Историята започва далеч преди Марко Поло. Баща му и чичо му, венециански търговци, се настаняват в Константинопол, столица на Византийската империя, където притежават магазини. Но през 1261г. венецианците са изгонени от града. Братята на Поло тръгват да търсят щастието по Пътя на подправките и коприната. Били ли са също посланици на Венеция в далечна Азия? Възможно е, макар че разказът на Марко Поло не дава уточнения. Четири години по-късно те стигат планината Каракорум, където са посрещнати в двора на Кубилай хан, император на монголите. Когато поемат обратно по пътя за Венеция, те носят пропуск, написан на златна плочка, както и писмо го папата, в което ханът го моли да му изпрати стотина учени и шишенце със светено масло от гроба на Христос в Йерусалим.

Когато Николо и Матео Поло се връщат в Италия папата е в Сен Жан д’Акр в Палестина, където скоро умира. Те чакат две години избора на нов папа, за да му предадат посланието на хана. През 1271г. отново заминават. Този път братята Поло водят Марко, сина на Николо, а вместо стотина учени – двама свещеници, които избягват при първата трудност. Какво пътуване за 17-годишния Марко! Той преминава платата на Памир на 4500 метра височина – “покривът на света” по думите му. Открива въглищата, “нещо като камък от недрата на планината, който гори като дърво”, и чува да се говори за земно масло, което по-късно ще нарекат петрол.

Братята Поло поемат по пътищата, познати от Древността, които улесняват търговския обмен между Китай и Средиземноморието, наричани от историците Пътища на коприната. Те са очаровани според релефа и водоизточниците и служат за пренасяне на коприна от Китай, подправки от Индия, слонова кост и седеф, скъпоценни камъни…

След 17 години до Кубилай Марко пожелава да се върне във Венеция. Удобен случай се появява, когато ханът го моли да придружи до владетеля на Персия една монголска принцеса, определена за негова жена. Флотата напуска Зайтон през 1291г., пресича Малайзийския пролив, днешен Сингапур, и обикаля бреговете на Индия, преди да стигне Ормуз. Пътуването е тежко и мнозина измират по пътя. А трябва да се избегнат и пиратите в Индийския океан!

След като оставя принцесата семейството Поло среща много опасности по пътя до Трапезунд. Най-сетне те достигат Венеция през 1295г.

Не само Марко Поло пътува в Азия. В средата на ХIII век кръстоносците искат да се съюзят с Монголската империя, която толерира християнството и християнските малцинства в нея живеят необезпокоявани. От своя страна, великият хан се интересува от западната религия, защото храни амбицията да разшири владенията си на запад. Идва време за преговори.

The post Приключенията на Марко Поло appeared first on Зелен Свят.

Съобщение за откритието, направено от Черноморския проект за морска археология, за първи път се появи в Guardian. Открити са повече от 60 исторически корабни злополуки по време на тригодишно проучване на Черно море. Корабът с дължина 22 метра, документиран от дистанционно управляемо превозно средство, оборудвано с камери, наподобява търговските кораби, изобразени на древни гръцки вази. Малка част от развалината е издигната и е датирана около V век пр. Хр., време, когато гръцките градове-държави често търгували из Средиземно море и техните колонии по Черноморското крайбрежие.

Докато по-стари непокътнати плавателни съдове са били открити из египетски места за погребение, то е необичайно древните потънали кораби да бъдат запазени толкова добре. Уникалното съхранение на 2400-годишния кораб се дължи на необичайната водна химия на Черно море и липсата на кислород под 180 метра дълбочина. Този аноксичен слой, който съставлява почти 90% от обема на морето, предотвратява физически и химически процеси, които причиняват органично разпадане.

Археологът-резидент Фредрик Хиберт, който е търсил потънали кораби в Черно море, казва, че новото откритие подсилва идеята, че аноксичните води на Черно море са „изключително богат музей на човешката история . “

“Тази катастрофа показва безпрецедентния потенциал за опазване в Черно море, което е било критичен кръстопът на световните култури от преди хиляди години”, казва Хиберт.

The post Древното черноморско корабокрушение appeared first on Зелен Свят.

