Макар учените да твърдят, че техники като точни комбинации от цветове, звуци и кратки изображения афектират зрителя, това не спира големите корпорации да продължават да използват подобни методи. Днес, мястото където те са най-използвани е в рекламирането. Понякога дори очевадни, подсъзнателните съобщения имат за цел да ни накарат да купим определеният продукт. Създаването на атрактивна реклама се е превърнало в цяло изкуство. В ранните години на телевизията можете да забележите как всяка реклама включва хора, усмихнати, щастливи със семейството си. Това е лесен начин да накараш хората да мислят, че ако си закупят продукта, ще са също толкова щастливи, колкото хората на рекламата, макар да знаят, че всичко е инсценирано. Вечното търсене на щастие и задоволение е една от най-слабите точки на човешкото съзнание, които подсъзнателните съобщение доста ефикасно експлоатират.

Друг доста популярен метод е показването на лого на компания само за един кадър по време на предаване или дори новинарски репортаж. Хитрата тактика често не се забелязва, но това не означава, че мозъкът ни не я регистрира. Редица известни компании и вериги за бързо хранене са били съдени за подобни проявления. С нарастващата технология, хората започват да са много по внимателни. Подобно съобщение бързо ще бъде разшифровано от интернета и осмяно на показ пред целият свят.

Много известни сериали днес „флиртуват“ с идеята за скрити съобщения. Това е безобиден начин на използването на подсъзнателни съобщения, като направят сериалът вид игра между писателите и зрителите – кой ще достигне пръв до истината. Много от тях използват метафорични изображения, религиозни или символични, да покажат по-дълбоко значение на събитията, който се случват. По този начин се задържа вниманието на зрители и се отваря широка дискусия, обсъждайки истинското съобщение на разказаната история.

Дали са нарочно поставени със цел или не, самите подсъзнателни съобщения не само ни манипулират, но в много случаи ни карат да се замислим по-дълбоко за събитията, който виждаме. Само трябва да внимаваме и да ги открием.

Автор: Мартина С. Попова

The post Подсъзнателните съобщения appeared first on Зелен Свят.

Някои източници сякаш се спират на история, която е възникнала през 2016 г., когато изследователи от Университета в Саутхемптън във Великобритания са изучавали около 2 000 сърдечни ареста в продължение на четири години. Те публикуват своите открития в списание Resuscitation.

От 2060 изследвани 330 са преживели смъртта, а 140 са могли да опишат някои части от случилото се. Според изследователите, 39% от тях са имали някакъв спомен за периода преди сърцата им да започнат да бият отново, след като са били съживени.

Това предполага, че хората са имали умствена дейност по време на сърдечен арест, но много от тях са загубили тези спомени, след като са се възстановили. Някои казват, че си спомнят, че са се чувствали спокойни или че времето забавя или ускорява. Някои от тях съобщават също, че са имали преживявания извън тялото.

“Ние знаем, че мозъкът не може да функционира, когато сърцето е спряло да бие”, споделя пред National Post доц. Д-р Сам Парния, който сега работи в Stony Brook University School of Medicine в Ню Йорк.

“Но в този случай съзнателните възприятия са продължили до три минути след спирането на сърцето, въпреки че мозъкът обикновено се изключва в рамките на 20-30 секунди след като сърцето е спряло.”

В изказване за Live Science миналата година д-р Парния казва, че хората в първата фаза на смъртта все още могат да имат известно съзнание. Имаше и някои доказателства, че хората могат да си спомнят събития от тези моменти.

“Те описват как са видели лекари и сестри, които работят, осъзнаването на пълните разговори, на визуалните неща, които се случват, които иначе не биха им били известни”, споделя той.

Междувременно отделно проучване от миналата година предполага, че мозъчната активност може да продължи 10 минути след смъртта, въпреки че причините за това не са известни. Други изследвания твърдят, че много гени в нашето тяло могат да продължат да функционират дни след смъртта.

Но наистина ли все още сме в съзнание, след като сърцето ни спре да бие и мозъкът ни престане да функционира? Е, учените все още не могат да кажат. Все още съществуват много неизвестни, които престоят да бъдат проучени и това, какво се случва с мозъка в момента на смъртта, остава все още загадка. Съществуват доказателства обаче, че може би мозъците ни не се изключват напълно, както си мислехме.

Автор – Нина Жишева

The post В съзнание ли сме след смъртта? appeared first on Зелен Свят.

Забравянето се счита за обичайно в ежедневието. Почти всеки ден се наблюдават отделни случаи на неизправности в паметта с човек, които на пръв поглед може да ви се сторят  прост и безобиден проблем.

Можете да забравите къде сте поставили ключовете или да забравите да позвъните на приятеля си, въпреки че сте обещали. Първо, съгласна съм, че забравянето не означава, че тази информация се губи от паметта или се изтрива напълно. Причината за това , по една или друга причина човек се опитва да извлече информация от частта на мозъка, отговорна за дългосрочната памет.

В продължение на много години, психолозите са развили множество теории, опитвайки се да обяснят феномена на забравата. Една от първите е теорията, предложена от германския психолог Херман Ебингауз през 1885 г. Той самостоятелно провежда серия от експерименти, с помощта на които е успял да установи пряка връзка между времето, необходимо за спасяване и запомняне на нова информация.

Според тази теория спомените ни са смесени с това, което сме научили в миналото и с това, което ще научим в бъдеще. Предполага се, че цялата информация, съдържаща се в дългосрочната памет, може да се смеси заедно с новата информация, която искаме да съхраним, което води до деформация или неизправност в паметта. Трудно е да си спомните какво се е случило с вас на втория ден от университета, тъй като много събития са минали оттогава и са се появили много нови спомени и те просто са се наслагвали.

Струва си да се отбележи, че уникалните и изключителни събития са по-малко уязвими от смущения. Най-вероятно си спомняте завършването на гимназията или завършването на университета, вашият сватбен ден или момента, в който родихте детето си.

Въпреки фактът, че забравата се възприема като нещо негативно, това е нормална част от живота. Има много неща, които човек може да направи, които могат да подобрят паметта. Сред тях са концентрацията, повторението, свързването на нова информация с предишни или жизненоважни позиции. И, разбира се, стойте настрана от това, което може да доведе до отсъствие на мислене и достатъчно сън, за да позволите на центъра на паметта в мозъка да си почине.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Защо забравяме appeared first on Зелен Свят.