Защо кофеинът влияе на хората по толкова различен начин?Отговорът отчасти е в гените.

Имаме вградени генетични фактори, които ни помагат с саморегулирането на приема на кофеин. Интересно е колко силен е ефектът, който генетиката оказва върху това. Редовното пиене на кафе ще развие известно ниво на толерантност към кофеина с течение на времето, което може да бъде отменено само чрез отдръпване от дневната чаша. Но ако избягвате кафето, защото ви кара да сте безпокоини, безсънни или ви кара да ви се гади? Това може да се дължи на вариации, малки колкото един нуклеотид във вашата ДНК – A, G, C и T на генетичната азбука.

Всичко започва с това, как тялото се справя с кофеина, плаващ наоколо във вашата система. Това е работата на вашия метаболизъм, а когато става дума за кофеин, само два гена се справят с по-голямата част от работата. CYP1A2 създава чернодробен ензим, който метаболизира приблизително 95% от целия погълнат кофеин. AHR контролира колко от този ензим произвеждате. Заедно, тези гени контролират колко кофеин циркулира в кръвния Ви поток и за колко време.

Някой имат генетичен вариант, който води до намален метаболизъм на кофеина. За тях е по-вероятно да консумират по-малко кафе в сравнение с някой, който има генетичен вариант, който води до повишен метаболизъм на кофеина. С други думи, ако имате бърз метаболизатор – или ако пушите, което повишава метаболизма – кофеинът няма да се задържи достатъчно дълго, за да повлияе дълбоко на мозъчните центрове за стимулиране, така че може да посегнете към още една чаша. Но ако произвеждате по-малко от ензима, съдържащ кофеин, повече от химикалите ще циркулират в тялото ви за по-дълго време, което означава, че може да ви засегне много по-дълго.

The post Обичате или мразите кафе? appeared first on Зелен Свят.

Кожата ни има четири основни цвята

Като цяло кожата, без оцветяването си, ще изглежда кремаво бяла. Кръвоносните съдове, които са най-близо до нея, червено. Жълт пигмент също й дава цвят. И накрая, меланинът с цвят сепия, създаден в отговор на ултравиолетовите лъчи, изглежда черен в големи количества. Тези четири нюанса се смесват в различни пропорции, за да създадат цветовете на кожата на всички народи на Земята.

Клетъчните реснички преместват секретите

Повечето клетки в телата ни притежават органели, наречени реснички, които помагат при различни функции, от храносмилането до слуха. В носа, ресничките помагат за оттичане на слузта от носната кухина до гърлото. Студеното време забавя процеса на източване, като причинява слуз, която може да ви остави с куп сополиви кърпички.

Пубертетът променя структурата на мозъка

Ние знаем, че хормоналните промени в тялото са необходими за насърчаване на растежа и подготовка на тялото за възпроизвеждане. Но защо юношеството е толкова емоционално неприятно? Хормоните, като тестостерон, всъщност влияят върху развитието на невроните в мозъка, а промените в структурата на мозъка имат много поведенчески последствия. Затова е нормално да очакваме емоционална неловкост, апатия и лоши умения за вземане на решения, тъй като регионите в предния кортекс узряват.

Голяма част от храната храни само за мозъка

Въпреки че съставлява само 2% от общото ни телесно тегло, мозъкът изисква 20% от кислорода и калориите на организма. За да поддържаме главата си добре снабдена с ресурси, три основни мозъчни артерии постоянно изпомпват кислород. Блокирането или прекъсването на единия от тях кара мозъчните клетки да изпитва глад за енергията, от която те се нуждаят, за да функционират, нарушавайки функциите, контролирани от този регион. А това е удар.

Костите се чупят, за да балансират минералите

Освен че поддържат торбата с органи и мускули на нашето тяло, костите помагат за регулирането на нивата на калция. Те съдържат както фосфор, така и калций, последният от които е необходим за мускулите и нервите. Ако елементът е в недостиг, някои хормони ще накарат костите да разрушат нивата на калций в тялото, докато бъде достигната подходящата извънклетъчна концентрация.