Бил е един от най-големите робски пристанища в обширната търговия с роби в Индийския океан, в която доминират арабските търговци на роби. Арабската търговия с роби е възникнала преди исляма и е продължила повече от хилядолетие. Работодателите търгуват, подкупват началници, ограбват и често отвличат, за да отговорят на голямото търсене на роби. Новопридобитите роби често били принуждавани да пренасят слонова кост и други стоки обратно в Багамойо. Името Багамойо произлиза от думите на Kiswahili “bwaga moyo”, което означава “сложи сърцето си”, защото именно тук робите ще изоставят всякаква надежда за свобода или бягство. 

Макар, че в съвремието е известен като райски остров, има много забележителни напомняния за тъмната история на Занзибар в търговията с роби около Каменния град и по целия остров. Пазарът, където робите са били затворени в тъмни, безвъздушни подземни камери, преди да бъдат продадени, все още съдържа вериги, закрепени към каменните стени. Подвижният мемориал сега стои там, където пазарът някога е бил, напомняйки посетителите и местните жители, за зверствата, извършени на това място преди столетия.

Наблизо, Англиканската църква съдържа дървен кръст, издълбан от дървото, под който сърцето на известния изследовател и пътешетвеник Давид Ливингстън е погребано в Замбия. По крайбрежието на острова се намират няколко стари варовикови клетки, където робите са били скрити от кръстоносците. След като робството е забранено, използването на камери се увеличава. Някои все още съдържат последни съобщения, оставени от роби, които очакват тяхната продажба и транспортиране до чужда земя. 

Важно е да се разбере, че в контекста на Арабската търговия с роби, терминът арабски представлява култура, а не определена раса. Много от “арабските” търговци на роби като Типу Съвет и други са неразличими от “африканците”, които поробват и продават. Всички основни расови групи в Занзибар са участвали в търговията с роби по някакъв начин. Европейците използват роби в плантациите си в островите в Индийския океан, арабите са основните търговци, а африканските владетели продават затворници, взети в битка. 

През 1822 г. оманските араби подписват Договора за Морсби, който прави продажбата на роби на християни незаконна. За съжаление тези ограничения по същество са пренебрегнати и търговията продължава да процъфтява. След това, през 1873 г., под заплахата от бомбардиране от страна на британския флот, султан Баргаш е принуден да подпише указ, който превръща морската търговия с роби в незаконна, а пазарът на роби в Занзибар бил затворен. Макар че робството вече е официално незаконно, то продължава до континенталната част на Танзания до поражението на германците през Първата световна война и Великобритания поема властта като колония. 

Един от символите на този период е Паметникът на Робите.

Създаден е от скандинавският художник Клара Сонеас. Той показва пет фигури на роби, оковани в яма. Мъже, жени, млади и стари, с характеристики, които показват разнообразие на племенни и етнически произход. Техните изражение не са нито измъчени, нито на примирени хора. Изглеждат изтръпнали и все пак предизвикателни.

В историята на човечеството това е един от най-мрачните периоди . Подобни срамни явления само трябва да ни напомнят какви късметлии сме да живеем в свободно време.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Занзибар – сред оковите на робството appeared first on Зелен Свят.

Той е доста атрактивен и е посещаван от близо 250 000-400 000 души дневно.

През 2014г. е избран в класация, като номер 1 сред най-посещаваните туристически атракции в света с 91 250 000 годишни посетители.

Изграждането на ,,Капалъ Чаршъ“  е започнало през зимата на 1455г.-1456г, малко след османското завладяване на Констатинопол и е било част от широка инициатива за стимулиране на икономическия просперитет в Истанбул. Султан Мехмед Втори имал изградена сграда, посветена на търговията с текстил и бижута в близост до неговия дворец. Той е бил известен също като ,,Безистан“, произлизаща от ,,без“ (плат) и означава ,,базар на продавачите на плат“.

Близо до ,,Безистан“, наречен в турския Есир Пазаръ, търговията с роби е била активна.

Друг важен пазар в района е бил пазарът за употребявани стоки – Бит пазаръ,

простиращ се надолу до Златният рог.

През 1545г. на север от досегашния пазар е имало и друг пазар ,,Сандал Бедестан‘‘  (името произлиза от вид конец, изтъкан в Бурса от цвета на сандалово дърво). Пo-късно търговията с текстил се е преместила там.

