В последните експерименти в Университета на Мериленд, учените установиха, че нашите космати спътници могат да възприемат името си с еднаква интензивност или по-силен от фоновия шум. Кучетата също разпознават собствените си имена, когато се говорят с непознат глас и през високоговорител, което предполага, че те не отговарят на езика на тялото на човека, тона на гласа или други знаци.

Това е ценна информация за хората, работещи с работнически и служебни кучета, тъй като може да се наложи да вземат спешни команди от хора, различни от техния собственик, в шумна среда, според проучването, публикувано в списание Animal Cognition.

“Някои хора казват, че е по-добре да давате ръчни сигнали – но кучетата често сканират помещението, за да видят какво се случва около тях”, казва Стенли Корен, професор по психология в Университета на Британска Колумбия ,

За изследването, когнитивният учен Амрита Маликарджун и колегите му наели собственици на различни породи кучета, включително домашни любимци и работещи кучета, като служебни кучета, терапевтични кучета и кучета за търсене и спасяване от цяла Мериленд. В лабораторията екипът поставил всяко куче със собственика си между два високоговорителя в центъра на тестовата кабина, така че животните трябвало да обърнат главата си на 90 градуса, за да погледнат към високоговорителя.

След това учените възпроизвели записи на жена, непозната на кучетата, която повтаря името на кучето или името на друго куче със същия брой срички и стрес. Записите били съчетани с фонов шум – подобен на шума в кафене – на три нарастващи нива на силата на звука.

След това експериментаторите отбелязали дали кучето се е обърнало към говорител, който е изговорил името му и колко дълго го е слушал. Резултатите показват, че кучетата обръщат повече внимание на собственото си име и могат да го извадят от фоновия шум – до известна степен. Макар че кучетата можели да разпознаят имената си на първите две нива на фонов шум, не можели, когато шумът бил по-силен от имената им.

За сравнение, възрастните хора могат да чуят имената си на всички три нива, макар че 13-месечните бебета могат да чуят само първото ниво – когато техните имена се говорят по-силно от фоновия шум.

The post Колко добре кучетата си познават имената? appeared first on Зелен Свят.

Уилям Чопик, социален психолог от Мичиганския държавен университет и водещият автор на изследването, проучва как се променят човешките взаимоотношения с времето. Заинтригуван от връзката, която хората споделят с домашните си любимци, той проучи тези взаимоотношения и динамика. В неговото проучване собствениците на 1681 кучета оценяват собствената си личност и личността на кучетата чрез стандартизирани въпросници. Той открил, че кучетата и техните собственици споделят личностни черти. Много приятен човек е два пъти по-вероятно да има куче, което е много активно и възбудимо – и по-малко агресивно – от някой, който е по-неприятен. Проучването установи също, че добросъвестните собственици оценяват кучетата си като по-отзивчиви към обучението, а невротичните собственици оценяват кучетата си като по-страшни. От друга страна, “ако някой е спокоен, кучето им също ще е спокойно”, казва Чопик.

Чопик посочва очевидното предизвикателство в това проучване: можете да зададете на хората въпроси за себе си, но с куче можете да разчитате само на наблюденията на собствениците за поведението на техните домашни любимци. Предубежденията на собственика – идеята, че собствениците могат да проектират собствените си личности върху кучетата си – не изглежда, че са достатъчно значителни. Подобни проучвания показват, че познати са склонни да оценяват личността на кучето по същия начин, както собственика му.

Защо съществуват тези прилики? Проучването не разглежда причините, но Чопик има хипотеза. “Част от това самият избор на куче, а част е кучето, което в крайна сметка става заради вашето въздействие”, казва той. Чопик казва, че когато си вземат куче, хората са склонни да гравитират към този, който естествено се вписва в ежедневните им ритми. “Искате ли някакво раздразнително куче, което се нуждае от много взаимодействие, или нещо, което е по-спокойно за по-лекият начин на живот?”

Автор: Мартина С. Попова

The post Тревожни собственици с тревожни кучета appeared first on Зелен Свят.

За осиновяването на животно най-важното е достъпността на ветеринарните грижи, както по отношение на местоположението, така и по отношение на разходите. Когато хората осиновят домашен любимец, потенциалните разходи за грижа му често са далеч над това, което много могат да си позволят. Цената може да бъде непосилна за почти всички. Много хора, които работят дълги часове, избират да осиновят котка вместо куче, тъй като не е нужно да се разхождат. Но котките се нуждаят от вашето внимание и енергия точно като кучета. Вашият дом е целият им свят и трябва да се уверите, че средата им е стимулираща.

