Ако нещо е изглеждали сигурно на хората от Античността, то е, че Земята, на която живеят, е неподвижда. Слънцето сякаш се движи непрестанно по доста сложни пътища. Дверните са установили, че то изгрява и залязва, като се намира на различна височина на небето според сезона, а часовете между изгрева и залеза също много се различават в зависимост от годишните времена.

Звездите също сякаш се движат, като описват голям кръг на небето около определена точка. След подобно проучване астрономите откриват небесни тела, по-странни от звездите: планетите, които скитат странно по небето и сякаш напредват, спират, връщат се и пак потеглят; да не говорим за съседката ни Луната, която не само изгрява и залязва, но се явява ту пълна, ту изтъняла.

Тъй като винаги съществуват оригинални умове, идеята, че самата Земя се движи, бързо хрумва на някои учени: ако нашата Земя се върти около себе си, това би спестило на звездите по небосвода да танцуват бясно, а на Слънцето – да изгрява и залязва; тя би могла също да се завърта около Слънцетп за една година и това би опростило небесния механизъм на движение. Историята на астрономията се върти около големия спор върху тези схващания. Тя винаги е била увлекателна и страстна, много научна, понякога опасна за тези, чиито идеи разтърстват приетия ред. Спорът не е завършил и може би някога няма да спре.

The post Какво е астрономията? appeared first on Зелен Свят.

На 20 март 2019 г. природата отново ще ни донесе весенното равноденствие, времето на годината, което въвежда през летния сезон в Северното полукълбо и зимния сезон в Южното полукълбо. Тогава, на 23 септември, есенното равноденствие ще сигнализира за настъпването на зимата за Севера и началото на лятото за южната част на света.

Нашата планета обикаля около Слънцето по оста, която е наклонена 23,5 градуса, което означава, че полукълбите се търпят все повече топлина от слънцето. Два пъти в годината земната орбита и нейният аксиален наклон се комбинират, така че слънцето да седи точно над земния екватор, хвърляйки разделителната линия между светлите и тъмните части на планетата – т. Нар. Терминатор или зона на здрач – през Севера и Южни полюси.

Терминаторът не разделя перфектно планетата на тъмна и светла; Земната атмосфера огъва слънчевата светлина с 37 мили (60 километра), което се равнява на половин градус. Това означава, че едната половина на планетата все още е малко по-осветена от другата, дори на равноденствие.

Земята не е единствената планета, която изпитва равноденствия: Всяка планета в нашата Слънчева система ги има. През 2009 г. сондата Касини в орбита около Сатурн засне равноденствие на пръстеновата планета. Както на Земята, равноденствията се случват на всеки половин година на Сатурн, но това се равнява на 15 години на Земята, което прави фотосесията на Касини уникално събитие.

The post Защо се случват равноденствия? appeared first on Зелен Свят.

Белите нощи са природен феномен на север, когато слънцето едва се спуска отвъд хоризонта, облива всичко наоколо в невероятна красота в продължение на няколко часа, за да може да се роди нов ден. В края на юни, в близките полярни ширини се наблюдават бели нощи, през които естественото осветление намалява само до полумрак. По това време, слънчевото потапяне зад хоризонта дори в полунощ е малко и вечерният полумрак се превръща в сутрин без пълна тъмнина. Такива бели нощи се наричат ,,полярни дни“. Белите нощи се дължат на комбинацията от ъгъла на наклона на нашата планета и нейното орбитално положение спрямо Слънцето. Поради тази причина в северната и южната ширина на нашата планета, Слънцето от известно време не може да надхвърля хоризонта. По време на белите нощи, то се спуска към хоризонта, но не повече от  6 градуса. Белите нощи могат да се видят от жителите на Москва, но в столицата те не са толкова ярки, колкото в други градове.

В  Санкт Петербург може да се види удивителен природен феномен. Периодът на белите нощи продължава от 11 юни до 2 юли. По това време в града се провеждат различни тържества, концерти, празници и фестивали. В района на Архангелск периодът на белите нощи продължава от май до средата на лятото. Най-дългият ден е през втората половина на юни и е приблизително 21 часа.

,,През лятото имаме дневна и нощна светлина, ние не спим: работим през деня и ходим през нощта“, казва Степан Писахов.

И дава практически съвет. ,,Ако не го вярвате, елате да го проверите“. В съвременния град на събитието са посветени многобройни организации и празненства, като например ,,Звездите на фестивала за изкуствата „Бели нощи“ и ,,Джаз фестивал“-,,Бялата нощ“.

Учени от Университета Йорк, Канада, обясняват мистерията на това странно явление научно. Според тях, то се дължи на ефекти, създадени от бавно движещи се атмосферни вълни на висока надморска височина, които се сливат и усилват светлината от иначе невидимите атмосферни газови атоми.

Белите нощи са просто красива одежда на научно явление и си заслужава да се види отблизо.

Изберете дестинация и действайте.

източник снимки: Ох, този Google, на какво ли не се е нагледал…

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Белите нощи – романтика или наука appeared first on Зелен Свят.