Въпреки това, един колесничар проправял пътя си към победата повече от 2000 пъти. Флавий Скорпус започва кариерата си като роб, но се издига до височината на слава и богатство.

Как го е направил? И колко опасни са били състезанията му? За да разберат, експертите построили и тествали римска колесница от времето на римската епоха, като установили, че колесниците са били проектирани така, че да максимизират спектакъла, но малко било направено за защита на водача. Подвизите на Скорпус – и рисковете, смразяващи кръвта, са включени в новия двусериен документален филм на Smithsonian Channel “Римската колесница Суперстар“.

Скорпус започнал да се състезава като тийнейджър във външните провинции на Римската империя, след което пристига в Circus Maximus – най-големия стадион и писта на Рим – през 90 г.сл.Хр., когато бил на около 21 години. Той вероятно е участвал в общо 5000 до 6000 състезания в своята 10-годишна кариера, “което означава, че вероятно се е състезавал 500 или 600 пъти годишно”, разказва в документалния филм Джери Тонер, сътрудник и директор в Churchill College в Университета в Кеймбридж,  в Обединеното кралство.

„Той редовно е рискувал живота си“ – каза Тонер.

„Неговите подвизи са били много рисковани, защото състезателните колесници благоприятствали бързината пред безопасността. За разлика от по-здравите военни колесници на египтяните и хетите, римските колесници били създадени за бързина и спектакъл, а не за битка“, сподели за Live Science Майк Лоадес, учен изследващ историческите състезания. Колелата на колесниците били малки, колесниците били леки, направени от дърво и сурова кожа; платформата, от задната ос до предната релса, не била по-дълга от метър.

За разлика от военните колесници, в които впрягали най-много два коня, римските колесници били теглени от четири коня, което ги правело по-сложни за управление и много лесно се разрушавали по време на състезанията. „Освен това военните колесници имат релси на височината на кръста, така че един стрелец може да се подпре, докато стои изправен“, каза Лоадес. Но в римските колесници релсата е много по-ниска – на нивото на коляното. Когато Лоадес изпробвал реконструирана колесница, той открил, че макар този дизайн да предпазвал състезателя от камъните и праха, изритвани от конете, ако се случело да загуби равновесие, състезателят можел да се стабилизира, само, ако падне на едно коляно на платформата.

“Изглежда много опасно, но това се вписва в римската идея за театър, вълнение и опасност”, каза Лоадес.

Една типична римска надпревара включва 12 колесници, с 48 коня, подредени една до друга. Когато състезанието започвало, приличало на паническо бягство. Поради безразборното скупчване върху състезателното поле, един от най-често срещаните рискове на пистата е “корабокрушение”, както римляните ги наричали – когато колесници се сблъсквали и падали на пистата, превръщайки се в мъчителни бариери за останалите състезатели.

В продължение на 10 години състезанията, способностите на Скорпус му спечелили количества злато, които днес се оценяват на 15 милиарда долара, изчисляват експерти в “Circus Maximus”. Суперзвездата с колесници бил убит в състезание през 95 г.сл.Хр. и “вероятно е загинал в едно от онези драматични „корабокрушения““, каза Тонер.

Превод – Нина Жишева

The post Кървавите състезания на Древния Рим appeared first on Зелен Свят.

Castel е националната художествена форма на Каталуния, която е част от испанската държава. Кастел означава процес на изграждане на живи кули или замъци от хора.

Каталонското изкуство развива кастели в продължение на няколко века, тъй като първите опити за изграждане на акробатични кули започват в края на 18 век. Грациозната красота на живите замъци във въздуха бързо завладява населението, а днес кастата е популярна в цяла Каталония, а основното състезание на най-силните отбори се провежда на всеки две години в Тарагона. В същия град има кастово училище, където се обучават потенциални участници.

Екипът, който участва в кастела, нарича колелата – colles. Тя обединява повече от сто участници от различни възрасти. Всички трябва да носят бели панталони и ризи с един и същи цвят. Задължителен атрибут е и черен колан, обвързан с червена лента.

Повечето от участниците създават един вид възглавница, стояща в тесен кръг, обърнат към центъра. Тази база, първият ред на живата кула, е наречена “пина” – бум. Основното действие се извършва върху централната част на основата.

Участниците с по-голяма тежест категория, формират по-ниските нива на кулата. Всеки ред е четирима, трима или двама участници, които се държат плътно един до друг за раменете. Колкото по-висока е структурата, толкова по-слаби и по-млади участници са на следващото ниво.

Постоянният критерий за сложност е височината на кулата. От участниците се изисква да създадат осем етажа, на които седмото ниво е представено от млад кастел, клекнал на раменете на двама участници. Последното ниво допълва и детето, което е длъжно да махне с ръката си, достигайки най-високата точка на акробатичната структура. Едва след това кулата се счита за построена.

Изграждането на жива кула, макар и трудно, е само половината от битката. По същия начин участниците трябва умело и внимателно да се спускат до основата един по един, като по този начин разрушават структурата.

Целият процес се осъществява под ръководството на най-опитния участник, който управлява отвън. Веднага след като се изгради четвъртият ред, зазвучава звукова подкрепа под формата на барабани.

Благодарение на забавлението на кастела, екипите са поканени да участват в различни празници. По време на масовите събития кастелите се фокусират върху създаването на по-удобни и леки структури. Те демонстрират реални умения на специални състезания, където екипите получават ранг и парични награди.

Основният конкурс на Кастел се провежда в Тарагона през първия уикенд на октомври на една година. Стадион „Тарако Скуеър Арена”  е с капацитет до 6 000 зрители.

Конкурсът е невероятен спектакъл, където плътно изпълнена арена е пълна с разноцветни острови от екипи. След това участниците последователно създават замъци във въздуха. Всеки отбор има пет възможности да демонстрира уменията си. Жури от 7 души, експерти по изграждането на живи кули, поставя броя на точките, съответстващи на уменията и сложността. Крайният резултат определя победителите.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Castel – кулите от живи хора appeared first on Зелен Свят.