че те имат ритуали, с които почитат мъртвите си.

Трябва да приключвам, но не ви обещавам, че няма да ви разказвам и друг път за животни от близо и далеч. До нови срещи и дано ви е било забавно.

източник снимки: Да се свети името му на Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Интелект в животинска кожа – респект! Част 2-ра appeared first on Зелен Свят.