Идеята, че тиранозаврите имат добри носове, не е нова. През 2008 г., например, изследователите показаха, че Т. Рекс и неговите братя и сестри са посветили големи части от мозъка си на обработка на миризмата. Новото изследване бележи най-новото в нарастващото движение, за да се свърже ДНК на живите животни с техните тела и сетивни способности, с цел по-добро разбиране на способностите и поведението на техните отдавна изчезнали роднини.

“Това не е Джурасик Парк”, казва водещият автор на изследването Греъм Хюс, биолог в университетския колеж Дъблин, като се позовава на известното измислено усилие да се реконструира динозавърското ДНК. “Опитва се да разгледаме как сензорната еволюция е наистина основен играч в това дали един вид ще стане хищник на върха на хранителната пирамида.”

Хюс и неговият колега Джон Финарели, палеобиолог от университетския колеж Дъблин, отдавна били влюбени в идеята да погледнат чувствителността на динозаврите и да съсредоточат усилията си върху миризмата.

Двойката се придържа към цялостната форма на мозъка на динозаврите, която може да бъде частично запазена като отпечатъци по вътрешните повърхности на някои добре запазени черепи. Може да звучи като невъзможен проблем, но за щастие изследователите имаха живи примери: птиците – последните живи динозаври.

Общо казано, живите птици с по-обонятелни рецептори – протеини, които се свързват със специфични молекули на миризмата – са склонни да имат непропорционално големи региони в техните мозъци, които обработват миризмите. Така Хюс и Финарели измерили съотношения на мозъчния размер за 42 живи птици, две изчезнали птици, американския алигатор и 28 изчезнали не-птичи динозаври. Те открили, че тиранозавърът вероятно имал между 620 и 645 гена, кодиращи неговите обонятелни рецептори, а генът е малко по-малък от този в днешните пилета и домашните котки. Други големи месоядни динозаври, като Albertosaurus, също имали голям брой обонятелни рецепторни гени.

Но миризмата не служи само за намиране на храна. Животните използват миризми, за да разпознават роднините си, да маркират техните територии, да привличат приятели, да откриват хищници и др. Сред всички живи гръбначни животни, рекордът за най-обонятелните рецепторни гени лежи на съвременния слон, който има около 2500 такива гени.

Разбира се, някои динозаври, които са ядяли растения, показват доказателства за по-голяма зависимост от миризмата от някои месоядни. Един от тревопасните видове, които Хюс и Финарели изследвали, имал повече проектирани обонятелни рецепторни гени, отколкото Велоцираптор и много от родовете на този хищник.

The post Обонянието на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.

Динозавърът, разкрит в The Anatomical Record, се състои от скелет, който е около 65% пълен, включително черепа и бедрата, заедно с някои от ребрата, костите на краката и костите на опашката. Наричан „Скоти“, тиранозавърът е бил старши по стандартите на този вид, което го прави най-малко на 28-годишна възраст преди смърта му.

Преди около 68 милиона години канадският пейзаж, познат на Скоти, бил субтропичен крайбрежен рай, но животът не бил приятна почивка. Останките на динозавъра включват счупено и зараснало ребро, масивен растеж на кост между два зъба – признак на инфекция – и счупени опашки, вероятно увредни от ухапване на друг тиранозавър. Не е бил лесен живот, дори и за царя на хищническите динозаври, съдейки по всички тези наранявания.

Находката предполага, че големите хищни динозаври вероятно са ставали по-големи и по-големи, отколкото биха предположили палеонтолозите въз основа на наличните в момента вкаменелости. Сред известните видове, тиранозавъра е един от най-добре представените изчезнали динозаври, като са идентифицирани повече от 20 изкопаеми индивида. “С откриването на повече екземпляри от тези други тероподи, ще намерим техните Скоти: техните особено големи, особено стари индивиди”, казва ръководителят на изследването Скот Литс, постдокторант в Университета на Алберта. – “Не бих се изненадал, ако тези животни се окажат, че увеличават обхвата на размера на тялото – потенциално да се припокриват или дори да надминават онова, което знаем за тиранозаврите днес.”

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-големият тиранозавър appeared first on Зелен Свят.

Този факт е източник на много шеги свързани с този изчезнал вид динозавър. Обикновеният тиранозавърът тежал около 10 хиляди килограма, с височина от 4.5 до 6 метра. Малките му двупръстови крайници били по-малко от 1/8 от задните му крайници – малко по-големи от човешката ръка. Историята за това, как тиранозавъра е загубил ръцете си е доста простичка. Но тази защо е останал в къси ръце и за какво са ги използвали е малко по-сложна.

Причината за отличителните ръце на тиранозавъра е генетичен. Ранните предшественици на вида са имали четири напълно нормални крайника. С времето все повече от тези ранни динозаври станали двукраки. След като използвали само задните си крайници, предните били освободени да бъдат използвани. Много от ранните видове имали остри нокти на ръцете си, което ги направило по-полезни за ловуване. Но групата, която в крайна сметка се превърнали в тиранозаври, започнали да използват челюстите си за лов вместо нокти. Рапторекс, прешественик на страховитият звяр има горе-долу добри пропорции. С височина около метър главата му била с 1/3 по-голяма от предшественикът му, а ръцете му били 1/3 дължината на краката. Те изглеждали изключително много на малка версия тиранозавър, но този вид се появява около 70 милиона години преди тях.

Това означава, че характеристиките, който ние свързваме с тиранозавъра, главно огромната глава и малките ръце, са всъщност част от 90 милионна еволюция към тази посока. Със убийствената захапка на челюстта, тиранозавърът реално е нямал нужда от предните си крайници. За някои от тях дори били пречка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Малките ръце на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.