Позицията на тялото влияе на спомените

Забравил си годишнината от сватбата ни, скъпи!? Опитайте да застанете на едно коляно. Спомените са силно въплътени в сетивата ни. Аромат или звук могат да предизвикат далечен спомен от детството ни. Връзките могат да бъдат очевидни (велосипедът ни кара да си спомним стария път до езерото) или невидими. Скорошно проучване помага да се дешифрира част от този факт. Една статия в доклада на Cognition от януари 2007 г. съобщава, си спомняме случки от миналото си по-бързо и по-добре, когато заемем поза, подобна на онази, която сме заемали по време на събитието.

Стомахът ни произвежда разяждаща киселина

Има една опасна течност, която охраната на летището не може да ви конфискува. Тя се намира в червата ви. Вашите стомашни клетки отделят солна киселина, корозивно съединение, използвано за обработка на метали в индустриалния свят. Тя може да ецва стоманата, но лигавицата на стомашната стена запазва тази отровна течност безопасно в храносмилателната система, разграждайки обяда ни.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Приятно ми е – аз съм Тялото ти appeared first on Зелен Свят.

Криониката, която имаме днес започнала през 1962 година. Учителя по физика Робърт Етингер предложил идеята за безсмъртност чрез замразяване на хора в неговата книга. Учените работейки по тази тема смятат, че човекът всъщност не е мъртъв докато информацията в мозъка не се загуби. Идеята е, че ако запазим умът, можем да запазим и човека. Тялото може да бъде „поправено“ в бъдещето щом имаме технологията. Но за да проработи тази процедура има доста проблеми, на които трябва да бъде обърнато внимание. Ако трябва да се излекува болен човек, който е бил замразен, първо трябва да се излекуват ефектите от замразяването. Чак след това ще може да се премине към болестта, от която те са умирали.

Първата стъпка, запазвайки телата по начин, по който не се нанасят сериозни щети, е частта в която имаме най-много прогрес. За да се запази човек, експертите по Крионика свалят температурата до -196˚С. Най-често това се постига с течен азот е процес наречен витрификация. Това може да отнеме сравнително дълго време, но това дава повече време на клетките да умрат преди да бъдат замразени. Някой, компании предлагат опцията за запазване само на мозъка, тъй като е по-бърз процес. Смята се, че някой ден технологията ще достигне до моментът, в който мозъците ще могат да се прикачват към роботи или да се „свалят“ на компютър.

Замразяването сформира ледени кристали, което поврежда кръвоносните съдове. За това експертите заменят водата са кри-консерванти – антифриз. Когато замръзне той не се кристализира. Подобни опасности съществуват и за органите. Макар днешната технология да има начини да запазва органи като бъбреци за определено време, мозъкът е много по-сложно устроен. На всичко отгоре, не сме сигурни каква част от съзнанието на човек се съдържа в мозъка.

Днес има хора, който са изложили телата си в името на науката. Някой спекулират, че тялото на Уолт Дисни е замразено по този начин. Но дали този странен експеримент ще проработи… това е проблем за хората от бъдещето.

Автор: Мартина С. Попова

The post Възможно ли е да съживим мъртвите appeared first on Зелен Свят.

Какво би се случило ако не ядеш храна за цяла седмица?

Калориите се използват за отчитането на количеството енергия в храната. Нормалното ежедневно количество, което трябва да приемаме е грубо за жени е 2,000 калории, а мъже – 2,500. Ако ги премахнем от живота си за първите 6 часа всичко ще е напълно нормално. Тялото използва глюкозата, която създава чрез метаболизма като гориво. Мозъкът използва 25% от тази енергия, докато останалите 75% се абсорбират от кръвта и тъканите. След изтичането на първите 6 часа, това гориво ще бъде изразходвано. Тялото ни ще бъде уморено и ще сигнализира глад. Ако не го захраним, тялото започва да гори мазнина и да я преработва в енергия.

След 72 часа нещата започват сериозно да се влошават. Мозъкът сигнализира, че му трябва много повече от това, за да функционира. Тялото започва да унищожава собствените си протеини, за да създаде глюкоза. Реално започвате да ядете себе си отвътре. Отвъд този етап, имунната система започва да се разпада от липсата на важни витамини и минерали. Това означава, че индивидът е много по-податлив на зарази и болести, които в крайна сметка довеждат до смърт. Докато тялото изяжда мазнините, мускулите и глюкозата, шансовете за сърдечен удар драстично се покачват.

Резултатите от този хипотетичен експеримент варират спрямо индивида и околната му среда. Човека не може да оживее повече от 10 дни без вода, но ако продължи приемането на течности може да се оживее от 20 до почти 60 дни без храна. В реалност жена, която се изгубила в снежните гори оживяла 49 дена без храна, като използвала разтопен сняг да захранва тялото си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Можем ли да живеем без храна? appeared first on Зелен Свят.

