Преди да започнете да търсите работа, трябва да обмислите какво е важно за вас и от какво се интересувате най-много. Помислете за вашите хобита и интереси, които цените. Ако все още се затруднявате след това, опитайте да направите тест за личност или кариера. Те ще ви задават въпроси за вас и вашия живот, въз основа на които ще ви предложат идеи за работа. Колкото и да е важно да сте отдадени на работата си, този ентусиазъм няма да ви помогне да си вършите работата на практика. Имайки това предвид, трябва да разгледате уменията и опита, необходими за кариерата, която обмисляте. След като знаете какво ще търсят работодателите, трябва да поработите за подобряване на автобиографията си.

Когато започнете да кандидатствате за работа, уверете се, че го правите по различни начини. Макар че онлайн сайтовете за работа са най-популярният метод за намиране на работа, това не означава непременно, че те са най-ефективният начин. Трябва да разделяте времето си между тези сайтове и кандидатстването лично и по пощата, като същевременно развивате уменията си. Свържете се с професионалните връзки, които имате и ги помолите за вътрешна информация за компаниите, за които кандидатствате. Всяка допълнителна информация, която могат да ви дадат, може да ви помогне да се откроите от конкуренцията. Въпреки че интервютата могат да изглеждат едностранни, те работят и в двете посоки. Също толкова важно е вие да задавате въпроси. В края на краищата, ако не знаете всичко, от което се нуждаете, може да останите несигурни за самата компания. Задаването на въпрос или два също показва, че се инвестирани в интервюто и това може да ви помогне да се откроите.

Учете се от грешките си

За всяка позиция, която не получавате се свържете с мениджъра или човека, който ви е интервюирал, и попитайте защо не сте получили работата. Въпреки, че може да се почувствате малко неудобно, това ви предоставя ценна информация за това как можете да подобрите себе си. Независимо дали имате твърде малко опит или сте се появили късно, уверете се, че се поучавате от грешките си и не ги правите отново.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пътят до мечтаната кариера appeared first on Зелен Свят.

Петя: Здравейте. Учила съм танци и в момента развивам танцова компания, която създава забележителни представления. Казвам забележителни, защото всеки път се стремим да изработим нещо, което веднага се забелязва, като различно, любопитно и завладяващо. (Създаваме преживяване, което се свързва с емоциите на хората и тяхната чувствителност към красивото и истинното.) Това ми е интересно, това е, което желая да създавам.

Джани: От кога се занимаваш с огън? Кой събуди страстта ти към това изкуство?

Петя: Всичко започна преди повече от 14 години. Видях огъня, който моя приятелка въртеше и толкова се впечатлих, че на момента си направих учебен пой и същата вечер вече търсех пътя с него. От тогава мина много време… При мен идваха повече инструменти и умения. Първият, който добавих – това бяха ветрилата! Красиви и вдъхновяващи. Започнах с едни увити по пръстите телове с фитили от бинт в края… По това време, всеки сам си правеше инструментите. Твоите собствени инструменти за твоите ръце, твоите костюми, които сам си шиеш. (Твоето собствено настояще… пък и бъдеще…)

Започнах да работя с колеги. “Запалих” по огъня и момчето, което беше с мен, а сега е баща на детето ми и мой партньор.

Създадохме танцовото представление с огън „Bright eye”

Джани: Не смяташ ли, че е опасно?

Петя: Признавам, че би могло да бъде, ако инструментите не са сигурни или артиста е немарлив… Затова инструментите ми, не напускат ръцете ми горящи (освен ако не е замислено да ги подам на другиго и това става на сцената). Отдавна се научихме сами да измисляме и поръчваме инструментите си при майстори на метала. Фитилите продължихме да правим сами от кевлар. Всяка връзка и всеки сантиметър от инструментите трябва да е сигурен, а по-сигурно от това да си го направиш сам – няма.

Джани: Изглежда удивително, но само ти си знаеш колко усилия стоят зад това. Трудно ли е?

Петя: Това, което най-много ме изтощава е търсенето на участия. Хората, които веднъж са ни видели – се обаждат пак, но за хора които не са ни виждали ми е трудно да обясня това което правя. Как да кажеш на някой и да го убедиш – Хеей, няма нужда да подаряваш микровълнова печка… подари преживяване.  Трудно е, защото трябва да достигнем пряко до хората, които искат да подарят нещо запомнящо се… Дали ще е на близък, на гостите или на себе си, няма значение. Рядко това зависи от собствениците и управителите на заведения. Те си гледат бизнеса и е трудно да им кажеш да направят така, че на клиентите да им е интересно. Ето това е, което ме изтощава.  Иначе в залата съм неуморна. Седим по нощите и отработваме, но не ми тежи толкова.

Джани: Мислила ли си да направиш спектакъл с огън и сюжетна линия или предпочиташ кратките форми?

Петя: О, да! Вече работим върху това и е факт! Не само с огъня, а и в другите представления, които създаваме за този тип сцена. Да, има други, които са без огън и пак са много красиви и впечатляващи. И пак има игра със светлината и дори повече танц.

Джани: Имаш прекрасна малка дъщеря, какво мисли тя за огнените занимания на мама?

Петя: Оооо! Децата са невероятна публика. Впечатляват се безкрайно. Обичам когато въртим на детски рожденни дни, а тя е във вихъра си, танцувайки.

Джани: Как успяваш да я убедиш да не пробва вкъщи.

