Прогнозата за времето през 2019г. предупреждаваше за сняг и минусови температури през лятото, започващи неофициалния от първи ден на лятото. Въпреки че може да изглежда изненадващо, такива екстремни климатични условия са част от климата в Йелоустоун, където снегът може да падне през всеки месец от годината. Но Дейвид Олдър, независим пътеводител в парка, който е живял близо 13 години в Уест Йелоустоун, казва, че такъв силен сняг е необичаен.

“Но всеки месец ще получаваме лек сняг – един инч, който ще се стопи бързо”, казва той. Но “… това ще нарани туризма, особено през летният сезон.”

Повече от 800 000 туристи посетили Йелоустоун през юни – и с това идва цялото объркване на толкова много хора, които внезапно се озовават на място, което е наистина диво. Снягът също може да направи живота по-труден за много млади животни, родени едва през пролетта. Мнозина се хранят с трева, която е заровена под почти един крак сняг, казва Алдер. Студът също представя и добавя стрес, който може да убие някои животни, особено малките птици. Но, добавя той, повечето от животните на Йелоустоун са се адаптирали, за да оцелеят такива колебания във времето.

The post Сняг в Йелоустоун? appeared first on Зелен Свят.

Снежни лавини се появяват поради натрупването на големи количества сняг с течение на времето по планинските склонове. Особено много от тях се събират на склонове с наклон 25-45 °. Невъзможно е да се избегне това, тъй като валежите са естествен процес. И хората просто трябва или да провокират самата лавина, или да предскажат свличането ѝ, забранявайки за посещение склона за това време. В някои случаи е възможно да се предскаже лавината  доста точно, тъй като има причини, провокиращи това явление. Например:

– обилни снеговалежи, които увеличават количеството сняг по склона до критична точка.

– Повишена влажност, която прави снега по-тежък.

 – Драстични промени във времето. Например, силни колебания в температурата или понижения на атмосферното налягане .

– Силни механични въздействия. Като падаща скала или земетресение.

Понякога по склоновете на планините могат да се натрупат много големи снежни маси. Свличайки се, те са способни да причинят много повече щети, отколкото обикновено. Такива мощни лавини могат дори да унищожат цели селища в подножието на планините.

Много по-често, жертвите на лавини са катерачи, скиори, сноубордисти и други хора, които са в планината в неподходящ момент. И въпреки че имат шансове да оцелеят, те не са много високи. Следващите редове на не са за хора със слаби сърца.

При първият удар, снежната струя може да разбие костите в тялото, а много от тях умират веднага. Възможно е хората, които са преживели такава среща със сняг,  просто да заспят, погребани във впечатляващите дълбини. Най-често това се случва и дихателните пътища в такива случаи могат да бъдат запушени със сняг, поради което жертвите умират от задушаване. За съжаление е много трудно човек сам да се измъкне от такава огромна маса сняг и не им остава нищо друго освен да се надяват някой да ги открие.

Тук събрах няколко основни неща, които трябва да знаете, ако сте фен на зимното пребиваване в планината и (не дай Боже) сте пряк участник в подобно явление:

– Като начало, опитайте да не се паникьосвате колкото и лесно да звучи на думи, все пак е постижимо. Това е необходимо, за да взимате трезви решения, които може да ви спасят живота.

– Ако имате опит в планината, вероятно сте наясно, че ако случайно забележите наченки за появата на лавина, в никакъв случай не трябва да се опитвате да я възпрете. Препоръчва се незабавно да се движите перпендикулярно на пътя, за да се избегне попадането ви в средата на вихрушката. В случай, че лавината започне под краката ви (което може да се случи при каране на ски или сноуборд), действайте бързо и се опитайте да скочите нагоре, над линията на счупване.

– Ако имате под ръка нещо стабилно като предмет, опитайте да се „заземите” или  „вкорените”.

– Ако вече сте попаднали насред снежната вихрушка, „плувайте”. За това разбира се е необходима доста воля и физическа издръжливост, но ако успеете да останете на повърхността, шансовете за оцеляване ще бъдат в пъти по-високи.

– Ако вече сте затрупани и чакате  да ви открият, опитайте да вдигнете високо ръка. Това може да улесни тези, които ви търсят.

– Повечето хора, затрупани от лавина, загиват в следствие на задушаване. Запушете устата и носа си с ръце за да спечелите време, още в движение, а ако сте затрупани, незабавно създайте нещо като „стая за дишане” около главата си, изкопавайки максимално свободно пространство.

Принципно, най-доброто нещо, което можете да направите, за да оцелеете при лавина, е да сте информирани предварително.

Проверете не само прогнозата за времето, но и уебсайта на местния информационен център.

Ако сте от любителите на планината, бъдете предпазливи и информирани, уважавайте планината и нейните закони.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Внимание, Лавина! appeared first on Зелен Свят.

