За древните монаси библиотеките са били хранилище на свещени знания, за ранните учени те направили възможен технически напредък и медицински лечения. Появата на модерната обществена библиотека показва най-големият стремеж на обществото, а именно, че хората биха искали да четат, да се образоват и активно да разширяват своите хоризонти.

Разбира се, гражданското общество често е под заплаха. Като хранилища на богословие и култура, библиотеките през историята са подложени на огън – понякога буквално. Войните и пожарите опустошават библиотеки, най-вече Александрийската библиотека, но също така и по-малко известни като Праговската библиотека в Страховския манастир, която е била унищожена от пожар, само за да пострада векове от нахлуването на враждебни армии.

Заплахите за библиотеките обаче не винаги са толкова крайни. Всекидневният проблем на защитата на антики от опустошенията на времето, или дори само от вредители (човешки и животински) е основна грижа. Biblioteca Girolamini в Неапол, Италия пострада от престъпния кръг, който систематично ограбва колекцията от книги през 2012 г., въпреки че библиотекарите и библиофилите по целия свят забележително успяха да възстановят по-голямата част от откраднатите книги.

В задачата за защитата на нашето културно наследство, библиотекарите са невъзпятият герои. Но в Португалия библиотекарите са си намирали необичаен съюзник: прилепите. Книголюбивите насекоми се държат на страна гениално чрез колонии от прилепи в места като Biblioteca Joanina на Coimbra и общинската библиотека Mafra.

Освен присъщата стойност на книгите, самите библиотеки често вдъхновяват страхопочитание. Това е може би най-добре илюстрирано, когато става въпрос за архитектура. Някои от най-големите архитекти в историята са натоварени с изграждането на библиотеки – от Библиотеката Сен-Женевие, предшественика на Анри Лабруст до модерната библиотека, до Обществената библиотека в Сиатъл, съвременно чудо, проектирано от Рем Колхаас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пазителите на книгите appeared first on Зелен Свят.

Сега, ново проучване показва, че изучаването на език между раждането и зрялата възраст не е толкова лесно, колкото изглежда. Средностатистически  англо-говорящ възрастен вероятно ще е научил около 12,5 милиона бита информация, свързана с езика, съобщава група изследователи на 27 март в списание Royal Society Open Science.

“Бит” се отнасят до информация, която се съхранява в 0 и 1, типичният формат, използван в цифрови устройства като компютри. Човешкият мозък кодира информация в различен формат, но битът може да се използва като сравнение. Оценките на изследователите се основават на редица изчисления и изчислителни модели.

“Това може да изглежда изненадващо, но като дигитален метод на съхранение, познанията ни по език могат да се поберат в една дискета”, пишат авторите в изследването. В този случай това би било дискета, съдържаща около 1,5 мегабайта информация, или еквивалент на песен с дължина 1 минута, съхранена като Mp3 файл.

Изследователите изчисляват, че в най-добрия случай един възрастен си спомня от 1000 до 2000 бита на родния си език. В най-лошия случай си спомняме около 120 бита на ден.

Голяма част от тези 12,5 милиона бита информация за езика, съхранявана в мозъка, не е свързана с граматиката и синтаксиса, а по-скоро са думи и техния смисъл, според изследването.

“Много изследвания на изучаването на езици се фокусират върху синтаксиса, като реда на думите”, коментира в изявление съавторът Стив Пиантадоси, асистент по психология в Калифорнийския университет в Бъркли. “Но нашето проучване показва, че синтаксисът представлява само една малка част от изучаването на езици и че основната трудност се състои в изучаването на значението на толкова много думи.”

Именно това отличава хората, които се обучават, от обучаемите роботи, добавя той. “Машините знаят какви думи вървят заедно и къде трябва да стоят в изречения, но знаят много малко за значението им.”

Тъй като значението на думите може да бъде много сходно в различните езици, Пиантадоси добави, че двуезичните хора вероятно няма да имат нужда да съхраняват два пъти по-голямо количество информация.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Ученето на език не е лесно appeared first on Зелен Свят.

Подправките не се развалят, но с времето губят силата си. Когато се съхраняват правилно, те запазват своята сила по-дълго, отколкото си мислите. Пиперът на зърна, индийското орехче, карамфилът пръчиците от канела и целите семена, като кориандър, кимион и кардамон, запазват силата и аромата си по-дълго време цели, отколкото, ако са смлени.

Правилно съхранение

Има два ключови начина за поддържане на оптималния вкус и за получаване на най-добрата стойност от вашите билки и подправки. Съхранявайте подправките и смесите за подправки в херметично затворени контейнери, на хладно и тъмно място. Съхраняването в плътно затворени съдове ще ги предпази от влага и окисляване. Пазете ги далеч от директната светлина и ще запазите цвета им от избледняване. Също така, когато подправките се държат в стъклени буркани, те са склонни да запазват повече от съдържанието на етерично масло – носителят на аромата.

