Имало едно време едно ученолюбиво, момиче на около 16г., която живеела в едно малко провинциално градче на брега на Дунава. Казвала се Лейля. Будните ѝ любопитни очи и дългата ѝ рижава коса била сплетена на две плитки, и стигали до кръста ѝ. Тя обожавала литературата и фантазията ѝ рисувала приказни герои, които я спасяват от дивни приключения.

Е, приказен герой не се появил, но се появил Ахмед. Вече работещ мъж, който бил доста по-голям от нея. Ахмед за разлика от нея нямал, късмета да има подкрепата на родителите си за да учи и от рано му се наложило да работи каквото му падне.

За ужас на консервативното и патриархално семейство на Лейля,  той все  още бил ерген. И за капак, пътуващ търговец. Това в техните очи, автоматично го превръщало в неперспективна опция за бъдещ съпруг на дъщеря им. Зад строгата фасада на Ахмед, пламнала неподозирана страст и той мигновено решил да я направи своя съпруга. Двамата млади се срещали тайно и кроели планове за светлото си бъдеще без да подозират каква остра реакция ще предизвикат чистите им намерения в родителското тяло.

Лейля от своя страна била респектирана от неговата осанка и решителност. Някак наместила Ахмед в представата си за приказен герой и се врекла да го изчака да се завърне от задължителната служба към родината. Родителите на Лейля решили да я задомят преди „работата да се размирише” в малкия град и в дома им започнали да се нижат сватовници на сгляда. Момичето проявило неподозирана смелост за нея, за времето и обстоятелствата, и категорично отхвърляла предложенията, като…обръщала таблите с кафета и бонбоните на сватовниците. Смела и бунтарска постъпка, с която аз лично се гордея. От личен опит знам колко е трудно да се опълчиш на големите в тази възраст. След смъртта на баба, дядо ми е разказвал как всеки ден е получавал от нея хартиени писма докато е служел. Всеки божи ден във време, в което не съществували още електронната поща, социалните мрежи… нищо.

Хартията, копнежът на едно младо момиче и надеждата на Ахмед се съюзили и след като се върнал от казармата, дядо решил, че нямат време за губене и отвлякъл баба ми. Пристанала му през дупката в двора, изкопана от кучето

(интересен подход, аз прескачах огради).

Родителите на баба ги приели и признали за семейство чак след като се родил баща ми. Спомените ми за баба и дядо са свързани с ежедневните им дребни кавги, но до ден днешен дядо отброява годините, месеците и дните, които са го разделили от единствената и специална жена в живота му.

Да, имало е такива любови. Чисти и смели като от приказка.

Преди да пожелая на всеки един, такава истинска и вдъхновяваща любов, нека да споделя, че веднага щом намеря малко повече време, ще събера легенди за различни двойки от световната история и фолклор. Има прекрасни истории.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Лейля & Aхмед – любов като легенда appeared first on Зелен Свят.