Поговорката, че слоновете никога не забравят е научно потвърдена. Те познават всеки член от тяхното стадо. Могат да разпознаят до 30 други слона чрез зрение и мирис. Това им е доста полезно при миграция. Те също така помнят и разпознава определени знаци на опасност. Могат да се върнат на определено място дълго след последното им посещение. Но спомените им, който не са свързани със оживяване в природата, се оказват най-пленителни.

Те не само помнят своите другари от стадото, но и други животинки, който са ги впечатлили. В един случай, два слона, който били част от цирк и работели заедно, били изключително щастливи да се видят отново след 23 години. Способността им да разпознават не е лимитирана само към други слонове. Те са показали, че разпознават и хора, с който са изградили връзка дори след голям период на раздяла. Когато погледнем в мозъкът им можем да разберем защо са способни на това. Слонският мозък е най-големият от всички сухоземни бозайници. Макар изключително далечната връзка, еволюционно той е много сходен с човешкия мозък. Точно като човека, те превръщат важни събития в дълготрайни спомени. За жалост, това ги прави уязвими към психични заболявания от травматично преживяване.

Те много ясно разбират и работят в екип за справянето с проблеми. Стадата където има по-стар слон имат по-голям шанс за оживяване, тъй като те са мъдрите старейшини, точно както при хората. Слоновете могат да се справят с основна аритметика, като могат да проследят промяната в количеството плодове с кошница. Те комуникират чрез всичко – от вокализации до знаци и инфразвук, който може да бъде чут на километри. Разбират не само синтаксис, но изкуството и цветовете, както и 12 музикални тона.

Слоновете са неоспоримо интелигентни и емоционални животни, но отношението на човечеството към тях не показва това. Продължават да страдат от унищожението на околната им среда, ловът и убийството им. Изключително важно е да запазим този рядък и така впечатляващ вид на земята, тъй като той може да ни научи за интелигентният капацитет на животните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Интелигентността на слоновете appeared first on Зелен Свят.

Проучването наблюдавало 27,842 здрави мъже специалисти на средна възраст. Били помолени да попълнят въпросник, свързан с дневната им консумация на храна, включително какъв тип храна и колко порции плодове и зеленчуци си хапват. Повторили този процес на всеки 4 години в продължение на 20 години. Участниците били тествани и върху уменията им за мислене и памет поне 4 години преди завършването на проекта. Открили, че 55% от участниците са имали добра памет, 38% имали умерени умения, а 7% имали лоша памет.

След това разделили участниците на пет групи въз основа на консумацията на плодове и зеленчуци. Те открили, че мъжете, които ядът високи количества зеленчуци, са с 34% по-малко склонни да развиват лоши мисловни умения, отколкото мъжете, които консумират малко зеленчуци дневно. Авторът на изследването казва, че един от най-важните фактори в това изследване е, че са успели да проучат и проследят толкова голяма група мъже за период от 20 години. Това предоставило възможността за много показателни резултати. Диетичният избор се оказва, че е доста важен за поддържане на здравето не само на тялото ни, но и на мозъка и психиката ни.

Авторите на проучването признават, че проучването не показва, че яденето на плодове и зеленчуци и пиенето на портокалов сок намаляват загубата на паметта. Техните резултати само показват връзка между тях и отново подчертават важността на добрата балансирана диета и здравето. Ако чаша портокалов сок ще помогне за поддържането на добър и остър ум, това показва, че всеки може да го направи.

Автор: Мартина С. Попова

The post Портокаловият сок подобрява паметта appeared first on Зелен Свят.

Въпросите са хиляди, а отговорите ги няма.

Знаем, че мозъкът е най-голямото ни оръжия и предимство пред останалите същества на планетата. Компютрите мислят по-бързо от нас, но ние имаме капацитета да създадем такава техника и да я развиваме до незнайни висоти. Съществува тезата, която гласи, че оставим ли мозъкът ни дълго време в покой той „ръждясва” и блокира. Трябва да му осигуряваме работа, да го натоварваме всекидневно, да тренираме паметта и да развиваме интелекта си. Тук четенето е незаменимо. Няма реална опасност да го претоварим, понеже мозъкът разполага със своя система за защита и не позволява да го залее вълната от негативни емоции. Незнайно е още до къде може да стигне гения на човешкия ум, а много са опитали да разберат.

Според учени, мозъкът е същество в съществото. Правени са експерименти, в които се заели с огромната задача да проучват дълбините и структурата на мозъка. Изведнъж целият екип, работещ по проекта, се разболяват тежко и прекратяват експериментите си. Рязко след това всички чудновато оздравяват. Опитват отново, но това се повтаря няколко пъти подред. Учените останали в пълна заблуда без никакъв отговор защо и как това се случва.

Ще се намери начин, по който да изчислим пълният капацитет на мозъка ни, но първо трябва да създадем достатъчно добра техниката и чак след това да се заемем с разследването на инструментът, който ни позволява да я измислим.

