Около Антарктида живеят китове, морски леопарди и тюлени на Уедъл. Зимата те прекарват във водата, като пробиват лега с бивните си, за да дишат. На континента животът се свежда до многобройни колонии птици, след които са и кралските пингвини – единствените, които се размножават през зимата и могат да изминат го 100 км. по лега до своята колония. Те се клатушкат в колони, натежали от мазнините, които се стопяват през зимата.

Повечето от полярните птици мигрират. Арктичните птици вият гнезда в северните зони, а след това изминават хиляди километри до по-топли области, богати на храна. Някои обаче остават, като големия гарван, полярната сова или снежната яребица. Елените и карибуто се приютяват в тайгата – иглолистна гора на юг от тундрата. В океаните популациите също се местят в зависимост от сезоните. Така китове и нарвали напускат замръзващите през зимата вътрешни морета, където не могат да излизат на повърхността, за да дишат, и отиват в открития океан.

Уседналите видове трябва да се приспособят, за да устоят на студа и да запазят вътрешната си топлина. За това спомага дебело окосмяване. Козината на бозайници и оперението на птиците се сгъстяват с приближаване на зимата. Дебел слой мазнини презпазват телата на птиците и бозайниците. По време на съня си повечето животни оставят да ги затрупа снегът като истински изолиращо покривали. Някои, като лемингите, прокопават в него галерии, където е по-топло, и се хранят с лишеи и растения. Кралските пингвини възприемат особено поведение: те се притискат с хиляди едни от други. Членовете на групата сменят местата си, за да се възползват от топлината в средата.

The post Антарктида: негостоприемен континент appeared first on Зелен Свят.

Въпреки че императорските пингвини умеят да се ориентират в безплодния антарктически пейзаж и да се затоплят, когато температурите се колебаят, те се нуждаят от постоянство, дори в такава екстремна среда.

Наличието на точното количество морски лед в местообитанието им е от решаващо значение. Проучване от 2014 г. от Океанографската институция „Уудс Хоул“ разкрива, че твърде много морски лед означава, че пингвините трябва да пътуват по-далеч, за да изхранят себе си и децата си, заплашвайки вероятността на бебетата да оцелеят. Твърде малкото морски лед означава, че има по-малко храна за ядене и по-малко защита от хищници.

Загубата на морски лед представлява най-голямата заплаха за императорските пингвини. Тъй като водата се затопля и ледът се топи поради климатичните промени, императорските пингвини са изправени пред перспективата за рязко намаляване на населението. Проучването заключава, че до 2100 г. много колонии ще бъдат наполовина по-големи от сега.

От 80-те години на миналия век Арктика е загубила повече от милион квадратни мили морски лед, площ с размерите на Аляска, Тексас и Калифорния. В резултат на това полярните мечки, като пингвините, се борят да намерят храна. Моржовете, които раждат на ръба на морския лед, бяха принудени да се съберат на брега, докато ледът изчезне, излагайки телетата на риск да бъдат потъпкани.

Докато планетата се затопля, полярните видове се борят да се задържат на студа. Докато климатичните промени засягат животните във всяко местообитание на Земята, това е на полюсите, където може да се прояви най-драматично, тъй като цели ледени местообитания изчезват в океана.

The post Как живеят полярните животни appeared first on Зелен Свят.

Замразената Арктика е едно от най-негостоприемните места на планетата. Въпреки това има племена, който все пак обитават тази снежна пустош. Из всичкият този лед, където температурите падат до -50˚С, оцеляването означава намирането на подслон. Не е регион познат за горите си, за това номадските племена се научили да строят с единственият подръчен материал – сняг.

Когато телесната температура се понижи и започнем да зъзнем, реално усещаме как топлината напуска тялото ни. Колкото по-малко топлина, толкова по-студено ни става. Когато човек е в иглу, той излъчва топлина извън тялото си и тя се разпространява из помещението. Точно това се случва и в домовете ни. Изолацията прави същото нещо. Току-що паднал, мек сняг съдържа 95% въздух. Това го прави уникален изолатор, но не е достатъчно плътен, за да се може да се строи с него. Солидният лед би предпазил от ветровете, но е прекалено тежък за работа. Тайната за хубав сняг за иглу е комбинацията да двете. Традиционните иглу блокове не са изваяни, а са изрязани директно от земята.

