Цивилизациите се издигат и падат по много причини, а причините за смъртта на Акадската империя остават спорни. Съвпадението на времето с далечни събития накара някои историци да предложат климатична кауза. Характерът и дори съществуването на това събитие са неясни, но те се появяват в средата на Холоцена – ера на много стабилни температури, без известен възход на вулканична активност или промяна в слънчевата радиация.

Въпреки това, когато екип, ръководен от д-р Стейси Каролин от университета в Оксфорд, изучава сталагмит от пещерата Го-е-Зард в планините Алборс в Иран, образувани между 5,200 и 3,700 години, те откриват нещо, което определено се е случило около съответното време. Екипът записва в протоколите на Националната академия на науките, че е имало резки скокове в количеството на магнезия спрямо калция преди 4510 и 4260 години, което съвпада с по-бавния растеж и промените в кислородните изотопи на камъка. Тези промени продължили съответно 110 и 290 години, съответно, преди съставът на сталагмита да се върне на предишните нива.

Индустрията и рудодобива на древните цивилизации понякога са оставяли своя отпечатък на планетата, но ние не познаваме механизма, чрез който акадцийте биха могли да повлияят на такива отдалечени пещери. Следователно, по-вероятно е онова, което е причинило химическата промяна, да е допринесло за падането на Акадия, отколкото падането й да е причинило химическите промени в далечните пещери.

Промяната в състава на сталагмита изглежда се дължи на увеличаването на праха в планините, което от своя страна е следствие от по-сухите условия на запад. Днес сухите години в пустините на Сирия и Ирак са свързани с увеличаване на отлагането на прах в Техеран, който е само на 50 километра (30 мили) от Гол-е-Зард. Бавният растеж на сталагмита може да бъде знак и за по-сухи условия на местно ниво.

Седиментите от Червено море и Оманския залив, наред с други палеоклиматични заместители, преди това са били използвани като предположения, че Западна Азия е преживяла поне един голям сух период по това време, но датировката за тях е твърде неточна, за да ги свърже със сигурност с аркадския колапс. От друга страна, датирането чрез сталагмитите дава грешка от само 31 години.

Съществува спор между историците за това, колко климатични промени са допринесли за цивилизационния колапс, който, колкото повече започва да ни касае, толкова по-разгорещен става.. Не знаем причината за пресушаването на Месопотамия през този период, но изглежда точно тази причина е унищожила една цивилизация и сериозно е засегнала две други.

Автор – Нина Жишева

The post Защо е паднала Месопотамия? Питайте сталагмита appeared first on Зелен Свят.