Искам да си поговорим за Снежанка, която всяка година обикаля света с един дебел и побелял старец, качена на една шейна, водена от дузина елени, само и само за да зарадва дечицата.

Извинявайте, ама ние градските жени замръзваме навлечени с пуловери, ботуши и якета, а тя ходи в най-добрият случай с бяла наметка върху нежната, ефирна рокля. Каква драма…!!! Потрепервам само при мисълта какъв студ я гони горе сред облаците.

И никога, никой ли не се замисля, дали тази млада жена няма право на собствен живот?!?

Тези, вечно усмихнатите и подаряващи сила, кураж и добро настроение, (не става дума за платените жрици, момчета, сори).

Те нямат ли право да бъдат слаби поне веднъж годишно?!?

Що за договор е сключило това момиче, че упорито изпълнява функцията си години наред, без да се оплаче нито за миг?!?

Сега,  докато се опитвам да ви развеселя, се сетих, че имам една позната, която е изключително красива жена (дори към днешна дата, когато е на близо 50 по моя сметка) и в реалността е направила избор, който много напомня за тази Снежанка. Тя полага неистови усилия и труд да бъде от полза на децата, рамо до рамо с тираничен мъж. Отдала е много години. Отказала е изкушаващи предложения. Посветила се е на работата си и животът ѝ някак изтича… Жена с излъчване на кралица, затворена в един малък кръг, но въпреки всичко светеща отвътре и гордо носеща короната на своя избор.

Да се върнем на нашата Снежанка.

Обикновено е изобразявана като младо момиче, белолика като мома от българския фолклор, кристални очи и красива коса с букли. Затрогваща визия, съчетана с наивност до безкрай.

Знам, че всеки може да седне и прочете кога, къде, какво за първи път около Коледа.

Исках малко да поговорим за всички онези, които полагат неистови усилия без да бъдат оценени и забелязани.

Замислете се, става ни приятно, когато някой ни обслужи с усмивка (продавачи, сервитьори, колкото и да е странно, има такива хора). Да кажем, около 5 минути след това, вече сме забравили, повлечени от ежедневната си вихрушка от задачи. Така например вчера, влизайки в метрото , изведнъж двама мъже скочиха като ужилени, за да отстъпят място на сина ми. Толкова се впечатлих, че гласно благодарих и на двамата, а де факто ми идваше да им изръкопляскам…

А колко дълго помним отрицателното отношение, нацупените, вулгарните, безскрупулните хора…

Не трябва ли да е точно обратното?!?

Бързо да пускаме гнева през себе си, като пречистващо сито и дълго да помним, и предаваме доброто нататък.

Да виждаме усилията на всяка усмихната „Снежанка”, да благодарим и разказваме за доброто…

И ако може тези мисли да ни спохождат всеки ден от годината, не само по празниците… Наближава Коледа…

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Драмата на Снежанка appeared first on Зелен Свят.