С свирепа сила, Ши Хуанди започнал да формира разнообразните си територии в единна китайска империя. Той разделил земите на 36 командни района, всеки от които се контролирал от губернатор, военен командир и императорски инспектор. Той премества стотици хиляди влиятелни семейства в столицата Сианянг, където може да ги наблюдава внимателно. Оръжията били конфискувани и разтопени. Била издадена нова имперска валута. Теглото и мерките били стандартизирани. Императорът наредил китайски писмен вид да бъде униформен, така че всички думи със същото значение в различните езици на страната да бъдат представени от едни и същи символи.

Ши Хуанди брутално потисквал несъгласието. Според някои сведения, 460 учени са били събрани и екзекутирани, а текстовете, които са използвали, за да критикуват правителството, са конфискувани или изгорени. Гражданите от всички звания били насърчавани да се информират един за друг; осъдените за престъпления са екзекутирани, осакатени или подложени на тежък труд.

Не е изненадващо, че авторитарният император е бил обект на няколко опита за убийство. Може би в отговор Ши Хуанди станал обсебен от идеята за безсмъртието. Както пише Съма Циен, неговите съветници му казали, че билките за безсмъртие няма да проработят, докато той не може да се движи незабелязано. Съответно той построил пътеки и коридори, свързващи неговите дворци, за да може да се движи в невидимост. Без съмнение най-голямата мегаломания на неговите проекти била огромната му гробница и погребана орда от теракота, построена с огромни разходи от 700,000 принудени работници. Хилядите фигури в истински размер включват пехотинци, стрелци, колесници с коне, чиновници, слуги и дори артисти, като музиканти и силни мъже.

Войниците са носили следи от ярка боя, която някога ги е оживяла. Макар и оформени от стандартизирани фигури те очевидно били завършени на ръка, така че нито една фигура не изглеждала еднаква. Древната армия била разположена на изток от некропол около гробницата и трябвало да стои на пост по време на задгробния живот на императора. Фигури на акробати и музиканти забавляват императора през вечността. До този момент, императорите са били погребвани със истинските тела на слугите и армиите си. Ши Хуанди променя тази традиция, като използва ръчно направени реплики на всички хора, които е искал да го позледват в задгробният живот.

The post Китайският император, направил теракотените войници appeared first on Зелен Свят.

Открит в южната част на Тихия океан на Великденския ден от 1722 г., Великденският остров е широко известен днес с много големите свободно стоящи мегалитни моаи, които „наблюдават”  острова.

Близо 900 уникални моаи са въглеродни, с оценка за тяхното създаване между 1100 и 1680г. Предполага, че година или повече работа стои зад всяка статуя.

Твърди се, че всички приличат на починал глава на предшественик. Много от масивните 80 тонови статуи са били издълбани от вулканична пепел, остатък от изчезналите вулкани, които първоначално са формирали острова. Методите за придвижване и повдигане на моаите остават необясними и съдържат противоречива мистерия. Моаите са астрономически точно подредени. 18 тона статуи, сочещи директно към слънцето по време на равноденствието, наречени за Седемте сестри или Плеяди.

Издълбани от камък, почти 900-те човешки фигури са поръсени по фланговете на изгасналите вулкани на острова. Те са средно 13 фута високи и тежат 14 тона и най-вероятно са били изсечени от мекия вулканичен туф, открит в кариерата на Рано Рараку. Там повече от 400 статуи са все още в различни състояния, като някои са завършени и очакват транспортиране до предвиденото място за почивка.

Масивните издълбани скални фигури, известни като „моаи”, са основната атракция на този малък остров. Масивните глави се различават по своя дизайн. Някои статуи дори имат шапки, други имат сложни очи (построени от множество парчета камъни), други имат ръце… Местните жители, които са ги издълбали, със сигурност са имали добър усет за изкуството и не са бързали.

Моаите от страната на вулкана Rano Raraku, привличат особено внимание. Живописен пейзаж с много каменни глави, разпръснати по него…

Великденският остров Quest се опитва да отговори на въпросите за изграждането и транспортирането на моаи, които не само разглеждат техническата част, но и възможните причини, поради които са били построени.

Както винаги се случва в подобни случаи, чувствам се толкова малка и нищожна пред величието, мистерията и загадките на природата. Колко много тайни пази тя и търпеливо понася нашата крехка човешка и по детски наивност.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Живописните Моаи appeared first on Зелен Свят.

Това счупване на носа е толкова широко разпространено, че ви кара да се чудите дали тези отчупени органи на обонянието са в резултат на случайни инциденти или има нещо по-зловещо.

Оказва се, че в повечето случаи отговорът е второто.

Носовете са били отчупвани, защото много древни египтяни са вярвали, че статуите имат жизнена сила. И, за да не се допусне някоя нежелана нечиста сила да обладае статуята, носът й бивал отчупен, обяснява Адела Опенхаймер, куратор в катедрата по египетско изкуство в Музея на изкуствата в Ню Йорк.

Разбира се, древните египтяни всъщност не мислели, че статуите, дори и с тяхната жизнена сила, могат да станат и да се движат, като се има предвид, че те са направени от камък, метал или дърво. Нито пък египтяните смятали, че статуите буквално дишат. “Те знаели, че не вдишват въздух – виждали са това”, каза Опенхайм на живо. – „От друга страна, статуите имат жизнена сила, а жизнената сила идва през носа, нали така дишаме.“

Обичайно било да се извършват церемонии върху статуи, включително „литуала по отварянена устата“, в който статуята била помазвана с масла и различни предмети били държани до нея, за които се смятало, че можели да съживяват“, каза Опенхайм. “Този ритуал придавал на статуята живот и сила”, каза Опенхайм.

Убеждението, че статуите имат жизнена сила, е било толкова широко разпространено, че подтиквало антагонистите да я потушат в случай на нужда. Например хората, които отварят, разбъркват, ограбват или оскверняват храмове, гробници и други свещени места, вероятно вярвали, че статуите имат жизнени сили, които могат по някакъв начин да навредят на нарушителите. Хората дори вярвали, че това са йероглифи или други изображения на животни или хора.

“Вие трябва да я убиете, и един от начините да направите това е да отрежете носа на статуята или образа, така че да не може да диша“, каза Опенхайм. „Понякога обаче натрапниците не се задоволявали само с носа. Някои от тях разбивали или повреждли лицето, ръцете и краката, за да деактивират жизнената сила.“

„Вероятно има случаи, в които статуите естествено се преобръщат и в резултат на това изпъкналият нос се чупел. Ерозията от елементите, като вятър и дъжд, също вероятно е отнасяла носове на някои статуи. Но обикновено можете да разберете дали носът е бил унищожен умишлено, като погледнете режещите следи на статуята“, обяснява Опенхайм.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Счупените носове на египетските статуи appeared first on Зелен Свят.