Не е грешно да се каже, че до някаква степен си вярваме прекалено много. Мозъците ни няма как да ни покажат с точност, колко е вредно разсейването по време на каране. Най-големият проблем вероятно се досещате е нуждата да вършим няколко неща едновременно. Десетилетия от проучвания показват, че не е от значение дали мислим, че сме добри в това или не, защото хората сме меко казано ужасни в това. Правим сравнително повече грешки когато се фокусираме на различни неща. Самото преместване на фокуса отнема време, колкото и малко да е то. Този преход води до пропускане на детайли и правене на грешки. Също така, докато се съсредоточаваме върху едно нещо сме един вид „слепи“ към останалото около нас. Мозъкът ни просто няма друг начин на обработване на информацията.

И така, на учените им е доста трудно да убедят хората, че разсейването им по време на шофиране е всъщност доста опасно. За жалост, много осъзнават това прекалено късно. Проучвания, които симулирали шофиране показват, че шофьорите, които говорели по телефона изпуснали почти половината от случващото се около тях – от знаци, от други коли, а дори и пешеходци. Когато ги попитали след симулацията те казали, че изредените неща ги е нямало. Също проучванията показали, че хората, които имат по-голямо самочувствие в правенето на няколко неща едновременно, всъщност получават по-ниски резултати на подобни тестове. Същото се отнася и за шофирането.

Това е доста сериозен проблем, дори и от самият факт, че е напълно предотвратим. Вместо да се тюхкате, че сте ударили колата си или да застрашите живота на друг, просто се съсредоточете върху карането си от точка А до точка Б, а след това сте напълно свободни да си пишете или говорите с когото пожелаете. Мислим си, че времето ни гони, но реално гоним собствената си опашка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Зад волана с телефон appeared first on Зелен Свят.

Идеята, че ежедневната радиация от електронните устройства звучи логично. Тъй като те произвеждат радиация, а тя е вредна за човешкото тяло, тогава и те би трябвало да се поместят в тази категория, нали? Объркването идва от самата дума радиация. Тези, която е вредна за нас е йонизиращата радиация. Нея получаваме от солариума, рентгеновите снимки или от токсични материали. Факт е, че самото ни слънце излъчва по-голямо количество радиация от колкото микровълновата ни печка или телефона, и от нейонизираща. Те нямат достатъчно енергия да променят структурата на атомът и да повредят на тялото ни.

Естествено, че ако получите достатъчно голямо количество от каквото и да е, то ще бъде усетено. За сега няма намерена причина, която да показва, че нейонизиращата радиоактивност е вредна. Това обаче не спира хората от това да вярват, че имат електромагнитна хиперсензитивност. Въпреки, че те докладват огромно количество различни симптоми – сърбеж, проблеми със съня, главоболие, замайване, умора и т.н. – установено е, че те са истински, но е и причината, заради която те се появяват. Неща като главоболие и гадене не са определящи фактори, тъй като те могат да бъдат причинени от множество неща. Направени са опити с хората, които проявяват такива симптоми около електронна техника. Изложили са ги на нейонизираща радиоактивност, но резултатите били още по-объркващи. Хората с електромагнитна хиперсензитивност не можели да разграничат кога да били облъчени с радиоактивност и кога не, но на всичкото отгоре, участници, които не проявявали симптоми преди експериментът получили някои от тях.

Учените казват, че това може да бъде обяснено чрез психология. Ако хората вярват, че електрониката ни кара да се чувстват зле, ситуацията ескалира. Често хората с електромагнтитна хиперсензитивност имат други психологични диагнози, като депресия или тревожно разстройство. Няма как да се оспори, че продължително гледане на електронен екран уморява очите ни и може да доведе до главоболие, но това със сигурност не е радиацията.

The post Вредят ли ни електронните устройства? appeared first on Зелен Свят.