Замразената Арктика е едно от най-негостоприемните места на планетата. Въпреки това има племена, който все пак обитават тази снежна пустош. Из всичкият този лед, където температурите падат до -50˚С, оцеляването означава намирането на подслон. Не е регион познат за горите си, за това номадските племена се научили да строят с единственият подръчен материал – сняг.

Когато телесната температура се понижи и започнем да зъзнем, реално усещаме как топлината напуска тялото ни. Колкото по-малко топлина, толкова по-студено ни става. Когато човек е в иглу, той излъчва топлина извън тялото си и тя се разпространява из помещението. Точно това се случва и в домовете ни. Изолацията прави същото нещо. Току-що паднал, мек сняг съдържа 95% въздух. Това го прави уникален изолатор, но не е достатъчно плътен, за да се може да се строи с него. Солидният лед би предпазил от ветровете, но е прекалено тежък за работа. Тайната за хубав сняг за иглу е комбинацията да двете. Традиционните иглу блокове не са изваяни, а са изрязани директно от земята.

Както винаги, животните са установили това много преди човека. Полярните мечки и всички останали животинки, които живеят на тези места правят хралупите си по същият начин. Макар да ни е отнело повече време, нашите природно инженерни мозъци създали нещо не само практично, но и изключително стабилно. Иглутата се строят на различни етажи. На ниските ще се насъбира студеното, а на по-високите където ще се храним и ще спим ще се задържа топлината. На всичкото отгоре, телесната ни топлина разтапя най-вътрешният слой на структурата, което допълнително изолира. Принципно, температурата в иглуто може да е с около 40 градуса по-висока от тази извън, но комбинирано с приятели става сравнително по уютно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо и как иглуто топли? appeared first on Зелен Свят.

Всяка година изложението се разширява и развива, като в момента изложбената площ  обхваща 500 000 кв. м.а потреблението на лед и сняг надхвърля 200 000 куб. м.

Около 10 000 участници в международния фестивал създават зашеметяващи обекти от сняг и лед близо до течащата река Сунгари. Творбите на скулптурите, като правило се обединяват в тематични групи. Лъвове, тигри,  дракони, църкви, градини и водопади изглеждат невероятно.

Десетки различни художествени предмети са разположени в четири основни паркови зони:  “Свят на сняг и лед”,  “Парк Шаолин”,  “Слънчев остров” и “Централна улица”. Всяка от скулптурите е оборудвана отвътре със сложна светодиодна система. След залез слънце, замъците и снежните фигури започват да блестят с многоцветни светлини.

Фестивалът за сняг и лед в Харбин попада по време на трите най-важни китайски празници – Новата година, Пролетния фестивал (китайска Нова година) и Фестивала на феновете. Това позволява на чуждестранните гости на фестивала да се запознаят с най-ярките традиции на Китай.

Огромните скулптури от лед и сняг със сигурност са впечатляващи, но все пак отличителната черта на фестивала в Харбин е невероятното нощно осветление на ледените гиганти. Ефектът на магията се постига чрез въображението на създателите, както и чрез компютърно управлявани LED лампи от всички цветове на дъгата.

Китайски и руски кулинарни специалисти приготвят традиционни ястия от тяхната кухня, на които можете да се насладите по време на фестивала. Тези деликатеси се продават в ресторанти и барове, също изградени от лед.

Фестивалът Харбин винаги започва на 5 януари и продължава около месец в зависимост от времето.

Що се отнася до леда, той се доставя изключително от Сунгари, планинско езеро. Декемврийският лед е особено ценен от скулпторите, защото е не само прозрачен, но и много дебел, което позволява рязане на всякакви параметри, за които се използват различни инструменти.

Всъщност фестивалът се провежда от 1963 г., но често се прекъсва, например по време на Културната революция в Китай. От 1985 г. фестивалът се възобновява и започва да се провежда ежегодно.

Гостите на фестивала могат да карат ски, да карат кънки, да организират пързаляне с шейни или да плуват в ледената дупка.

Между другото, Харбин е основан от руснаците през 1898 г. като железопътна гара на Трансманжурската магистрала, така че руските туристи със сигурност ще видят много познати в архитектурата на града.

Фестивалът Харбин е един от четирите най-големи фестивала за лед и сняг в света, заедно с японския снежен фестивал в Сапоро, канадския зимен карнавал в Квебек и норвежкия ски фестивал.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Зимна приказка в Харбин appeared first on Зелен Свят.