Петя: Защо да не пробва? Има си учебни инструменти за тази работа. Дори понякога даваме класове. Поя развива координацията, пространственото мислене и усъвършенстването на връзката между двете полукълба на мозъка.

Джани: Би ли искала и тя да се занимава с това като порастне?

Петя: Бих се зарадвала, ако продължи да танцува… Тя ще си избере нейния път – на нейното щастие…

Джани:  Пътувала ли си с изкуството си и как се възприема то от хората?

Петя: Много обичам, когато пътуваме и макар да коства усилия, даваме най-доброто от себе си, за да се случва. Интересно ми е как живеят хората, искам да науча и когато мога и има нужда, да помогна с уменията си. Хората винаги се радват.

Джани:  Когато човек те гледа, сякаш вижда жена от друга епоха. Има ли го моментът, в който „отлепяш” от себе си?

Петя: Да, но по-скоро бих го нарекла доближаване до себе си. Да намериш себе си и да извадиш най-интересната част, която да разкриеш. Обичам да казвам по повод на представленията: “Изпиташ ли удоволствие – да се радваш от играта си, от танца в себе си, значи всичко си направил, както трябва.” Трудно се влиза в това състояние. Изисква особен вид настройка.

Джани:  Какво искаш да кажеш и дадеш на хората с изкуството на огъня?

Петя: Отпускане. Да се оставиш и просто да бъдеш и да се наслаждаваш… Да изключиш за момент, да си починеш.

 Джани:  Пожелай нещо на читателите на „Зелен свят” , Предколедно, моля.

Петя: Пожелавам на всички ни… Да ни е красиво в работата! Ще се радвам да споделяме магията! Това е.

Както виждате, Петя е вдъхновяващ пример, с който искам да заразя и мотивирам всички. Тя не хленчи, не се оплаква. Намерила е своя път и води борба за оцеляване. Води дъщеричката си по участия и не пести усилия. Затова, за тези от вас, които искат да подарят нещо различно, вдъхновяващо и зрелищно, оставям координати на Петя (с нейно съгласие, разбира се). Възползвайте се.

“Bright eye” – танцово представление с огън

Танцова компания „Bright bites”

Петя Божинова – 0886 914 537

източник снимки: личен архив

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Петя – повелителката на огъня appeared first on Зелен Свят.

В Япония от 17 в.  до днес,  гейшите са жени, чиято работа е да пеят, танцуват и да правят компания на мъжете. Около 1920 г. гейшите наброявали 80 хиляди , докато до края на 1980г., броят им спаднал до 10 хиляди. Най-важната причина за това е, че жените, които работят в баровете в западен стил, били по-популярни. Институцията грижеща се за гейшите, се е появила в средата на периода Едо (1600-1868)г. Първите гейши, наречени хокани или тайкомоци, били само мъже. По-късно и жените се присъединяват към тях и това се превръща в професия за тях. Някъде около  1700 г., гейшите и жените, които работят в публичните домове, били поставени под един знаменател. Но, към края на периода Едо, те били социално активни, бивали канени на разни събирания и официални срещи. По време на вечерята, тя трябвало да забавлява гостите с непринудена беседа и да следят  дали чашите им са пълни.

Днес гейшите са едно от най-скъпите забавления в Япония. За разлика от другите жени, които работят в развлекателния свят, една гейша може да продължи професията си цял живот. За да си добра гейша не е достатъчно да си млада и красива. По-важното  в характеристиката им е гостоприемството, талантът  в областта на  музиката, умението да общува с клиента. Затова гейшата може да работи до напреднала възраст. Има гейши, които се омъжват за свои клиенти  и се отказват от професията. Преди Втората световна война, едно  момиче, което е било обучавано за гейша, се е признавала за такава с официална церемония. Тя давала девствеността си на виден човек в обществото в замяна на голяма сума пари, които тя харчела за своето образование и за дома си.

Правилата  в домовете на гейшите не са строги. Освен таксата, са разрешени и подаръците, с които тя спокойно преживява. Гейшите са разделени на регионални групи, като всяка група има офис. За да може да работи една гейша, трябва да се регистрира в някоя от тези групи, за да получи разрешение за работа.  Oбличането и гримирането на гейшите  отнема  близо 2 два часа. Белило се нанася не само на лицето. Врата и малко от раменете трябва да останат открити. В японските представи за красота, това е най-добрият начин да се подчертае женствеността. Очите се очертават с червено. Това е символ на кръвта. Обличането на кимоно също иска специални навици и физическа сила. Зимният комплект дрехи са от коприна, която обаче тежи от 6 до 10кг. и струва между 10 и 60 хиляди долара. Поясът е дълъг около 7м. и е като украшение и корсет едновременно. Перуката е задължителен атрибут и е задължително да е изработена от човешка коса.

През 2005 година, светът беше поразен от един поетичен и зрелищен филм, който разказва за гейшите. „Мемоарите на една гейша“ (на английски: Memoirs of a Geisha) е американски драматичен филм на режисьора Роб Маршал. Сценарият, написан от Робин Суикорд, е базиран на едноименния роман от 1997 г. на Артър Голдън.

Препоръчвам го. Филмът ще помогне да се придобие повече представа за гейшите по един визуален начин, както и да разбие предразсъдъците ни.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Гейшата – порцеланово изкушение от Изток appeared first on Зелен Свят.