Известният ренесансов художник може да е имал очни състояния, които му помагат по-добре да изобрази обемния свят върху плоскост, предполага ново проучване.

Докладът, в който са анализирани шест произведения на изкуството, които са вероятно портрети или автопортрети на Леонардо, предполага, че художникът може да е имал страбизъм или кръстосани очи, състояние, при което очите на човек не гледат в същата посока същото време.

В някои случаи на страбизъм, визията в “скитащото” око се потиска, което дава на човека 2D “монокулярно” изображение, което може да бъде благоприятно за рисуването и живописта, пише авторът на Кристофър Тайлър, офталмо-невролог и професор в отдела по оптометрия и визуални науки на City University в Лондон, Обединеното кралство.

Така, страбизмът “може да е допринесъл за изключителната способност на да Винчи да улови пространството и да го положи върху плоското платно”, пише Тайлър в списание JAMA Ophthalmology.

Артистично око

Някои проучвания показват, че визуалните артисти са по-склонни от неартистите да имат проблеми със стереоскопичното си зрение, като страбизъм. Изследванията показват, че някои известни художници, включително Рембранд ван Рейн и Пабло Пикасо, са имали страбизъм, основано на анализи на очите им в автопортретите.

Въпреки това, има малко потвърдени автопортрети на Леонардо да Винчи, което прави трудно да се прецени дали е имал такова състояние.

В новия си доклад Тайлър анализира шест произведения на изкуството, за които се смята, че са портрети или автопортрети на художника, или изображения, които могат да отразяват неговото подобие.

Скулптурите “Дейвид” и “Млад воин” на Андреа дел Верроккио, например, се смятат за моделирани по Леонардо, който е бил чирак на по-възрастния художник. Три други произведения на изкуството, включени в изследването, “Младият Йоан Кръстител”, “Салватор Мунди” и “Витрувианският човек”, всички от Леонардо, обикновено не се считат за автопортрети на Леонардо, но може би са заснели част от неговата поява.“ – каза Тайлър. (Самият Леонардо каза: “[Душата] води ръката на художника и го кара да се възпроизвежда, тъй като изглежда, че  за душата това е най-добрият начин за представяне на човешко същество.”) Накрая, анализът включва и автопортрет. на Леонардо в напреднала възраст.

Като анализира положението на зениците в очите на тези творби, Тайлър установява, че очите имат тенденция да имат екзотропия, вид страбизъм, в който едното или и двете очи се насочват навън. Наличието на екзотропия е по-силно изразено в портретите, отколкото в автопортретите. Едно от обясненията за това може да е, че Леонардо е имал “периодична екзотропия”, което означава, че състоянието на очите на художника не е постоянно, казва Тайлър. Например, състоянието може да е било по-тежко, когато Леонардо е бил отпуснат, но се е коригирал, когато е бил внимателен или фокусиран върху конкретен обект.

Важно е да се отбележи, че анализът представя хипотеза и не може да докаже, че Леонардо е имал това състояние. И все пак, Тайлър отбеляза, че прекъсващата екзотропия би била “по-скоро удобна за художника, тъй като гледането на света с едно око позволява директно сравнение с плоския образ, който се рисува.”

И ако страбизъм на Леонардо е бил прекъснат, той би могъл също да премине към гледане на света стереоскопично, каза Тайлър.

Превод от английски – Нина Жишева

Източник – https://www.livescience.com/63865-leonardo-da-vinci-eye-condition.html

The post Защо Леонардо да Винчи е бил толкова гениален? appeared first on Зелен Свят.