“За да живеем добре, живеем заедно”, това е сякаш правилото при стагните животни. Съюзът им е подчинен на интереса: така се увеличават шансовете им за оцеляване. Стадото антилопи е по-трудно за лов, отколкото самотно животно. Един индивид наблюдава да не се приближава хищник, докато другите пият. Всички заедно се защитават по-добре при нападение. Ето защо ловците ловуват често по двойки или тройки: това отнема по-малко енергия. Групата осигурява също така по-добри възможности за размножаване или отглеждане на малките.

Социалната група се развива в зависимост от ражданията и умиранията, но също и заради напускането на по-възрастните членове и интегрирането на новодошлите. Индивидите напускат по свое желание или се изгонват. Младите мъжки често се присъединяват към групи от млади самци, докато успеят да се интегрират към нова група и да започнат да се размножават. Така е при хипопотамите. Обучението на обществен живот става често с майката чрез игра.

При социалните ципокрили насекоми (пчели, оси, мравки…) царицата влияе върху поведението и физиологията на своите работници. Тя успява да блокира размножителната им исситема, когато ги доминира физически или, при по-развитите общества, като отделя химически вещества: феромони. Обменът на храна между индивидите поддържа единството на обществото. При пчелите това е истинско средство за общуване.

Разделянето на труда е в центъра на обществото на насекомите. Задачите на всеки са толкова ясно определени, че се челюсти или жлези, които отделят лепливи секрети за защита. Възрастта също определя разделението на труда. Например пчелите-работници сменят работата си с течение на времето: грижа за люпилото, поддръжка на кошера, търсене на храна.

The post Животинските общества appeared first on Зелен Свят.

Преди проучванията било ясно, че кучетата искат светът им да бъде сигурен. Първият експеримент бил да се види дали кучетата биха имали доверие на човек, който ги е излъгал преди. Вече е известно, че кучетата разбират човешки жестове и биха отишли при всеки обект, който собственикът им посочи. Но когато тези човешки жестове станат непоследователни, те правят кучето нервно и объркано. Следващия път кучето няма да отговори на вашата заповед. То познава лъжците и няма да има доверия на собственикът си. Въз основа на опита, кучетата наистина могат да разпознаят непостоянен човек, чрез наблюдение.

Но как ще се държат кучетата, ако собственикът им се отнася зле?

Изследователите също се заемат с този въпрос. В скорошно проучване в изследванията на неврологията и поведението, се казва че кучетата коригират поведението си въз основа на поведението на хората. Учените казали на собствениците да се опитат да отворят контейнер и след това да потърсят помощ от двама други изследователи. В първия случай един от изследователите ще помогне, докато другият ще остане пасивен. Във втори опит, един изследовател ще бъде пасивен, а другият ще откаже да помогне изобщо. Интересни резултати излезли когато изследователя опитал да нахрани кучето. То взело храната от помощника и пасивния участник, но когато стигнало дума за участникът, който отказал да помогне, кучето не реагирало на неговият жест изобщо.

Невероятно, но вярно. Кой би отказал храна за нещо такова?

Ясно е, че кучетата имат добро разбиране за това как функционират социалните правила. Ако се срещнете с някой, който би е неприятен, вероятно вашето куче ще го разбере. Те избягват хора, който собствениците им не харесват и винаги биха се застъпили за тях. Не лъжете кучето си, защото то може да ви обърне гръб. В крайна сметна, явно са по-умни от колкото много смятат.

Автор: Мартина С. Попова

The post Кучетата – природните детективи appeared first on Зелен Свят.