„Астротуризъм“ също се издига в Националния исторически парк на културата Чако. Разположен в часове на пустинен каньон извън Албакърки, паркът е дом на вековни археологически чудеса, включително петроглифи и все по-популярния Pueblo Bonito, 1100-годишният велик дом на американските индианци. Чако е известен и с ограниченото си светлинно замърсяване и безпрепятствен изглед към съзвездията.

Между IX и XIII век, наследствените хора на Пуеблон са правили домовете си в Каньон Чако и други места в района на Четирите ъгъла. Наследствените пуеболанци погледнали към небето и звездите за напътствия за това кога да прибират храна или кога да провеждат церемониални събития на предците. Запазването на тези важни, уязвими обекти е жизненоважна грижа за персонала на Чако, който често ограничава броя на посетителите, които могат да участват в техните програми за нощно небе, като предпазна мярка.

Търсенето е вдъхновило нови програми, включително астрономически фестивал, допълнение създадено и въведено през 2016 година, което става по време на есенното равноденствие. Силното астрономическо наследство на парка Чако го прави специален. Хората, които никога не са виждали Млечния път или звездите блестящи из чистото нощно небе, се завръщат променени. Независимо дали гледат към небето през един от телескопите или просто стоят и наблюдават небето, организаторите правят всичко възможно, за да им покажат как древните народи по целия свят могат да видят едно и също небе.

Автор: Мартина С. Попова

The post Астротуризъм в Чако appeared first on Зелен Свят.

Хавайците се научили да се возят на вълните на дървени дъски преди около 1000 години. В сърфирането участвало и кралското семейство. Хавайските царе показвали своето изкуство в сърфирането, за да засилят позицията си на трона. Те използвали огромни дъски за сърф, дълги от 18 до 25 фута (6-8 метра), докато обикновените хора имали право да карат по-къси дъски за сърф (Ох, това наистина си е заслужавало да се види).

Сърфирането в Европа започнало едва през 1779 г., когато лейтенант Джеймс Кинг публикувал откъси от дневника си с бележки за това как хавайците живеят в океана.

През 1821 г. калвинистките мисионери дошли от Великобритания, за да разпространяват религията си сред местните жители. Те смятали, че хавайците са несериозни и забранили сърфирането. Всичко това довело до факта, че традиционната хавайска култура почти изчезнала  от лицето на земята. Ако не били шепа местни хавайци и няколко любопитни туристи, чиято дейност Марк Твен, описал  като „плуване във вълните“ през 1872 г. в книгата си „Светлина“,  сърфирането можело да свърши още тогава.

Възраждането на сърф културата започнала благодарение на две личности: Джордж Фрийт и Дюк Каханамоку. Джордж Фрит бил член на групата момчета от плажа Уайкики, чиито членове практикували сърф, което било рядкост по онова време. През 1907 г. Фрит се срещнал с американския писател Джек Лондон в Хонолулу. Лондон започнал  да се интересува от сърфирането и написал статия в едно списание, което донесла слава на Фрит в Америка. Джордж Фрит се преместил  в Калифорния, където демонстрирал способността си да се носии по вълните, а по-късно на плажа Редонодо, бил  кръстен  – “човек, който знае как да ходи по вода”.

Хавайците използвали дъски, направени от парче дърво, главно от  бор и махагон. Тези сърфове били много тежки. През 30-те години на 20-ти век, Том Блейк помогнал да се създаде куха дъска, която е по-лека.

През 1937 г. един от местните хавайски тийнейджъри преразгледал дизайна на дъската, измисляйки V-образно дъно в областта на опашката, така че сърфът да се държи по-добре на стената на вълната. Тази промяна в дизайна довела до факта, че сърфистите се научили да правят по-резки завои. След Втората световна война, Боб Симънс, Дейл Велзи и Джо Куиг били начело на дизайна на Калифорния. Те изобретили дъски с голямо покритие от фин  стъклопласт.

През 1953 г. фотограф снимал Даунинг, Браун  и Буззи Трент на 5 метрова вълна. Това било истинска сензация на континенталната част на САЩ, след като снимките се появили по вестниците. След това група хавайски и калифорнийски сърфисти създали лагер в Макаха. Броят на големите сърфисти нараствал.  Човечеството, обогатено с нови знания, започнало да ги прилага на практика, подобрявайки технологиите. Сърфирането получило и нов кръг от развитие. Формите постоянно се променяли. Материалите – също. Използвали се различни видове дърво, а след това пластмаса, днес фибростъкло. Експериментите били без граници. И всичко това в името на това, да имат дъски за сърф, които са по-леки, по-компактни и по-маневрени.

С течение на времето, сърфирането придобива много стилове. Така вековната традиция на хавайския народ днес се е превърнала в създател на тенденции за много млади хора.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Сърфинг – полет на гребена на вълната appeared first on Зелен Свят.

Prekestulen – е огромна скала, която има плосък връх и се намира срещу известното плато Kierag в Норвегия. Размерът на наблюдателната палуба на скалата е около 25 на 25 м., което позволява на пътниците да изследват тази забележителност в цели групи.