В началото двете сгради били изолирани една от друга. Но скоро много търговци отворили магазини около тях и така се е родило място, посветено изключително на търговията.

В началото на 17 в., Капалъ чаршията, вече e постигнала своята крайна форма. Според няколко европейски пътници, по това време и до първата половина на 19 в., пазарът е бил несравним в Европа по отношение на изобилие, разнообразието и качеството на продаваните си стоки.

Пожари и земетресения многократно са опустошавали пазара. Вследствие на това е бил издаден закон срещу пожарите, според, който някои места на пазара били покрити със пожарозащитна материя.

Последната голяма катастрофа се е случила през 1894г.: силно земетресение, което разтърсило Истанбул. Министърът на благоустройството лично ръководил ремонта на повредения пазар. Само бит пазара бил оставен извън новия периметър и се е превърнал в открит небесен кът.

Последното възстановяване на комплекса е извършено през 1980г.

Първото нещо, което може би ще ви се случи, попадайки там, е след 10 крачки да се почувствате дезориентирани от многото стока, провикващите се и рекламиращи стоката си търговци, огромният поток хора, множеството пресичащи се коридори.

На Капалъ чаршията ще чуете всякакви езици. Търговците не само ви убеждават в предимствата на стоката си, но и го правят на вашия език. Когато чуят българска реч веднага ви прегръщат през рамо ,,по комшийски“. Човек остава с впечатление, че владеят руски, френски, немски, испански, че дори и японски. Цената, която ще ви поиска продавачът, е два пъти по-висока, от тази, на която очаква да ви я продаде. Пазарете се смело и спрете чак тогава, когато стигнете два пъти по-ниска цена.

Доста често те щедро черпят клиентите си с безплатен чай и кафе, а най-атрактивно е, че може да дегустирате от почти всичко. Все пак не го пробвайте със златните накити от съображения за сигурност за зъбите ви.

Днес Капалъ чаршъ е процъфтяващ комплекс, в който работят 26 000 души. Той трябва да се конкурира с модерните търговски центрове в Истанбул, но красотата и очарованието на едновремешните пазари е огромно предимство. Да “оцелееш” из лабиринта от сергии и стоки е истинско приключение, но със сигурност си заслужава да се види.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Kapalı Çarşı – рекордьор сред пазарите appeared first on Зелен Свят.

Рубина.

Ярко червеният камък е силно запленяващ, но рядък. По-специфично, камбоджийския рубин в разцветка „залез” е до 50 пъти по-рядък от диамантът. Този безупречен рубин, дори с размерите на накът, може да достигне цени от четвърт милион или повече. Заради безумната им стойност, тези камъчета са перфектния материал за нелегален бизнес.

Големият проблем се появява при идентифицирането на истинските от фалшивите. Рубина съдържа голямо количество желязо, което го прави да изглеждат замъглен и за неопитното око безполезни. Тайната е, че те се преобразяват при изключително високи температури. Не само е сложно да се открият истински рубини, но и процесът на обработка след това е труден.Трябва изключително много да се внимава, тъй като камъчетата могат да се пръснат от високата температура и се превръщат в хиляди долари хвърлени в пещта. Ако процесът е успешен, цената на им може да се увеличи четворно. Това дава огромна възможност за фалшифициране на камъчетата. Само експерти биха разпознали истинските преди обработка.

Доста е типично да се раздават торби с пари на хора обути с джапанки посредата на някоя гора, като стоката се продава груба и на едро. Тези видове сделки са изключително опасни и хората, които се занимават с този вид бизнес излагат живота си на опасност. Тук се влиза в сферата на цифри с по шест нули и хората, които обичат да лъжат. Целия процес е обикновено много секретен, но това не е учудващо когато става дума за такова количество пари.

Всеки би желал да натрупа такова богатство, което търговията на скъпоценни камъни би довело, но нашия съвет е да не се забърквате с тези неща. Оставете на бижутерите да му мислят. Достатъчно е да им се любувате по витрините и може би, някой ден, на пръстът на човека, който обичате.

Автор: Мартина С. Попова

The post Стойността на рубина appeared first on Зелен Свят.