Много е важно да не бързаме с осиновяването. Повечето приюти могат да ви помогнат да решите какъв домашен любимец е най-подходящ за вас и какво ще трябва да направите, за да бъде щастлив и здрав. Животните в приютите често са чистокръвни и правят страхотни домашни любимци. Също така е важно да знаете, че здравето на животните не е непосилна загадка. Вярно е, че не могат да говорят, но в много отношения те са като нас, когато не се чувстват добре. Те получават разстроени стомаси, болки в краката, кожни обриви и много от същите неща, които ние получаваме. Животните не могат да ни кажат кога тези неща започват, но те обикновено ни показват, когато продължават да не се чувстват добре.

Никой не познава вашия домашен любимец по-добре от вас. Ако слушате и наблюдавате внимателно, обикновено винаги ще знаете кога вашият домашен любимец не се чувства добре. Не отнема много да ги направите щастливи. Вашето внимание и грижи значат много повече за тях от колкото можете да си представите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Щастливи, сладки животинки appeared first on Зелен Свят.

Как това е възможно? Дърветата не могат да притежават нищо?

Историята на това дърво се е превърнала в легенда. Най-ранните данни за него са от 1890г. Старият бял дъб се намирал на имота на Уилиам Хенри Джонсън. Предполага се, че той толкова ценил детските си спомени от дървото, че желаейки да го защити, е дал на самото дърво собственост върху себе си и околната земя. Не се знае точно дали историята на това дърво е започнало в статия в местният вестник или е била легенда от десетилетия. Никой не е сигурен и дали изобщо е истина.

Въпреки това, историята за дървото, което притежава себе си, е широко разпространена и почти винаги се представя като факт. Повечето хора признават, че официалният документ за собственост е загубен, ако в действителност е съществувал. Господин Джаксън, който бил споменат в известната статия като собственикът на имота, където се намирало дървото, наистина притежавал тези земи. Днес обаче дървото се намира между две улици. Ако вземем под внимание закона, няма легална база, по която дървото да може да притежава себе си, дори и с документ.

Хората обаче си затварят очите и се държат все едно дървото наистина се притежава. Около него е поставена ниска ограда и има плоча с името и детайлите. И така всички го приемат за истина… дори и дървото, което е там в момента, дори не е същото дърво за което става въпрос в известената история. Оригиналното паднало през 1942г. и било заместено с жълъд от самото него. Може би е по-правилно да се преименува „Сина на дървото, което притежава себе си“?

Това за което никой не говори обаче е другото дърво, което притежава себе си. На километри от вече познатото дърво съществува друго такова дърво, което има почти еднаква история с предходното. Било е написан документ, с който прави легално то да притежава себе си и всички се съгласили. То също паднало и било заменено. Въпреки че едната история е по-стара от другата, това не изключва въпроса защо едното е толкова известно, а другото е виртуално и не съществува?

Автор: Мартина С. Попова

The post Легендарното дърво собственик на себе си appeared first on Зелен Свят.

Преди проучванията било ясно, че кучетата искат светът им да бъде сигурен. Първият експеримент бил да се види дали кучетата биха имали доверие на човек, който ги е излъгал преди. Вече е известно, че кучетата разбират човешки жестове и биха отишли при всеки обект, който собственикът им посочи. Но когато тези човешки жестове станат непоследователни, те правят кучето нервно и объркано. Следващия път кучето няма да отговори на вашата заповед. То познава лъжците и няма да има доверия на собственикът си. Въз основа на опита, кучетата наистина могат да разпознаят непостоянен човек, чрез наблюдение.

Но как ще се държат кучетата, ако собственикът им се отнася зле?

Изследователите също се заемат с този въпрос. В скорошно проучване в изследванията на неврологията и поведението, се казва че кучетата коригират поведението си въз основа на поведението на хората. Учените казали на собствениците да се опитат да отворят контейнер и след това да потърсят помощ от двама други изследователи. В първия случай един от изследователите ще помогне, докато другият ще остане пасивен. Във втори опит, един изследовател ще бъде пасивен, а другият ще откаже да помогне изобщо. Интересни резултати излезли когато изследователя опитал да нахрани кучето. То взело храната от помощника и пасивния участник, но когато стигнало дума за участникът, който отказал да помогне, кучето не реагирало на неговият жест изобщо.

Невероятно, но вярно. Кой би отказал храна за нещо такова?

Ясно е, че кучетата имат добро разбиране за това как функционират социалните правила. Ако се срещнете с някой, който би е неприятен, вероятно вашето куче ще го разбере. Те избягват хора, който собствениците им не харесват и винаги биха се застъпили за тях. Не лъжете кучето си, защото то може да ви обърне гръб. В крайна сметна, явно са по-умни от колкото много смятат.

Автор: Мартина С. Попова

The post Кучетата – природните детективи appeared first on Зелен Свят.