Защо са ги рисували по този начин? Защо имат лица от човек на средна възраст, при положение, че би трябвало да са новородени?

Макар да изглежда, че художниците от това време не са били особено добри в изкуството си, но се оказва, че бебетата от средновековните картини са грозни с причина. По това време са били направени множество открития в сферата на анатомията и перспективата. Не може да се каже, че не са знаели какво правят. Грозните бебета са били стилистически избор. Почти всички подобни картини – майка, която държи бебето си – са изображение на Исус Христос и Богородица. Философите по това време вярвали, че Исус бил роден „перфектно формиран и непроменен“. Те смятали, че възрастният му облик трябва да бъде изобразен дори в бебешки изображения. Това продължило до ренесанса, когато всичко се променило.

Заради бавното имплементиране на ренесанса, промените не били резки. Хората по това време са нямали бързи практични начини да разпространяват новите идея като днес. Промяната в стила се случил поради няколко причини. Внезапно, места като Флоренция набрали значително богатство и църквите не били единственото място за изкуство. Хората са можели да си позволят да имат картина на собствената си рожба. Естеството, те са искали децата им да са сладки и красиви. Ренесанса е свързан със възраждането на класиката, за това художниците се обърнали към гръцкото и римско изкуство. То от своя страна поддържа идеята на идеалните пропорционални форми.

С разпространението на ренесанса из Европа, изкуството изцяло се променило. Бебетата и децата изглеждали истински, не абстрактни като тези в църковните изображения. Това е останало така и до наши дни. Може би е по-добре така…

Автор: Мартина С. Попова

The post Грозните бебета на средновековието appeared first on Зелен Свят.

Този стил съществува от много по отдавна от колкото може би си мислите. Този вид музика предшества всички инструменти взети заедно. Преди създаването на съпровод, музиката е била изцяло с глас. Името произлиза от църковната музика. До XVI век тя била изцяло вокална. Инструменти изобщо не били позволени в църквата. Днес се като инструмент се използва главно орган, но до голяма степен църковната музика все още е акапела.

До началото на XX век акапела изпълненията станали синонимни с най-високото певческо и хорово майсторство. Пийтър Крисчън Луткин, декан на „Северозападния университет за музика“ в САЩ, спомогнал разпространението и популяризирането на акапелата като създал „Северозападния акапела хор“ през 1906 година. Последвало масово сформиране на подобни хорове из колежите и училищата. В хоровете е имало от 40 до 80 певци. Музиката станала известна с огромните усилия положени върху вплитането и синхронизирането на голямото количество изпълнители да звучат като едно цяло.

Но акапелата не е стриктно църковна или хорова музика. Днес много групи се придържат към модерната музика, но преобразена изцяло без инструменти. Някой групи използват гласовете си да имитират инструментите, докато други са по-традиционни, като наблягат на храмонията. В модерната музика се използват изключително много ударни инструменти и електронни звуци, за това при кавър на песен повечето добавят бийт-бокс за да се създаде поп-рок звученето.

Тъй като акапелните стилове могат да варират от госпъл до съвременна музика, а броят на изпълнителите е от малка три или четири членна група до хор, възможностите са безкрайни. Този стил е възможност да се покаже истинско музикално майсторство и точност като по креативен път се поглежда музиката от нова призма.

Автор: Мартина С. Попова

The post Музика без инструменти? appeared first on Зелен Свят.

Всичко започнало в едно американско градче наречено Ню Орлиънс, САЩ. Там и до днес джаза е част от културата и града се гордее с това. В началото на XX век все още се танцувало валс по баловете. Това естествено било луксозност само за заможните. Бедните гета пълни с афроамериканци били изолирани от тези събития. Там, на пук на богатите, те решили да създадат собствена музика, като вкарат елементи от африканските песни. В началото използвали домашна посуда за инструменти – за ударни инструмент използвали тенджери и кутии, за известният бас, с който джаза се отличава, използвали пръчка от метла забита в празна кутия, по която била опъната дебела връв. Те се събирали в мазетата и пеели и танцували, докато заможните танцували валси. Никой не е можел да чете ноти, така че всички се водили по слух. Някой задавал тон, друг започнал ритъм и останалите се наслагвали след тях. Може да се каже, че в началото не е звучало така изискано както днес, но все от някъде трябва да се започне…

Джаз музиката дълго била отхвърляна от обществото. Наричали са го „селски шум“. Но с времето и промените, джаза станал малко по малко изкуство на майсторски умения. Тъй като нямало ноти, нормалните структурирани тактове и изпипани мелодии от класическата музика изчезнали. Класическите музиканти се затруднявали с виртуозните моментални импровизации на джаз музикантите. Свиренето на музика станало приключение – всеки свирил своето нещо, но в същото време това, трябвало да се напасне с другите. Синхронизирането и създаването на музика на момента станало забележително шоу. Казват, че истинският джаз никога не може да бъде повторен по един и същ начин.

Вероятно сте чували, че джаза живее в хората, той не може да бъде научен. До определена степен е вярно. Той е разрухата на фундаменталната квадратна структура и изграждането на свободна чрез музика. От джаза се пораждат всички модерни поп и рок стилове. Без този отзив, изхождащ от подтиснатото афроамериканското общество може би все още щяхме да танцуваме валсове.

Автор: Мартина С. Попова

The post Накратко за джаза appeared first on Зелен Свят.

Как се е стигнало до това?

Като става дума за викториански постройки всеки може да си визуализира огромните, пренатруфени къщи с остри върхове и орнаментирани колони. Те се появили в края на управлението на кралица Виктория и периода е кръстен на нея. След тежките граждански войни и политически раздори се отворили възможности за богатите да покажат точно колко са богати. И така повечето знатни хора инвестирали и се сдобили с тези почти нелепи за времето си домове. Взаимствани от готическата европейска архитектура, тези къщи били специфично проектирани с идеята за величие и грандиозност. Не били повече от очевидно заявление. Вътре се помещавал лабиринт от множество стаи, много от които често неизползвани. С техните затворени пердета, мебелите били оставени да вехнат в тъмнината.

През ХХ век искали да завърнат тази грандиозност, но след Първата световна война живота на всички рязко се променил. Хората се насочили към индустриалното и иновативното, не поглед назад във времето. Чистотата и простотата в архитектурата навлезли и станали нормата за всеки дом. Викторианските сгради изведнъж станали специални като силно се отличавали от ежедневните постройки. Някои дори описвали стила като „плашеща гротеска“, която загрозявала. Започнали да асоциират къщите със смъртта, злокобно подсещане за изминалите години на трудности. Станали нежелани и в крайна сметка богатите собственици почнали да ги продават. Много от тях не били купени, а били изоставени.

Може да се каже, че ние сами сме циментирали асоциацията на викторианската постройка като зловещо, неприятно място. Продължително през ХХ век с популяризирането на киното, подобни къщи били показвани и свързвани с филми на ужасите и готически новели. Серии като „Семейство Адамс“ привлекли изключително много внимание към този вид тъмна тематика. Филми като „Психо“ подпомогнали тази представа. Това показва, че наистина имаме силата да превърнем това, което било популярно само преди 100 години в нещо коренно различно, за да угодим на сегашните ни представи.

Автор: Мартина С. Попова

The post Викторианският дом – изображение на ужас appeared first on Зелен Свят.