Името на скалата е получило името си заради поразителната си прилика с амвона на проповедник – това е буквалният превод името.

 Оттук се открива невероятна гледка към близките територии, което прави това място популярна природна атракция на страната, която всяка година посещават повече от 200 хиляди туристи от цял ​​свят.

Височината на Прекестуленската скала е 604 м. и е разположена над Лисефьорд, образувана е преди повече от 10 хиляди години под влиянието на ледник, който след отстъплението си оставил огромна пукнатина. С течение на времето, разривът се напълнил с вода и се превърнал в тесен морски залив със скалисти брегове. Най-голямата дълбочина на споменатия фиорд е 422 м., а най-високата точка на скалните ѝ стени е 1 км. над морското равнище.

Дължината на Лисефьорд достига 42 км., но поради стръмния и скалистия терен само два града, Forsann и Lysebotn, са разположени на крайбрежните ѝ територии.

Изкачването продължава около 2-3 часа, но опитни туристи могат да овладеят целия път за един час.

Ако желаете да посетите Прекестулен, препоръчително е да го направите възможно най-бързо, тъй като една малка празнина, която е 20-25 см. широка, разделя скалата и планината, се увеличава с всяка година, според измерванията. Ето защо е вероятно скалата да се срути във водата рано или късно.

 Lysefjord с платото Kjerag, е най-голямата му височина е 1084 метра над морското равнище. Почти всички гости на това място се изкачват до върха му, не толкова за пейзажа, колкото за да направят уникална картина на камъка Кьорагболтен. Обемът на този калдъръм е около 5 кубически метра, като основната му характеристика е, че е разположен над пропастта и е запечатан между две вертикални стени на скалата.

Всеки може да достигне Kjeragbolten без оборудване за катерене, но тези, които се страхуват от височини, трябва да се въздържат от катерене, тъй като дъното на пропастта и калдъръма се разделят на около 1 км.

Двете скали са напълно подходящи за BASEJAMPING, което със сигурност ще зарадва феновете на този екстремен вид спорт, но поради големия брой гости на върха на Прекестулен, платото на Krieg се превърнало в основна точка за скокове. Към днешна дата вече са направени над 30 хиляди скока във водите на Лисефьорд.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Прекестулен – амвон сред природата appeared first on Зелен Свят.

Колизеумът е една от основните атракции и символи на Вечния град.

Той е един от най-великолепните паметници в историята на Рим. За туристите, които посещават Рим, Колизеумът е най-предпочитаното място. Флавийският амфитеатър, основното име на Колизеума, е най-големият амфитеатър в света. На мястото на Колизеума, преди това се е намирал дворецът на император Нерон. Екстравагантността на двореца и разхищенията на Нерон предизвикали обществен бунт. След смъртта на Нерон, дворецът бил изгорен. Следващият император Веспасион е започнал строителството на Колизеума на мястото на двореца. Строителството е започнало 70-72г. и е било завършено през 80г., по време на царуването на император Титус, синът на Веспасион.

Арената на Колизеума се състояла от дървена настилка, покрита с пясък (част от нея е възпроизведена в източната част на амфитеатъра). За да предпазят благородниците от възможни атаки на диви животни, е имало висока и издръжлива метална решетка и стрелците били разположени в специално разпределени ниши.

Отвън има много арки, а някои от тях също имат коридори навътре. Всички арки в горните етажи са с гладиаторски фигури. Вътре има много стаи и проходи, построени върху дървена подова настилка. Гладиатори и животни са били държани тук преди шоуто.

Мястото на зрителите в Колизеума варира в зависимост от техния социален статус. Сената и други важни хора седяли на най-близките места до сцената, докато работническата класа и хората се разполагали на хълмовете, най-отдалечени от арената.

Колизеумът е бил възстановяван и реставриран многократно поради опустошителни пожари и земетресения. Амфитеатърът е бил използван по предназначение до 523-та г., след което започнал постепенно да намалява и се е превърнал в източник на строителни материали за много нови римски сгради. Някои части на Колизеума дори са били използвани за изграждането на базиликата  “Св. Петър” .

Изпълненията в Колизеума били свободни за посещение. Имало е само едно безусловно правило: местата в амфитеатъра зависели от социалния статут на аудиторията. Дори и да имат необходимата сума, обикновените хора не можели да купят мраморното кресло на долните благородни редове. Мястото им било на дървената пейка най-горния етаж. В предните редове имало само сенатори и пратеници, непосредствено зад тях – представители на благородството. На най-лошите горни места били чужденците и робите.

Колизеумът е един от най-важните символи на Рим. Всяка година той е посещаван от огромен брой туристи – между 5 и 6 милиона.

Дори да не е станал част от седемте чудеса на античният, то през 2007г. е признат за едно от чудесата на Модерният свят.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Колизеум – хляб и зрелища на килограм appeared first on Зелен Свят.