Около тях трупове се издигат от гробове, присъединявайки се към редица други, които чакат Страшния съд. Това е графична, увлекателна сцена и не е чудно, че 500-годишната картина е спечелила манастира Воронет титлата „Сикстинската капела на Изтока“.

Това е един от осемте манастира с подобна рисунка, които заедно съставят църквите на Молдова, обект на ЮНЕСКО за световно наследство. Няколко се открояват, разказвайки своята приказка в жив цвят. Манастирът на Воронет използва синьо-сив нюанс, толкова характерен, че е дал името си на цвят: Воронет син. Манастирът Хумор има съвсем различно усещане, с теракотово червено. А цветовете, украсяващи църквата в Суцевита, остават най-ярките, с пигменти, експертно получени от натрошени минерали, полускъпоценни камъни и редки глини.

Сградите са поръчани през 15 век от Стефан Велики, който защитава региона от нашественици и дори сключва съюз с Влад Импалър, историческа фигура, известна още като Дракула.

Тъй като малко селяни можеха да четат, Източноправославната църква покрива сградите отвътре и отвън с графични картини, за да преподава религиозни теми, създавайки библейска книжка с картини на византийското изкуство.

Скитайки из църковните площадки, можете да срещнете монахини и монаси, които обявяват молитвени времена, като бият чук по дървена дъска, традиция, датираща от времето, когато окупаторите забраняват звъненето на камбаните.

The post Стенописи в румънски манастири appeared first on Зелен Свят.

Едни от най-впечатляващите стенописи са тези на господарите, които вероятно са поръчали гробницата на техните слуги. Отличава се фиурата на господар, изобразен в цял ръст,  който е облечен в костюм на знатен римски пълководец – магистрат.  Вероятно – патриций. В ръката си държи императорска грамота – кодицил. За общественото му положение се съди и по изобразената грамота, връчена му от императора. Указания за това се съдържат и в неговото облекло. То напълно съвпада с облеклото на патрициите, сенаторите и на най-висшите магистрати от ранновизантийската епоха. Коланът и червеникавото наметало подсказват, че той е принадлежал към висшата военна аристокрация. До него е знатната му съпруга, а от двете страни към тях са насочени прислужници, които поднасят съдове и пособия за ритуално измиване, тоалета и елементите на костюма на господаря – магистрат.

Заради украсата на гробницата се предполага, че собственикът, който я е поръчал е езичник, но при изографисването вече се долавят и елементи от налагащата се нова вяра в империята – Християнството.

Предполага се, че художникът, който така майсторски е изписал гробницата е бил от Източните провинции на Римската империя, вероятно от Египет или Сирия.

Гробницата е с височина 2,30 м., дължина 3,30 м. и ширина 2,60 м. Изградена е от полуобработени камъни, споени с розов хоросан, а сводът е запълнен с тухли. След откриването ѝ през 1942 г. над нея е построена сграда, която да я запази непокътната за поколенията. Самата гробница никога не е използвана по предназначение, като се вярва, че собственикът ѝ е избягал от древна Силистра по време на нашествието на готите в края на 4-ти в.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Римската гробница в Силистра appeared first on Зелен Свят.