Не сте сами.

Според най-новите данни, приблизително 1 на 4 души във Великобритания изпитва психични проблеми или затруднения всяка година, като 7.8 на всеки 100 души страдат от лека тревожност и депресия, а всеки 5.9 на 100 души страдат от генерализирано тревожно разстройство. Важно е да се подчертае, че макар много да го прикриват, всеки може да се почувства по този начин. За жалост съществуват негативни предразсъдъци относно търсенето на професионална помощ, което е меко казано нелепо. Ако си счупите ръката веднага бихте потърсили помощ в болница, но ако става дума за здравото психично състояние, почти никога не прибягваме към мисълта, че ни трябва професионална помощ.

Психичното здраве не е постоянно.

Съществува идеята, че можеш да бъдеш “поправен” и в даден момент нещата просто ще се оправят. Психичното здраве е постоянен баланс – добри дни, месеци или дори години могат да бъдат последвани от периоди на дълбока и непоносима тъмнина. Изисква се постоянна грижа и понякога просто не можем да се справим сами. Няма универсално решение, когато става въпрос за терапия. Там може да откриете свят от възможности. Ако опитате и не проработи това не означава, че цялата система е погрешна, а по-скоро тази конкретна опция не е подходяща за вас. Направете собствено проучване, попитайте близки и приятели и просто опитайте.

Табуто около самоубийството е още по-голямо от терапията. Това е нещо, за което нормално се говори или дори споменава с разговор, но през 2015 г. самоубийства във Великобритания и Ирландия са достигнали 6,639. Този брой е твърде голям и разкрива сериозен проблем из обществото, което скришно се бори с психиката си. Още по-лошо е, че в много от тези случаи семейството и приятелите просто не знаели, че любимия човек страда. Ако не се грижим за себе си и близките ни, тогава за кой? Грешно е да пренебрегваме собствените си нужди и да вярваме на негативното мнение спрямо терапията.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо терапията се е превърнала в табу? appeared first on Зелен Свят.

Как Уиджа е станала част от живота ни?

Много хора биха посочили лоши филми на ужасите, в които децата са сами в къщи и решават, че искат да извикат демони чрез дъската. Виждали сме този сценарий отново и отново. Учудващото нещо е, че историята на тази дъска може да се проследи два цели века назад във времето. Всъщност може да „покаже“ доста неща свързани с нашата история и култура.

През XIX век спиритуализма и американизма се преплели по странен начин. Точно тогава се зародило и понятието спиритуализъм. Сеансите, издирването на духове, вярването в отвъдният живот и т.н. станали изключително популярни към средата на века, особено в Америка. След трагичната гражданска война, смъртта се превърнала в ежедневие за американското население. Това допълнително подтикнало обществото да търси изгубените си близки дори след смъртта. В началото на ХХ век, бихте се учудили колко различни модела подобни на Уиджа дъската изникнали. Специфичната игра има доста неясен произход. Американците Елайжа Бонд и Чарлз Кенард се считат за създателите на тази версия. Съдържа всички компоненти, които могат да се използват за отговор – „Да“ и „Не“ и всички букви и числа.

За самото име Уиджа не е ясно как е избрано. Казват, че играта е именувана на известна писателка, но други твърдят, че дъската сама е изписала името си. Смята се, че било избрано защото името звучало египетско, тъй като това било маркетинговата стратегия на производителите, които твърдели, че играта произлиза от Египет. Този продукт унищожил конкуренцията и се превърнал в традиция. Спиритуалният свят се сдобил с това, което нямал до сега – начин за комуникация. Писатели започнали да твърдят, че говорещите им дъски им диктували поемите.

Днес, дори и след множеството промени, играта Уиджа е както плашеща, така и интересна и забавна за много. Внушително е как от проста дъска, играта е станала табу в сферата на ужасите, което всеки моментално би разпознал.

Автор: Мартина С. Попова

The post Дъската Уиджа appeared first on Зелен Свят.