Скорпионите. 

Според официалните източници, Скорпионите (Scorpiones) са разред безгръбначни животни с осем крака, принадлежащи към клас Паякообразни. До тук с „безобидната информация. Сега да видим някои от най-опасните и отровни видове скорпиони. Затаете дъх. Започваме.

От 1750 вида скорпиони, които съществуват, отровата на около 50, представлява заплаха за хората. Ето и малка селекция опасни видове.

Buthus occitanus, псевдоним на обичайния жълт скорпион. Намира се в Близкия изток, в Африка, отчасти в Европа. За разлика от повечето скорпиони, той е вегетарианец, който се храни с листа и кората на дърветата. Рядко ужилва хора, но когато това се случи, неговата отрова може да предизвика затруднения в дишането, повръщане и замайване.

Parabuthus transvaalicus принадлежи към рода африкански пустинни скорпиони. Скорпионът използва огромната си черна опашка, за да пръска отрова на разстояние до един метър. Въпреки че отровата не е смъртоносна, тя причинява изгаряща болка и слепота, понякога постоянна.

Uroplectes lineatus обитава югоизточна Африка. На първо място е известен с впечатляващия си външен вид. Неговите ухапвания са изключително болезнени и могат да причинят симптоми на треска, но често преминават без сериозни последствия.

Heterometrus swammerdami, подвид на азиатския горски скорпион. Отровата му е много слаба. От друга страна, това е най-големият скорпион в света, който достига  до 23 см! Ако сте ужилени от такова чудовище, няма да умрете, но ще го помните за цял живот.

Centruroides vittatus, лъскавият дървесен скорпион е един от най-разпространените арахмиди в южните щати и в Северна Мексико. Обикновено живеят под кората на дърветата, но също и с радост населяват дървени къщи. При възрастните здрави индивиди,  захапката може да бъде фатална за деца и възрастни хора.

Tityus serrulatus, най-опасният скорпион в Бразилия, характеризиращ се с агресивно поведение и силно токсична отрова. Известен е също с т.нар. партньорно – генетичен метод на възпроизвеждане, който включва само женски.

Androctonus crassicauda е “арабски дебел скок” от Саудитска Арабия, Иран и Турция.  “Androctonus” се превежда като “убиец на хората”. Отровата от арабския дебел скорпион съдържа мощни невротоксини и е смъртоносна заплаха за ужилен човек.

Androctonus australis, e  известен като жълтият маточен скорпион, е друг член на рода Androctonus. Намира се на територията на Северна Африка и Южна Азия, и е известен с изключителната си издръжливост .Той  е в състояние да издържи на пясъчни бури, които увреждат дори бетонни и стоманени конструкции. Изключително отровен, ухапването му убива човек в рамките на няколко часа, освен ако не е осигурена спешна медицинска помощ.

Hottentotta Tamulus, индийски червен скорпион, обитава терироториите на  Индия и Непал. Подобно на други дървесни скорпиони, той обикновено намира подслон под кората на дърветата. Невротоксичната му отрова убива от 8 до 40% от жертвите, най-вече деца.

Leiurus quinquestriatus, жълт скорпион. Той е  един от най-отровните скорпиони на планетата, живеещи в Северна Африка, Турция и Саудитска Арабия. Малка доза от смъртоносната му отрова може да доведе до силна болка, и дори да  убие възрастен човек.

Мммне.. не мисля, че събраната информация ми помогна да преодолея каквото и да е спрямо скорпионите. Но повече информация никога не е излишна. Те са от видовете, на които предпочитам да се възхищавам само на картинка. И за финал и наше успокоение, скорпионите в България са дребни по размер и на дължина достигат до 4 – 5 cm. Поради малките си размери (съответно и количеството отрова, което могат да отделят, е малко). Убождането от тях не е опасно за човека. Действието им се доближава до ужилването от пчела или оса.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Внимание – Скорпиони appeared first on Зелен Свят.

Забързани, понякога не се замисляме и забравяме колко много благородство, мъдрост и свобода природата е канализирала понякога в съвсем дребни видове, но с огромно значение за планетата и живота. В тази статия обръщам вниманието ви върху едни почти беззащитни същества, които посвещават живота си да се трудят. Е, поне по-голямата част от тях…

Ето още информация за тези уникални същества пчелите.

Само да ви светна, че част от информацията съм я взела от първа ръка от близка жена, която цял живот се е занимавала с кошери. Радостта, с която ми сподели информацията ме трогна много. Дано зарадва и вас.

Организацията вътре в кошера прилича на перфектно работещо мини общество. Още, когато още се захранват преди да се излюпят, пчелите хранят малките по различен начин и по този начин формират тяхната бъдеща функция в кошера. Някои от пчелите се грижат за Кралицата майка, други пазят кошера, трети ходят на паша и събират нектар. Има пчели, които се грижат за яйцето, от което ще се излюпи майката. Те са нещо като нейна свита. Ориентацията на пчелите извън кошера не е неограничена. Колкото са по-възрастни, толкова по-голямо е разстоянието, от което могат да се завърнат в кошера. Но при разстояние до 3 км те загубват ориентация. Пчелите на 5-дневна възраст губят ориентация още при 100-метрово разстояние. В една обиколка за събиране на прашец пчелата работничка посещава между 50 и 100 цветчета. Тя се връща в кошера след обиколката само ако е събрала повече от половината на собственото си тегло прашец и нектар. Само 16 кг мед са достатъчни на една малка пчелна колония, за да се погрижи за себе си през зимата. Има много видове мед. Вкусът и ароматът им са разливни и зависят от типа растения, от които пчелите са събирали нектар. Пчелите, завърнали се в кошера, съобщават на останалите пчели в семейството чрез своеобразен танц къде са намерили паша и на какво разстояние е тя.

Eто и малко озадачаващи  факти за пчелите.

Всички пчели са глухи.

Работят само женските пчели.

Има близо 20 000 различни видове пчели.

Общуват помежду си чрез различни ритмични движения. Учените наричат тези движения – танцът на пчелите

За да охладят вътрешността на кошера те пърхат интензивно с крила. В рамките на секунда броят на тези пърхания може да достигне до 250

Ако усетят заплаха, те започват да „бръмчат” по-силно.

Медоносните пчели могат да летят с 24 км/ч.

Могат да разпознават синият цвят, но червеното и тъмно сивите нюанси възприемат като черно.

Докато не усети заплаха за живота си пчелата не би ужилила човек.

Разпознават се една друга чрез нюха си.

Другият път, когато видите пчела, отдайте ѝ мислено своята благодарност и купувайте мед директно от производители например.

Чуден, вкусен, меден ден да имате.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Пчелите, величие в скромни размери, 2-ра част appeared first on Зелен Свят.