Вписани в списъка на световното наследство през 1986 г., древните мегалити от Стоунхендж и Ейвбъри разкриват сложните инженерни умения и загадъчните ритуални вярвания на британските народи от неолита и бронзовата епоха. Целият обект обхваща 10 квадратни мили и включва пътища, селища, около 350 гробища и лечебни центрове. Тези комплекси били умело подредени въз основа на небесни графици по неизвестни за нас причини.

Строителството на Стоунхендж започна около 3000 г.пр.Хр. като кръгова пръстена банка и прилежащ ров, и е укрепен в продължение на хиляди години с дървен материал и по-късно с камък. Кръгът се състои от блокове, които тежат повече от 45 тона и са високи до 7 метра. Някои от тях били преместени километри през хълмовете – един подвиг, който може да бъде постигнат само от напреднало общество.

Днес повече от един милион души ежегодно посещават Стоунхендж, а лятното слънцестоене привлича хиляди. Пешеходна пътека обгражда прочутия кръг, но поради опасенията за опазване на обществеността обикновено не се допуска вътре в ринга. Но няма нищо типично за лятното слънцестоене в Стоунхендж, един от малкото случаи, в които вътрешният кръг е отворен за обществеността. Хиляди пътници от всички ивици се събират на място за ежегоден фестивал.

Разнообразие от хотели и къщи за гости са достъпни в Уилтшир, а няколко къмпинги са разположени в рамките на 16 километра от Стоунхендж. Тъй като това е популярно събитие, не забравяйте да резервирате предварително.

The post Лятното слънцестоене в Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.

В продължение на четири века лидерите на Wari в Cerro Baúl са провеждали събирания с техните съперници от съседната държава Tiwanaku, както и с ръководителите на местните общности, които живели в сянката на тези две големи империи. Празнували с гозби от морски свинчета, лама и риба, докато се наслаждавали на гледката към долината на Мокегуа и пиели чаша след чаша бира, ферментирала напитка от плодове от царевица и пипер. Но в края на събитията преди повече от 950 години, когато империята наWari се сринала, празнуващите приключват пиршествата, като разбиват пивоварната в Cerro Baúl.

Изглежда, че Wari са планирали да евакуират своя колониален пост и разрушили храмовете и двореца. Пивоварната била последна като я подпалили. Благородниците на Wari хвърлиха скъпите си чаши за пиене в пламъците. Когато пивоварната се превърна в пепел, някои свалили огърлиците си и ги сложили на жаравата като окончателен принос. Руините били покрити с пясък, така че никой не може да използва сградата отново, което прави пивоварната рядка капсула за времето на археолозите, които са разкопали центъра за производство през последните две десетилетия.

Изследователите анализираха керамичните съдове от този последен празник в Cerro Baúl, и според техните открития Wari вероятно са продължили със своите масивни купони дори през сривът на империята, като разчитали на местни източници и техните съдове за пиене.

Cerro Baúl е политически важен обект за Wari, народ, който управлявал широк участък от перуанското крайбрежие и Андите от около 600 до 1050 г. и изградили широки мрежи от пътища и напоителни канали много преди инките да дойдат на власт. Дипломатическият център е на две-три седмици пътуване на югоизток пеша до столицата Wari, Huari.

The post Пиршества и купони в древен Перу appeared first on Зелен Свят.

През последните години глобалното затопляне и изменението на климата бяха обект на много политически противоречия, особено в САЩ. Но тъй като науката става по-ясна, става и невъзможна за пренебрегване. Дебатът се отдалечава от това дали хората причиняват затоплянето и към въпроси за това как най-добре можем да отреагираме.

Имаме записи, които ни помагат да разберем какви са били температурите в далечното минало. Дърветата съхраняват информация за климата на мястото, където са вкоренени. Всяка година дърветата растат по-дебели и образуват нови пръстени. В по-топлите и влажни години, пръстените са по-дебели. Старите дървета могат да ни разкажат за състояния преди стотици или дори хиляди години. Прозорците към миналото също са погребани в езера и океани. Утайките съдържат богата информация за това какво е във въздуха и водата, когато те се образъват. Учените разкриват този данни, като вмъкват кухи тръби в калта, за да събират слоеве от утайки от преди милиони години.

