Не е грешно да се каже, че до някаква степен си вярваме прекалено много. Мозъците ни няма как да ни покажат с точност, колко е вредно разсейването по време на каране. Най-големият проблем вероятно се досещате е нуждата да вършим няколко неща едновременно. Десетилетия от проучвания показват, че не е от значение дали мислим, че сме добри в това или не, защото хората сме меко казано ужасни в това. Правим сравнително повече грешки когато се фокусираме на различни неща. Самото преместване на фокуса отнема време, колкото и малко да е то. Този преход води до пропускане на детайли и правене на грешки. Също така, докато се съсредоточаваме върху едно нещо сме един вид „слепи“ към останалото около нас. Мозъкът ни просто няма друг начин на обработване на информацията.

И така, на учените им е доста трудно да убедят хората, че разсейването им по време на шофиране е всъщност доста опасно. За жалост, много осъзнават това прекалено късно. Проучвания, които симулирали шофиране показват, че шофьорите, които говорели по телефона изпуснали почти половината от случващото се около тях – от знаци, от други коли, а дори и пешеходци. Когато ги попитали след симулацията те казали, че изредените неща ги е нямало. Също проучванията показали, че хората, които имат по-голямо самочувствие в правенето на няколко неща едновременно, всъщност получават по-ниски резултати на подобни тестове. Същото се отнася и за шофирането.

Това е доста сериозен проблем, дори и от самият факт, че е напълно предотвратим. Вместо да се тюхкате, че сте ударили колата си или да застрашите живота на друг, просто се съсредоточете върху карането си от точка А до точка Б, а след това сте напълно свободни да си пишете или говорите с когото пожелаете. Мислим си, че времето ни гони, но реално гоним собствената си опашка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Зад волана с телефон appeared first on Зелен Свят.