За щастие, понякога има и кротки пътувания из дебрите на градската джунгла. Вчера беше такъв един ден. Прибирахме се към дома, след среща с баща му. Снегът валеше като посипан от някаква красива коледна картичка, тихо и на парцали. Ватманката не псуваше, дечко беше притихнал на седалката, без непрекъснато да иска обяснения  какъв цвят е  това или онова, или да отчита какви превозни средства минават покрай трамвая, в който се возим ние. По едно време се качи една мургава сънародничка с общо 6 деца (!!! ). Ако искате вярвайте, дори те не нарушиха тихата атмосфера в трамвая. И сега се дръжте…по едно време, едно от чавенцата си догриза ябълката и протегна остатъка към жената, която бръкна в чантата си, извади някаква хартиена салфетка (очевидно отпадък от нещо друго, изядено преди това), загъна ябълковата огризка в салфетката и я прибра тихо в чантата си. Стоях вкаменена и се опитвах да овладея напиращият си порив да отида до нея и да ѝ стисна ръката. Такова нещо не се вижда всеки ден в трамвая. Представих си как малкия ще надигне глас и ще наруша кротката идилия царяща наоколо, и успях да овладея радостта си.

Както си блеех през прозореца, унесена в снежната картичка през прозореца, съзрях един бял бус. Бяхме спрели на светофар. Шофьорът кротичко се протегна и отпи кафе от чисто бяла, порцеланова чаша с червено сърце. После внимателно пак я постави на таблото пред себе си и тръгна. Представих си очите на жената, която му е купила тази чаша и как грижовно му я подарила, за да го радва в дългите, нервни дни, докато той кара смяната си.

– Да ти напомня за мен- му е казала.

И после всяка сутрин, когато го изпраща на работа, тайничко надниква на таблото за да се увери, че той пази нейната чаша.

Разбира се, можех да съчиня и някаква гадна история, ама никак нямаше да отива на пречистващият се сипещ на парцали сняг отвън. Добре, че не натрупа.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Чаша пълна с любов appeared first on Зелен Свят.

Има толкова много начини, по които могат да се развият ледените кристали, че някои хора казват, че няма две снежинки. Вероятно няма две снежинки със същата подредба на молекули, но те могат да изглеждат еднакви.

Снегът пада в различни кристални форми – като обикновени призми, кухи колони, звездообразни зъбни колела и триъгълни кристали. Формата на снега често е твърде малка, за да се вижда с просто око, затова изследователите използват фотомикроскоп за снежинки, за да документират различните форми и видовете снежинки.

Снегът всъщност е безцветен. Видимата слънчева светлина е бяла. Повечето естествени материали поглъщат слънчева светлина, която им дава цвят. Снегът обаче отразява по-голямата част от слънчевата светлина. Сложната структура на снежните кристали води до безброй малки повърхности, от които видимата светлина се отразява.

Средната снежинка се състои от 180 милиарда молекули вода и пада със скорост 5 километра в час.

Всяка зима, най-малко един септилион (това е 1,000,000,000,000,000,000,000,000-24 нули!) снежинките падат от небето.

Според Гнигата на Гинес, най-големите снежинки, които са паднали по време на буря през януари 1887 г. във Форт Кьог, Монтана. Измерени са снежинки с ширина 38 сантиметра.

На 5 март 2015 г. в Капакота, Италия, са паднали около 2,56 метра сняг за 24 часа, което представлява нов световен рекорд, признат от Книгата на Гинес. Рекордът преди това принадлежи на Силвър лейк, Колорадо, САЩ с 1,93 метра.

Най-снежният град на Земята е град Аомори в префектура Аомори, Япония. Там падат по близо 8 метра сняг на година – 2,5 метра повече от Сапоро, следващият най-снежен град.

Рекордът за най-много снежни ангели, направени едновременно, е 8,962 в Бисмарк, Северна Дакота за събитие, организирано от Държавното историческо дружество на Северна Дакота на 17 февруари 2007 г.

Най-масовата битка със снежни топки се състояла от 7 681 участници на 31 януари 2016 г. в Саскатаун, Саскачеуан, Канада.

Уилсън А. Бентли, известен като Бентли Снежинката за това, че е първият човек, който успешно снима снежинка. След години на експериментиране с микроскопи, свързани към камерата си, през 1885 г. Уилсън Бентли успява да направи първата снимка на снежинка. Той става известен с фотографирането на повече от 5000 снежинки, подобни на бижута.

Антропологът Франц Боас споменава в книгата си от 1911 г. “Наръчник на езиците на местните американци”, че ескимосите имат десетки или дори стотици думи за сняг. Въпреки че идеята продължава да обхваща общественото въображение, повечето лингвисти смятат, че това е градска легенда, родена от журналистическо преувеличение. Някои дори са отишли ​​дотам, че да го нарекат Великия ескимоски речник измишльотина. Последните доказателства обаче показват, че Боас е бил прав през цялото време.

Хионофобия е страх от снега. Думата произхожда от гръцки капан, което означава сняг и фобо, което означава страх. Хората с хионофобия често разбират, че страхът им е неоснователен и странен. Те обаче не могат да го контролират.

Снегът отразява високо ниво на ултравиолетова радиация и може да причини снежна слепота (фотокератит).

The post Сняг! Сняг! Сняг! appeared first on Зелен Свят.