Автор: Мартина С. Попова

The post Чудото на човешкият мозък appeared first on Зелен Свят.

Онзи ден както си висим на автобусната спирка на изхода на Г.М. Димитров с детето и  гледам Шекспир. Вторачил се кротко в мен от кориците на една книга и ме подканва.

Старо издание. Сонетите.

Никога не знам колко точно пари има в портмонето ми в настоящият момент, но реших да си рискувам късмета. Мислех си дали е възможно да въздействам на продавача телепатично за да се случи някакво чудо и книгата да се окаже с достъпна цена. Такива редки книги – първо не се намират толкова лесно по кашоните, второ – не са евтини.

– Здравейте. Колко струват сонетите? (в такива мигове използвам най, ама нааааай- блестящата си усмивка)

Не знам кое от двете подейства, но чудото стана.

– 8 лв- каза плътен мъжки глас, обвит в цигарен дим.

Ето тук вдигнах шокиран поглед вече към продавача и веднага разбрах, че подаръкът ми за деня е той. Имаше нещо много… как да кажа….” Кино” в този човек.

В гилдията използваме този израз за човек с много интересна и нестандартна физиономия. Не е задължително да е красив.  Дори обратното…По-скоро, специфичен, ярък и запомнящ се. Когато Владо (Въргала) срещне такива хора на улицата, непременно ги снима. Абе, трябва да се учим от големите. Това е. Веднага реших да го направя обект на следващата си статия.

Шефа ми е доста печен тип и ми разреши веднъж седмично, вместо да ви занимавам с разни образователни и не дотам размисли, да ви представям по един интересен човек, който е добър пример. Някой със собствена светлина. И то неизвестен. Хора, които са в сянка.

Не е ли много яка идея, признайте.

Та днешният ни герой е Иван. Така се представи. Бърз визуален рентген ми докладва, че седи с типична стойка на интелектуалец. Въпросите зажужаха в главата ми като бръмбарчета, обаче подтиснах порива си и изиграх сдържана и възпитана дама.

– Какво друго може да ми предложите в тази посока, но до 10 лв?!? Нямам други в момента.

Оказа се, че нямаше нищо друго на тази цена. Нормално. Имаше енциклопедични издания, художествена литература, всичко си  имаше. Книгите се оказа, че не са негови.

То щеше да е тъжно този човек да си продава книгите. Синът му бил забранил. Така каза.

После Иван ми разказа как великият Валери Петров сам си признал в едно старо издание , че преводът на Гео Милев за монолога на Хамлет е по-добър и използвал неговия. После някакви редактори, естествено махнали тази бележка. Едно изречение, а колко много говори то. Колко възвишен трябва да е ума на един човек, колко трябва да си издигнат над дребните човешки амбиции за да си признаеш чистосърдечно…

Велик е Валери Петров и това е.

Любовта към книгите на Иван била запалена в него, когато бил още 5 годишен.

По думите му, баба му се чудела „ как да се отърве от него” и за да може да си върши работата спокойно му бутала книги в ръка. Така той на 5 години вече сам бил прочел –  „…Точица” на Кестнер.

И докато децата, по-големи от него с 1 година, вече ходели в първи клас и сричали, той отишъл в библиотеката за да си вземе наградата за  „Най-редовен читател”.

По времето на социализма е имало велики глупости, обаче в министерствата е имало някой, който се е чудел как да мотивира хлапаците да четат. Сега им внушават, че съществуването на трети пол е нормална реалност и избор.

Е тогава го почувствах тоя Иван, че е от моята планета. На мен също в първи клас ми беше адски скучно, защото другите сричаха, а аз четях по 10 книжки с приказки на седмица. Така става, когато майка ти е нереализиран детски учител…

За щастие автобусът още не беше дошъл и аз вече чистосърдечно си признах на Иван защо го разпитвам, помолих да го снимам.

– Каква ви е истинската професия, попитах аз, а мислено тръпнех, защото мислех, че ще изтърси нещо провокативно от сорта на- учен изследовател към тайните служби на НАСА, Академик преподавател …

Колко ме учуди Иван, когато лаконично каза:

– Строго техническа (професията)…

И какво се оказва? Че вече в зряла възраст, един човек пълен със знания, впечатления е принуден да стои зад щанда на кашони с книги…

Може и да е кармата му, със сигурност е избор.

Иначе този красив ум не бива да продава книжки. И без това студентите на спирката вероятно се вълнуваха повече от следващият концерт на Фики….Не знам. Не съм ги питала. Не можах да задам повече въпроси на Иван, защото автобусът дойде,  но обещах да му изпратя статията след като я публикувам.

Ще ви пусна имейла му, защото ако случайно ви интересуват ценни находки в книжна дреха, пишете на Иван и го намерете.

На въпросната спирка бил през събота…

Ivan_yordanov_spasov@abv.bg

Уточнявам- между трите имена има долни чертички.

Автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Извън сянката- Иван appeared first on Зелен Свят.