Появил се преди 55 милиона години в Америка, той завладява Азия, след това Европа. Голям колкото куче, той има раирано окосмяване, което го скрива лсед листака. Постепенно горите, където живее, намаляват и той е принуден да се адаптира към откритите пространства. Естественият подбор оставя по-едрите екземпляри, претърпели известни изменения. Ако Hyracotherium има 4 пръста на предните крака и 3 на задните, представителите на сем. Коне имат един пръст, снабден с копито.

Днешният кон съществува от 2 милиона години. Появил се в Америка, изчезнал прези 12 000 години, тоой бил откаран отново през ХVI век от испанските конкистадори. В Европа преди 18 000 години хората са ловували диви коне за храна. Най-древните следи на опитомяване са открити в Украйна и датирани от 5500г. пр. Хр.

Конят става абсолютно необходим за номадските племена. Цели хилядолетия “най-благодарното завоевание на човека” позволява на тези скитници да кръстосват обширните територии. Това непрекъснато преместване позволява смесването на конските рази, но и възприемането им от уседналите народи: китайци, персийци, гърци,пимляни… Опитомяването на коня се разпространява в Европа и Азия. Животното, с което човекът установява привилегировани връзки, е работен инструмент, но и белег на престиж.

Съществуват 28 раси коне, широка палитра оцветявания, но само две големи категории: яздитни и впрегатни коне. Последните, много здрави, заместват вола от XVI век в полската работа. Някои, като першеронската порода, тежат над тон и са високи 2 м. Въпреки качествата си, впрегатният кон за малко да изчезне. В началото на 50-те години бил изместен от трактора. Но отскоро отново привлича интерес. В Германия отново се използва за извозване на дърва, а в Япония участва в състезания.

Неотменим елемент на варварските воини, на индианците, рицърите… яздитният кон векове е първостепенен актьор в лова, битките и турнирите. Модернизацията намали полезната му роля за сметка на спорта и развлечението: обездка, състезания, надбягвания позволиха да се продължи селекцията за подобряване на конните раси.

The post Най-красивото завоевание на човека appeared first on Зелен Свят.

След като стадото е образувано, женските остават заедно, дори когато един млад мъжкар замести стария. Към 2-годишна възраст, още младите жребци напускат семейството и образуват мъжкарски хергелета. Две-три години остават заедно, като се учат в приятелски схватки да се бият с бъдещите си противници. Младата женска също следва по свое желание избраното семейство или чужд на групата й жребец.

Размножаването става през пролетта. След 11 месеца бременност, женската ражда конче, което се изправя на крака около 20 минути след раждането си.

С бялата си козина и черни райета, която й позволява да се крие в африканската савана, забрата е единственият див представител на конете от Кения до Южна Африка. Някои раси обаче са изчезнали, избити през 1883 и 1910г. В резерватите на Южна Африка живее и дребната планинска зебра. Зебрата на Греви се среща в Етиопия, Сомалия и Северна Кения. Тя се е приспособила към полупустинната среда и издържа на горещина и суша. Тъй като храната е оскъдна, тя не образува семейства. След чифтосването, мъжкият и женската се разделят. Обект на лов заради красивата си кожи, днес този вид е защитен.

Докато при конете жребецът води стадото, зебрата оставя женската да води хергелето към по-добри пасища и водоизточници. Истински часовой, мъжкият стои настрана и наблюдава, за да се намеси по-успешно в случай на опасност. Ако хищнижите се доближат много до стадото, той предупреждава останалите с ръмжене. Докато групата се спасява с бягство, той остава назад за да хапе закъсняващите. Но ако някое младо животно е застрашено, възрастните не се колебаят да нападнат хищниците. Зебрата умее да се защитава с копитата си.

The post Животът на една зебра appeared first on Зелен Свят.

“За да живеем добре, живеем заедно”, това е сякаш правилото при стагните животни. Съюзът им е подчинен на интереса: така се увеличават шансовете им за оцеляване. Стадото антилопи е по-трудно за лов, отколкото самотно животно. Един индивид наблюдава да не се приближава хищник, докато другите пият. Всички заедно се защитават по-добре при нападение. Ето защо ловците ловуват често по двойки или тройки: това отнема по-малко енергия. Групата осигурява също така по-добри възможности за размножаване или отглеждане на малките.

Социалната група се развива в зависимост от ражданията и умиранията, но също и заради напускането на по-възрастните членове и интегрирането на новодошлите. Индивидите напускат по свое желание или се изгонват. Младите мъжки често се присъединяват към групи от млади самци, докато успеят да се интегрират към нова група и да започнат да се размножават. Така е при хипопотамите. Обучението на обществен живот става често с майката чрез игра.

При социалните ципокрили насекоми (пчели, оси, мравки…) царицата влияе върху поведението и физиологията на своите работници. Тя успява да блокира размножителната им исситема, когато ги доминира физически или, при по-развитите общества, като отделя химически вещества: феромони. Обменът на храна между индивидите поддържа единството на обществото. При пчелите това е истинско средство за общуване.

Разделянето на труда е в центъра на обществото на насекомите. Задачите на всеки са толкова ясно определени, че се челюсти или жлези, които отделят лепливи секрети за защита. Възрастта също определя разделението на труда. Например пчелите-работници сменят работата си с течение на времето: грижа за люпилото, поддръжка на кошера, търсене на храна.

The post Животинските общества appeared first on Зелен Свят.