Никога не съхранявайте подправките си над печката, тъй като допълнителната топлина ще влоши по-бързо тяхното качество. Също така не ги съхранявайте директно над съдомиялната машина, тъй като повишената влажност също ще скъси техния срок на годност. Съхранените подправки са най-добри при температури под 25° и в среда с ниска влажност. Възможно е постигането и на двете да е непрактично в кухнята ви, но колкото по-близо можете да стигнете до идеалното им съхранение, толкова по-качестени подправки ще имате.

Ако някога сте чували, че е добре да замразите подправките и билките, забравете! Кондензацията ще бъде проблем всеки път, когато бурканът или торбичката с подправки излезе от фризера и е вероятно да предизвика нежелана влага в подправките. Ние също така не препоръчваме да ръсите билките или подправките от контейнера директно в яденето, което готвите, тъй като всяка пара/влага, издигаща се от съда за готвене, ще внесе влага в бурканчето с подправки. Вместо това е по-добре да се разклати подправката в дланта на ръката си и след това да го добавите към ястието, което готвите.

Някои хора обичат да съхраняват червените подправки като чили, кайенски пипер и червен пипер в хладилника, за да предотвратят загуба на цвят и аромат. Както споменахме по-горе за фризера, така и в този случай съхранението в хладилник ще донесе по-скоро вреда, отколкото полза.

Целите подправки издържат най-дълго, ако не са напукани или скълцани, което би изложило летливите им масла на въздуха, а това ускорява разграждането на техния вкус. Ето защо смлените подправки имат по-кратък срок на годност от цели подправки или семена.

Толкова много различни препоръки – кое е правилно?

Официалните изисквания за датиране на свежест са четири години за цели подправки и две години за млените и може да чуете хората да казват, че подправките трябва да се подменят на всеки шест месеца. Но повечето подправки се събират само веднъж годишно, така че със сигурност няма смисъл да ги подменяте толкова често.

Ако подправките са правилно съхранени, срокът им на годност ще бъде:

Цели подправки и сушени билки, листа и цветове – 1-2 години,

Семена – 2-3 години,

Цели корени (джинджифил) – 3 години,

Смлени подправки и билки – 1 година,

Млени корени – 2 години.

Само защото подправките или смесите за подправки са извън посочения по-горе период, не означава, че подправката трябва да се хвърля в кошчето. Една подправка или билка все още е добра, ако е запазила вида и аромата си. Подправка, която вече не е годна, ще загуби голяма част цвета си и ще изглежда мътна и избледняла. По-важното обаче е миризмата. За да се определи дали мляната подправка все още е добра, внимателно я разклатете с капачката. Отстранете капачката и помиришете подправката, за да видите дали все още има силен аромат. Ако е така, вашата подправка е все още в добра форма.

Подправки не се развалят за един ден. От момента, в който са събрани, те бавно започват да се влошават и това, което искате да направите, е да удължите оптималния им вкус за възможно най-дълго време посредством правилното им смилане и съхранение.

Добра практика, която трябва да следвате е да закупувате само висококачествени сушени билки и подправки, от надеждни доставчици, в малки количества, така че да можете лесно да ги използвате в разумен период от време.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Подправките – магията в кухнята appeared first on Зелен Свят.

Известно като Пилаламари заради многобройните си преплитащи се клони, баняновото дърво е с размери 405 фута от изток на запад и 408 фута от север на юг, според районния горски директор на Махабубнагар Чука Ганга Редди. Короната на Пилаламари се простира до 1263 фута, което е почти четири акра. Под дървото съществува малък храм, който се предполага, че датира от 1200 г., но точната възраст на дървото е неясна.

Ежегодно величественият старец привлича 12 000 туристи от всички краища на страната, за да се преклонят пред необятността му, но този туризъм носи сериозни проблеми за дървото. Според вестник Telangana Today, когато Пилаламари се превърна в туристическа атракция преди почти десетилетие, държавното правителство отсече клони и построи конкретни места за сядане около дървото за туристите. Туристите късат листа, изкачват се по клоните и издълбават имена в кората му. Освен това, за да запази района чист, екипът на терена изгори падналите листа, което беше лошо за почвата. Наскоро построен наблизо язовир ограничи водния поток към дървото.

По-широките клони на Пилаламари сега се навеждат надолу към земята, вместо да се издигат нагоре, което позволява на животните по земята като бели мравки и гъбички по-лесно да го нападат. Заразяването с термити е още един проблем, който тежи върху разлагащите се дървени рамене на Пилаламари. Служителите първоначално инжектирали дънера с пестицида хлорпирифос, но не отчели подобрение. Тогава опитали друг метод за предотвратяване на разпадането: вмъкнали в клоните на Пилаламари стотици солени бутилки, пълни с хлорпирифос.

„Процесът се оказа ефективен – споделя Редди пред „Таймс“ в Индия. – Освен това поливаме корените с разреден разтвор, за да убием термитите. Изграждаме и бетонни конструкции, които да подкрепят срутването на тежки клони.“ А научният директор на Съвета по биоразнообразието Телангана г-н Сайлу добавя, че „тъй като мястото на дървото не може да бъде обявено за място на биоразнообразие, като в резерват, отделът по горите ще обяви дървото за национално наследство и ще го съхранява. “

Автор – Нина Жишева

The post Спасяват вековно дърво със системи appeared first on Зелен Свят.