Няколко фактора влияят на това колко слънчева енергия достига до повърхността на Земята и колко от тази енергия се абсорбира. Те включват парникови газове, частици в атмосферата (например от вулканични изригвания) и промени в енергията, идваща от самото слънце. Моделите на климата са предназначени да вземат под внимание такива фактори. Те са открили, че промените в слънчевото излъчване и вулканичните аерозоли са допринесли само за около 2% от скорошния затоплящ ефект в продължение на 250 години. Балансът идва от парникови газове и промените в земеползването.

Скоростта и продължителността на това последно затопляне също са забележителни. Вулканичните изригвания, например, излъчват частици, които временно охлаждат земната повърхност. Но те нямат траен ефект след няколко години. Събития като Ел Ниньо също работят по доста кратки и предвидими цикли. От друга страна, видовете глобални температурни колебания, които са допринесли за ледниковите епохи, се случват на цикли от стотици хиляди години.

Отговорът на въпроса „Дали глобалното затопляне е истинско?“ е твърдо „да“: нищо друго освен бързото увеличаване на емисиите на парникови газове от човешката дейност може напълно да обясни драматичното и сравнително скорошно покачване на средните глобални температури.

Автор: Мартина С. Попова

The post Глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.

Поговорката, че слоновете никога не забравят е научно потвърдена. Те познават всеки член от тяхното стадо. Могат да разпознаят до 30 други слона чрез зрение и мирис. Това им е доста полезно при миграция. Те също така помнят и разпознава определени знаци на опасност. Могат да се върнат на определено място дълго след последното им посещение. Но спомените им, който не са свързани със оживяване в природата, се оказват най-пленителни.

Те не само помнят своите другари от стадото, но и други животинки, който са ги впечатлили. В един случай, два слона, който били част от цирк и работели заедно, били изключително щастливи да се видят отново след 23 години. Способността им да разпознават не е лимитирана само към други слонове. Те са показали, че разпознават и хора, с който са изградили връзка дори след голям период на раздяла. Когато погледнем в мозъкът им можем да разберем защо са способни на това. Слонският мозък е най-големият от всички сухоземни бозайници. Макар изключително далечната връзка, еволюционно той е много сходен с човешкия мозък. Точно като човека, те превръщат важни събития в дълготрайни спомени. За жалост, това ги прави уязвими към психични заболявания от травматично преживяване.

Те много ясно разбират и работят в екип за справянето с проблеми. Стадата където има по-стар слон имат по-голям шанс за оживяване, тъй като те са мъдрите старейшини, точно както при хората. Слоновете могат да се справят с основна аритметика, като могат да проследят промяната в количеството плодове с кошница. Те комуникират чрез всичко – от вокализации до знаци и инфразвук, който може да бъде чут на километри. Разбират не само синтаксис, но изкуството и цветовете, както и 12 музикални тона.

Слоновете са неоспоримо интелигентни и емоционални животни, но отношението на човечеството към тях не показва това. Продължават да страдат от унищожението на околната им среда, ловът и убийството им. Изключително важно е да запазим този рядък и така впечатляващ вид на земята, тъй като той може да ни научи за интелигентният капацитет на животните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Интелигентността на слоновете appeared first on Зелен Свят.

Този бонсай е вековен и е бил засаден от семейството на Ямаки през 1625 г в Япония. Той е видял как светът се променя и става това, което познаваме в момента. Семейството е живяло на две мили от мястото, където американските сили са пуснали атомната бомба в Хирошима. Били убити повече от един милион души и само малцина, които са били в защита на къщата им, са оцелели. За щастие, семейството на Ямаки имало късмет да бъде част от тези хората. С тях бонсаят също оцелял. През 1976 г. майсторът на бонсай Масару Ямаки подарил точно този бонсай на Съединените щати. Сега той се помещава в Националния Арборетум на САЩ във Вашингтон. Тъй като това е подарък и знак за приятелство, музеят не определя този бонзай като нещо специално. Нито пък се знае значимата история зад него.

Едва по-късно през 2001 г., когато внуците на Ямаки посетили музея, се разчула тази неочаквана изненада. Те представили сложната история зад бонсая и как е оцелял в едно от най-големите събития за масово унищожение, настъпили на земята. Музейните власти все още третират бонсая като подарък, но актуализират тази интересна новина в своя уебсайт.

Според помощник-куратора в музея, Катлийн Емерсън-Дел, докосването на бонсая е като докосване до историята. Бонсаят все още расте и е в перфектна кондиция. Няма съмнение, че грижата и любовта са допринесли за растежа на това бонсайско растение и удължи живота му. Може да се отнася и за нас – в края на краищата ние сме история, така че защо да не обичаме и да се грижим един за друг, така че да можем да продължим достатъчно дълго, за да имаме прекрасна история, точно като бонсай Ямаки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Бонсай на 391 години appeared first on Зелен Свят.

