Чрез няколко експеримента, поведенческите учени Никълъс Епли и Джулиана Шрьодер показаха, че разглеждаме самотата като по-добър вариант от ангажирането с непознат, не защото обичаме да бъдем сами, а защото погрешно смятаме, че другите не искат да говорят с нас. В резултат на това пропускаме възможността да направим сутрешните си пътувания по-приятни или дори да си намерим нов приятел.

Учените започват своето разследване, като набират над 100 пътници на гарата в Хоумвуд, Илинойс, и ги разделят на три групи. На едната група им дават инструкции да започнат разговор с непознат, на другата задачата била да си мълчат, а третата група трябвало просто да продължи, както обикновено. След това, след пътуването им, участниците попълнили форма, в която оценили колко продуктивни, приятни и щастливи били чувствата им.

Втора експериментална група била помолена да предскаже нивата на щастие във всяка от трите ситуации. Те обаче не трябвало да предприемат действията на другите три групи.

В първата експериментална група онези, които започнали разговор с някого, имали по-приятно пътуване и дори се чувствали по-продуктивни. Те говорили средно 14 минути. Интересно е обаче, че онези, които били помолени да предскажат настроенията им, отиват в съвсем различна посока: предположили, че разговорът с непознат ще направи пътуването им по-малко приятно, по-малко продуктивно и ще ги остави по-малко щастливи.

Епли и Шрьодер разработиха подобен експеримент за пътуващите с автобус, но помолиха участниците да оценят интереса на непознатия да разговаря с тях. Отново, предположенията не съвпаднаха с реалността: хората се интересуваха да говорят с непознат, но предполагаха, че непознати не се интересуват от разговор с тях.

В друг експеримент, проведен в чакалня, непознатите бяха интервюирани и след това – и те съобщиха, че са се почувствали по-добре след случайния разговор.

Епли и Шрьодер казват, че се разхождаме около непознати, защото не разбираме последствията от ангажирането с някого, когото не познаваме. Погрешно приемаме, че хората мълчат, защото не искат да се свързват, затова намираме мир в самотата си. Но в резултат на това, твърдят учените, ние показваме онова, което се нарича плуралистично невежество: когато повечето хора отхвърлят лично една норма, но приемат, че всички останали все още я приемат. С други думи, хората частно искат да разговарят с непознати, но неправилно смятат, че никой друг не иска.

Авторите казват, че най-добрият начин да се разруши тази комуникационна бариера е чрез опит. Колкото повече хора говорят с непознати, толкова по-малко живеят в плуралистично невежество. Коктейлни партита, чакането на опашка или пред гишето на гарата и редица други подобни ситуации  съществуват, за да се облекчи този страх, но колкото повече хора говорят с непознати, толкова по-малко се страхуват от това.

Така че следващия път, когато сте в асансьора, не гледайте просто в краката си; намерете нещо, за което да говорите – това е добре за вас.

Превод – Нина Жишева

The post Говорете с непознати. Ще се почувствате по-щастливи appeared first on Зелен Свят.