Къде се случват повечето земетресения?
Около 80 процента от всички земетресения на планетата се случват по ръба на Тихия океан, наречен „огнен пръстен“, поради преобладаването на вулканичната активност и там. Повечето земетресения се случват в зоните на разломи, където тектоничните плочи – гигантски скални плочи, които съставят горния слой на Земята, се сблъскват или се плъзгат една върху друга.

Тези въздействия обикновено са постепенни и незабележими по повърхността; Въпреки това, между плочите може да се натрупа огромен стрес. Когато този стрес се освобождава бързо, той изпраща масивни вибрации, наречени сеизмични вълни, често стотици километри през скалата и до повърхността. Други трусове могат да възникнат далеч от зоните на разломи, когато плочите са опънати или притиснати.

Степен на магнитуд на земетресението и тяхното въздействие
Учените определят степен на магнитуд на земетресения въз основа на силата и продължителността на техните сеизмични вълни. Земетресение с размери 3 до 4.9 се счита за малко или леко; От 5 до 6,9 е умерено до силно; 7 до 7.9 е основно; и 8 или повече е страхотно.

Средно земетресение с магнитуд 8 поразява някъде всяка година и около 10 000 души умират при земетресения годишно. Срутващите се сгради отнемат далеч по-голямата част от живота, но разрушаването често се усложнява от кални пързалки, пожари, наводнения или цунами. По-малките темблори, които обикновено се появяват в дните след голямо земетресение, могат да усложнят спасителните усилия и да причинят по-нататъшна смърт и унищожаване.

Загубата на живот може да бъде избегната чрез планиране на извънредни ситуации, образование и изграждане на сгради, които се люлеет, а не се разрушават от стреса на земетресение.

The post За земетресенията appeared first on Зелен Свят.

Учените проучили определени вкаменелостите от самото катаклизмично въздействие, за да разберат колко бързо нашата планета е успяла да се възстанови от бедствието (и защо изглежда, че скоростта на това възстановяване е ограничена).

Учените казват, че 10-те милиона години, от които нашата планета имала нужда, за да се възстанови от масовото унищожение на динозаврите преди 66 милиона години, сега могат да имат своите важни паралели.

Изследователите твърдят, че има “ограничение в скоростта”, с която планетата може да се възстанови от такива събития и тя е около 10 милиона години.

Изследователите били предизвикани да разгледат връзката между възстановяването и еволюцията от по-ранно проучване, което установило, че възстановяването отнема милиони години, въпреки че много области са били обитаеми скоро след последното земно масово изчезване на цели видове.

Екипът проследил възстановяването във времето с помощта на вкаменелости от тип планктон, наречен фораминифера или формам. Те установили, че изглежда е необходимо появяването на определено количество екологична сложност, преди животът да може наистина да се върне обратно. Ограничението на скоростта е свързано с времето, необходимо за изграждане на нова инвентаризация на елементите, които могат да произведат нови видове в размер, сравним с този от преди унищожаването.

Водещият автор Кристофър Лоуъри, научен сътрудник в Института по геофизика на Университета на Тексас (UTIG), казва: „Възстановяването ще се случи тогава, когато процесите станат толкова активни, каквито са били и по-рано, при всички други видови изчезвания. Мисля, че именно това е вероятното обяснение за ограничението на скоростта на възстановяване за всичко на Земята.”

Превод от английски – Нина Жишева

The post Ако ние я унищожим за век, Земята ще се възстанови за 10 милиона години appeared first on Зелен Свят.

Но ако това бедствие не беше сполетяло динозаврите? Пак ли щяха да изчезнат?

Може би не. Ново проучване показва, че динозаврите все още са имали много жизненост преди масовото, апокалиптично събитие. Разкрити с помощта на огромни симулации, които са нови за палеонтологията, откритието бележи крайният извод в дебата за това дали динозаврите вече са били “терминален упадък” в момента преди удaра.

През 1940 година, учените са имали много по-различно виждане над динозаврите и техният край. Години по-късно учените откриват останките от огромен кратер на брега на Мексико. Оттогава повечето палеонтолози са се съгласили, че астероидът носи основната вина за смъртта на динозаврите. Въпреки това, палеонтолозите обсъждат какво би се случило, ако астероидът никога не се беше разбил в Земята. Получаването на твърди данни по този въпрос е предизвикателство поради фрагментарния характер на изкопаемите фосили. Условията на околната среда трябва да са правилни, за да може тялото на организма да бъде заровено и изолирано достатъчно добре, за да образува вкаменелост. В резултат на това разказването на историята на живота на динозаврите използвайки вкаменелости е като реконструиране на сюжет, но всичко, което имате е само един оцелял транскрипт. Какво става когато страниците се разпаднат или мастилото избледнее?

Следователно, при изчисляването на броя на древните видове, палеонтолозите трябва да отчитат пристрастия в изкопаемите данни. Когато се погледнат суровите таблици, изглежда, че броят на видовете динозаври намалява в западната част на Северна Америка през последните 17 милиона години. Това подсказва, че динозаврите са били вече в полумрака си, когато астероидът е ударил. Дали биха съществували днес? Това остава въпрос без отговор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Астероидът, който уби динозаврите appeared first on Зелен Свят.

Като за начало, викингската ера е била около 300 години. Доста по-малко от колкото много мислят. Не е грешно да се каже, че те са били псевдо-пирати или бандити на онова време, унищожавайки и взимайки каквото им допадне от стотиците градове, които нападали. За жалост те самите не били много образовани, за това нямаме достатъчно знания, как наистина са живяли и какви са им били целите. Това, което знаем за тях е от записи на страните, които те нападали. Естествено те ги описвали като варвари и необуздани същества, които искали да погубят всичко.

Историята им бива обобщена в нападения и експедиции из Европа, и дори Америка. Те са откривателите на Исландия и Гренландия. Там до днес се говори език, за който много казват, че е изключително близък до този на викингите са говорели. Те се разпространили толкова на широко, че наистина не е учудващо, че културата им почти е заличена от историята. Без контакт един с друг и в непознати земи, те се адаптирали и в крайна сметка се слели с обществата, с които са се сливали. Защо точно са имали такова силно желание да избягат родното място и да се преселят другаде не е ясно. Някои смятат че е, защото най-големите синове получавали земите на бащите си, младите решили да намерят свои си територии.

С времето и множеството войни срещу християнството, голяма част от викингите били избити или покръстени. Викинга Роло приел сделка с франките, че ще бъде покръстен и ако му дадат земи и корона ще им помогне да се предпазят от викингите. Неговата кръв тече в потомството на стотици крале из Европа, като някой спекулират, че днешната кралица на Англия е от неговото родословно дърво.

Техният отпечатък върху културата на Европа не може да бъде отречен, но в същото време ни показва, как бавно една велика култура може да изчезне или да се слее с друга.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изчезването на викингите appeared first on Зелен Свят.