Идеята, че ежедневната радиация от електронните устройства звучи логично. Тъй като те произвеждат радиация, а тя е вредна за човешкото тяло, тогава и те би трябвало да се поместят в тази категория, нали? Объркването идва от самата дума радиация. Тези, която е вредна за нас е йонизиращата радиация. Нея получаваме от солариума, рентгеновите снимки или от токсични материали. Факт е, че самото ни слънце излъчва по-голямо количество радиация от колкото микровълновата ни печка или телефона, и от нейонизираща. Те нямат достатъчно енергия да променят структурата на атомът и да повредят на тялото ни.

Естествено, че ако получите достатъчно голямо количество от каквото и да е, то ще бъде усетено. За сега няма намерена причина, която да показва, че нейонизиращата радиоактивност е вредна. Това обаче не спира хората от това да вярват, че имат електромагнитна хиперсензитивност. Въпреки, че те докладват огромно количество различни симптоми – сърбеж, проблеми със съня, главоболие, замайване, умора и т.н. – установено е, че те са истински, но е и причината, заради която те се появяват. Неща като главоболие и гадене не са определящи фактори, тъй като те могат да бъдат причинени от множество неща. Направени са опити с хората, които проявяват такива симптоми около електронна техника. Изложили са ги на нейонизираща радиоактивност, но резултатите били още по-объркващи. Хората с електромагнитна хиперсензитивност не можели да разграничат кога да били облъчени с радиоактивност и кога не, но на всичкото отгоре, участници, които не проявявали симптоми преди експериментът получили някои от тях.

Учените казват, че това може да бъде обяснено чрез психология. Ако хората вярват, че електрониката ни кара да се чувстват зле, ситуацията ескалира. Често хората с електромагнтитна хиперсензитивност имат други психологични диагнози, като депресия или тревожно разстройство. Няма как да се оспори, че продължително гледане на електронен екран уморява очите ни и може да доведе до главоболие, но това със сигурност не е радиацията.

The post Вредят ли ни електронните устройства? appeared first on Зелен Свят.

Още на вторият ден очите му започнали да не фокусират правилно. След това изгубил способността да разпознава обекти с допир. До третия ден момчето станало раздразнимо и некоординирано. В края на експеримента силно се затруднявал с концентрацията, имал проблем с паметта, станал параноичен и започнал на халюцинира. Той се възстановил без дълготрайни проблеми, но не всеки би. За някой липсата на сън може да доведе до дисбаланс в хормоните, болест, а в екстремни случаи дори и смърт.

Тепърва се опитваме да разберем защо изобщо спим. Едното ясно е, че не можем без сън. Приспива ни се от сигнали на тялото ни, които казват на мозъка ни, че сме изморени. По време на сън не само почиваме мускулите и мозъка си, но това е времето, през което тялото има възможност да възобнови клетките и поправи ДНК-то. За възрастни процеса на сън е оптимално да бъде от 7-8 часа, а за деца и тийнейджъри – 10 часа. За жалост, данни показват, че около 30% от възрасните и 66% от децата получават много по-малко от зададеното количество. Лишаването от сън с повечето случаи забавя телесните функции и затруднява мозъка. Да учим, помним и дори настроението ни силно се въздейства от този фактор. Излишък на сън е признак на високото кръвно, а учените дори са направили връзка с диабет и надебеляване.

През 2014 година запален футболен фен починал защото останал буден за 48 часа за да изгледа световното. Умрял е от сърдечен удар. Учените казват, че ако спим по-малко от 6 часа на нощ, сравнително се увеличава възможността за такъв инцидент.

Съществуват хора, които притежават рядка генетична мутация наречена „Фатално семейно безсъние“. При това състояние тялото не може да потъне в сън и индивида остава почти непрестанно буден. В продължение на месеци и години, болестта се влошава и води до деменция и смърт.

Днес има много методи, които могат да ни помогнат да преодолеем безсънието. Важно е ако усетим, че имаме проблеми със съня и да потърсим помощ от професионалист, защото този уж прост процес е жизнено важен за нашето здраве.

Автор: Мартина С. Попова

The post Можем ли да живеем без сън? appeared first on Зелен Свят.