Както винаги, животните са установили това много преди човека. Полярните мечки и всички останали животинки, които живеят на тези места правят хралупите си по същият начин. Макар да ни е отнело повече време, нашите природно инженерни мозъци създали нещо не само практично, но и изключително стабилно. Иглутата се строят на различни етажи. На ниските ще се насъбира студеното, а на по-високите където ще се храним и ще спим ще се задържа топлината. На всичкото отгоре, телесната ни топлина разтапя най-вътрешният слой на структурата, което допълнително изолира. Принципно, температурата в иглуто може да е с около 40 градуса по-висока от тази извън, но комбинирано с приятели става сравнително по уютно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо и как иглуто топли? appeared first on Зелен Свят.

Искам да си поговорим за Снежанка, която всяка година обикаля света с един дебел и побелял старец, качена на една шейна, водена от дузина елени, само и само за да зарадва дечицата.

Извинявайте, ама ние градските жени замръзваме навлечени с пуловери, ботуши и якета, а тя ходи в най-добрият случай с бяла наметка върху нежната, ефирна рокля. Каква драма…!!! Потрепервам само при мисълта какъв студ я гони горе сред облаците.

И никога, никой ли не се замисля, дали тази млада жена няма право на собствен живот?!?

Тези, вечно усмихнатите и подаряващи сила, кураж и добро настроение, (не става дума за платените жрици, момчета, сори).

Те нямат ли право да бъдат слаби поне веднъж годишно?!?

Що за договор е сключило това момиче, че упорито изпълнява функцията си години наред, без да се оплаче нито за миг?!?

Сега,  докато се опитвам да ви развеселя, се сетих, че имам една позната, която е изключително красива жена (дори към днешна дата, когато е на близо 50 по моя сметка) и в реалността е направила избор, който много напомня за тази Снежанка. Тя полага неистови усилия и труд да бъде от полза на децата, рамо до рамо с тираничен мъж. Отдала е много години. Отказала е изкушаващи предложения. Посветила се е на работата си и животът ѝ някак изтича… Жена с излъчване на кралица, затворена в един малък кръг, но въпреки всичко светеща отвътре и гордо носеща короната на своя избор.

Да се върнем на нашата Снежанка.

Обикновено е изобразявана като младо момиче, белолика като мома от българския фолклор, кристални очи и красива коса с букли. Затрогваща визия, съчетана с наивност до безкрай.

Знам, че всеки може да седне и прочете кога, къде, какво за първи път около Коледа.

Исках малко да поговорим за всички онези, които полагат неистови усилия без да бъдат оценени и забелязани.

Замислете се, става ни приятно, когато някой ни обслужи с усмивка (продавачи, сервитьори, колкото и да е странно, има такива хора). Да кажем, около 5 минути след това, вече сме забравили, повлечени от ежедневната си вихрушка от задачи. Така например вчера, влизайки в метрото , изведнъж двама мъже скочиха като ужилени, за да отстъпят място на сина ми. Толкова се впечатлих, че гласно благодарих и на двамата, а де факто ми идваше да им изръкопляскам…

А колко дълго помним отрицателното отношение, нацупените, вулгарните, безскрупулните хора…

Не трябва ли да е точно обратното?!?

Бързо да пускаме гнева през себе си, като пречистващо сито и дълго да помним, и предаваме доброто нататък.

Да виждаме усилията на всяка усмихната „Снежанка”, да благодарим и разказваме за доброто…

И ако може тези мисли да ни спохождат всеки ден от годината, не само по празниците… Наближава Коледа…

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Драмата на Снежанка appeared first on Зелен Свят.

Днешната героиня си няма име. И лице. Ако я бях попитала за името, щяхме да се заговорим. А вонята не се траеше. Аз съм гнуслив човек и си го спестих. Миризмите ми се запечатват като емоционална памет. Предполагам, че при повечето хора е така. Няма лице, защото не посмях да я снимам в лице. Кръстих я Миа. Та… днешната героиня се казва Миа. Ниска, трудно подвижна, на видима възраст някъде около максимум 60 годишна.  С  нокти, които предпочитам да не описвам, намерила от някъде някакво палто и боса. Боже, аз замръзвам с есенен ботуш, а тя боса в чехъл някакъв. Засякохме се на трамвайната спирка пред Св. Неделя. В неделя вечерта. Разбира се, че от преминалите 2 трамвая, тя чакаше този, който чакахме аз и хлапето. Прибираме се от репетиция, аз съм леко превъзбудена и дори въодушевена. Излях си цялата магария на репетицията и разсмях Маги до сълзи…Маги е режисьорката. Изключителна жена, която заслужава отделна статия някой път. Но да се върнем на Миа. За мое учудване първият път ме подмина. Залепи се за някаква тийнеджърка и поиска цигара, а онова неврастеничното, почти излая, че няма. Миа се обърна разочарована и естествено приближи мен

( според опита ми, даже закъсня с около 3 минути).