Учени и детективи се борят със озадачаващите ситуации на паранормалното вече десетилетия. Специалистите по темата, които са посветили живота си за обяснението на подобни случаи твърдят, че от каквато и страна да погледнат събитията, няма солидни доказателства, които посочват, че духовете съществуват. Също така, нито един лов за духове не е удостоверен от научна гледна точка. Една от трудностите при проучването на тази тема е разновидните начини, по които хората описват духовете. Всички „доказателства“, които съществуват са съмнителни тъмни снимки, видео как предмет се мести и свидетелски разкази. Всяко едно от тези т.н. доказателства може лесно да бъде фалшифицирано. Дори и да повдигат интересът ни, нямат научно основание.

Ловците на духове, често използват датчици за електромагнитни вълни. Смята се, че духовете ги нарушават. Това също е доста съмнителен фактор, тъй като никой до сега не е успял убедително да обясни тази странна връзка между двете неща. Макар и да няма основателна научна причина за духовете, не означава, че сте откачили ако видите такъв. Съществуват доста логични обяснение за тези видения. Инфразвуците, които са звук, който човешкото ухо не дочува, биват произведени от голям сбор от машинни уреди, както и състоянието на времето. Звуците на 18Hz резонират с очната ябълка, което може да ни накара да видим неща, които реално не съществуват.

Друго обяснение е психическото състояние на индивида. При силна скръб много докладват, че биват навестявани от изгубени близки. Учените смятат, че виждането на лицето на близкият помага с преодоляването на загубата. Често това не е страшно, неприятно изживяване, а е доста успокояващо. Оказва се, че е като част от този тежък процес.

Неоспоримо, ако погледнем паранормалните ситуации от истинският живот на хората се оказва, че те са доста по-позитивни от тези показани по филмите. Повечето биха предпочели духовете да съществуват, тъй като това би означавало, че никога не трябва да се разделяме с близките си. Но точно тези надежди си играят с мозъците ни и са създали феноменът, който наричаме „духове“.

Автор: Мартина С. Попова

The post Съществуват ли духове? appeared first on Зелен Свят.

Но неотдавна те са били оживени места с много цветя и посетители, които лекомислено се разхождали по пътеките. Звучи малко като парк, в който бихте си разходили кучето. Те са били точно това. Как точно са се превърнали в това, което познаваме днес?

Повечето места, който познаваме като гробища са доста “млади”. Всъщност за по-голямата част от историята изобщо не сме погребвали мъртвите. Предшествениците ни са ги оставяли на природата, други са горели останките или са ги пускали по реки. Първите погребения се считат като отказ да се почете мъртвия. Погребението на тяло в земята се оказало позитивно, тъй като го пазило от лешояди или крадци и предоставило място, на което близките да уважат починалия. Това вероятно е променило мисленето на древните и ги превърнало гроба в начина да се почете мъртвият. Понякога ги погребвали с различни инструменти или дарове, като се смятало, че може да им потрябват в отвъдния живот.

Артифакти от гробницата на Тутанхамон

С времето цивилизациите измислили собствени варианти на гроба – от могили до некрополи и катакомби. В средновековна Европа църквата предоставила достъпни, отворени площи за гробища. Те не били само за мъртвите, но и място, на което се правили събития и панаири. Фермерите пасели добитъка си там, като са вярвали, че тревата правила по-хубаво мляко. Би било странно да си представим днес това да се случва на гробищата.

С индустриализацията на градовете и тяхното разширение гробищата били преместени в покрайнините. Гробища като Пер Лашез в Париж се превърнали в красиви, декорирани градини пълни с паметници. До този момент индивидуалният, изписан гроб били достъпни само за богатите. Хората не ходели на гробищата само за погребения, но и за юбилеи или просто за следобедна закуска из природата.

В края на XIX век, с появата на публичните паркове, пълни с ботанически градини, гробищата започнали да губят своя чар. Днес повечето гробища са мрачни или в неизправност. Не само, но те се превръщат в проблем за метрополитните градове като Лондон, Ню Йорк и Хонг Конг, които са изчерпали мястото.

Може би скоро отново ще се наложи да премислим традиционните начини да погребваме мъртвите си. За сега гробищата остават първата стъпка, която ни помага да запомним и уважим близките си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Странната история на гробищата appeared first on Зелен Свят.