– Ти имаш ли запалка?- дрезгав, мътен глас, но ясен поглед вторачен право в мен.

– Не пуша. Нямам чак толкова излишни пари.

Усмихва се на шегата ми. Значи все пак има връзка с планетата, нищо, че не личи.

Любопитството ме гризе и разкъсва вътрешностите ми бавно и сластно, но се въздържам от въпроси за да не скъсявам дистанцията. Някак знам, че тя няма да ме остави току така. Навежда се залитайки към детето и го пита дали баща му работи.

Тук щях да ѝ тегля мъжка майна, но оцених стратегията ѝ. Казах простичко, че детето не говори.

– Не може да говори?!?- почти изохка Миа. Потвърдих с кимване.

Сякаш нещо в мозъка на Миа даде проблясък, защото се изправи и направи знак нагоре като отвори две ръце, като тези хора в източните култури, които посрещат слънцето. Приличаше на кратка молитва към небето. Дадох си сметка, че тя току що се помоли за детето ми. Преди да съм ревнала направо там пред нея, започнах да ровя в джобовете си и из пръстите ми се замота една монета от 50ст. Понечих да я дам, но бърз поглед към таблото ми подсказа, че това би било грешен ход, защото Миа веднага щеше да ми стане „приятелка” за времето до идването на трамвая. Както обичам да казвам: Имам си достатъчно приятели. Истински. Обаче си дадох сметка, че тя пари не поиска. Можеше да го приеме и като унижение. Отказах се и пуснах стотинката да си танцува из джоба, докато бъде подарена на някой музикант, свирещ на улицата. Тези на Сердика сякаш имат предварителна стриктна програма, защото никога не са същите. Редуват се по някаква тяхна схема.

– Ама вие къде живеете? – брей, упорита е.

– Далеч. – отблъсквам опита ѝ да ме последва. Само това ми трябва в момента. Особено, когато и дечко е наоколо.

– Аха, на Витошка… – Заключи мъдро Миа.

– Нямам пари да живея на Витошка, успокоих я аз и докато мислено се укорявах за това, че моята реплика прозвуча по-скоро като оправдание, тя ме извади от унеса . Отново рязко направи онзи жест с блиц молитвата. Вече ми стана весело, защото този път тя се помоли някой ден да имам пари да живея на Витошка. (То па голям келепир)…

После, в мига, в който Миа се качи, предната част на трамвая се изнесе далеч от нея. Засрамих се и ги разбрах едновременно.

През цялото това време някой звъня цели 3 пъти на Миа да я пита къде е. Някой я чакаше. Някой се тревожеше за нея може би. Или както предположи момичето на съседната седалка, може би просто някой я беше изпратил да проси и сега си чакаше дневният келепир. Съжалявам, но си признавам, че я подслушвах за да разбера къде ще слезе. Каза, че ще слезе на Западен парк…След като си отдъхнах, че не слизаме на една спирка ми хрумна следната идея.

В гардероба на всеки един от нас има излишни дрехи и обувки. С риск да не достигнат до своето предназначение, все пак мисля да опитам да направя нещо конкретно. Разбира се не искам да комуникирам директно с Миа, нито тя да разбира къде живея, но мога да направя нещо дребно, което ще облекчи мен, а може би ще помогне и на други като нея живеещи на ръба между разума и космоса. На първи прочит веднага се сещам, че имам поне 2 чифта удобни и топли обувки, които аз така или иначе повече няма да нося. От утре мисля да разнасям дрехи и обувки на места, където е ясно, че се размотават такива като Миа. Нямам време специално да го правя, просто ще ги оставям докато се движа по ежедневните си задачи. И не, не го пиша за да ви се правя на благородна. И не чакам аплодисменти за тази идея. Получавам аплодисментите си на друго място.

Да, на сцената, по дяволите. Пиша всичко това за да се включите и вие в този казус.

Скоро ще застуди и някой ще оцени вашите излишни топли дрехи и обувки. Тези, които ние забравяме в гардероба, ще зарадват някой на улицата. На политиката на институции обгрижващи бедни не вярвам, но в глада и студа вярвам от сърце.

Аз ще го правя, а вие само ако решите. Това е само една идея.

Аз съм по идеите.

Горкият Господ.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Живот на ръба между разум и космос appeared first on Зелен Свят.