Не е чудно, че синестезията е често срещана сред артистите. Но, за тези от нас, които виждат писмото само като букви и не могат да вкусят песента, синестезията е по-подходяща да вдъхновява ревността, отколкото творчеството. Ние просто не разполагаме с невронни връзки, които водят до способността.

„Не бързайте толкова!“, казват двама изследователи от университета в Мичиган. В експерименти с нормални (т.е. не-синестетни) хора, Анупама Наир и Дейвид Бранг казват, че са предизвикали специфичен вид синестезия с проста техника. Когато на участниците им пуснали музика в тъмна стая, около половината от тях видели светкавици, макар да е нямало действителна светлина. Това означава, че синестезията може да е по-често срещана, както си мислехме – повечето от нас може просто да са попадали в ситуации, които я стимулират.

Изследването, публикувано този месец в списанието Consciousness and Cognition, е вдъхновено от озадачаващото преживяване на Бранг като студент.

„Докато чаках да заспя през нощта със затворени очи в тъмна стая, внезапни и неочаквани звуци (като скърцане на къщата или затръшване на вратата) предизвикаха кратка, но отчетлива светлина (бяла или цветна и обхващаща цялото ми зрително поле) ”, казва той в имейл.

“Докато проучвах студентите, аз бързо открих, че усещането е доста често, докато хората чакат да заспят през нощта.”

Това е подобно на синестезията със звукови цветове, където звуците се свързват с различни, специфични изображения.

Бранг, сега асистент по психология в Мичиган, обединява усилията си с Наир и решават да пресъздадат опита в лабораторията. Те набрали 21 студента от университета и ги накарали да стоят в тъмна стая в продължение на пет минути със затворени очи. Записан глас след това чете буквите от азбуката, предшествани от визуален атрибут като „извит“ или „симетричен“. Участниците трябвало да кажат дали буквата притежавала описаната характеристика. След като пуснали няколко букви, изследователите пуснали кратък звуков сигнал и участниците трябвало да натиснат бутон, ако видели нещо неочаквано. Учудващо е, това се случвало доста често. Около 50% от хората съобщили, че виждат светкавици в няколко различни модела, след като чули звуковия сигнал, въпреки че всъщност светкавици нямало.

Накратко, изследователите сякаш са активирали някаква латентна способност за синестезия в своите участници. Това всъщност не би трябвало да е толкова изненадващо. Областите на нашите умове, които са отговорни за съставянето и превода на различни сензорни стимули, като звуци и цветове, всъщност са взаимосвързани във всички нас, казва Бранг.

Това ни помага да разберем, когато някой говори, например: ще видим как някой движи устата си и това помага на нашия слухов апарат да схваща думи. Тези видове връзки обикновено не създават забележими стимули, а по-скоро визията на движещи се устни просто помага на слуховите неврони да действат.

„Използвахме няколко„ трика ”, за да сменим баланса на тази слухова-визуална връзка – казва Бранг. Изследователите намалили визуалния принос, като поставили обектите в тъмна стая, като едновременно с това стимулирали зрителния участък от мозъка им, като ги помолили да си представят картини и използвали силни звуци, които да предизвикат силен сигнал по слухово-визуалния път.

С други думи, всички ние сме потенциални синестети. Онези от нас, които изпитват кръстосана сензорна стимулация в ежедневните ситуации, може просто да имат по-силни мрежи за взаимосвързаност, което позволява на нещата да се случват по-лесно. Други проучвания показват, че хората могат да бъдат обучени да свързват различни букви с цветове и да документират появата на синестезия при тези със загуба на зрение. Съществува, разбира се, и опитът на тези, които приемат дрога като LSD, отдавна известни, че предизвикват синестезия. Все още не е известно дали тази форма на синестезия се проявява по същия начин, както и при нетрансферен вид.

Превод – Нина Жишева

The post Може би всички можем да чуваме цветовете и да вкусваме звуците appeared first on Зелен Свят.

Миризмата, която асоциираме с прясно окосена трева, всъщност е химически сигнал за бедствие, с който растенията молят близките същества да ги спасят от атака (обикновено това е нападение от насекоми, но в този случай е ножът на косачката). В крайна сметка, когато се появи опасност – независимо дали е градинска техника или гладна гъсеница – растенията не могат да вдигнат корените си и да избягат. Те трябва да се борят там, където стоят.

За да се предпазят, растенията използват молекулярни реакции. Тези химически комуникации могат да бъдат използвани за отравяне на враг, предупреждаване на околните растения за потенциални опасности или привличане на полезни насекоми за извършване на необходимите услуги. Понякога молекулярната защита на растението играе двойна роля. Например, растенията, които произвеждат кофеин, използват химикала като самозащита, но също така дава на пчелите кофеин. Пчелите, които получават кофеин, се отнасят към растението като към кафенето на ъгъла, връщайки се отново и отново, оставяйки опрашването като вид заплащане.

Ясно е, че растенията могат да общуват. Но означава ли това, че могат да чувстват болка? Това е обезпокоителен сценарий за любителите на салати – само си представете как се чувства марулката, докато я хрупкате.

Според изследователи от Института за приложна физика към Университета в Бон, Германия, растенията освобождават газове, които са еквивалентът на плач от болка. Използвайки микрофон с лазерно захранване, изследователите са набрали звукови вълни, произведени от растения, които освобождават газове, когато ги нарязват или нараняват. Макар и да са недоловими за човешкото ухо, тайните гласове на растенията са разкрили, че краставиците крещят, когато са болни, а цветята се оплакват, когато им режат листата.

Има и доказателства, че растенията чуват, когато ги ядат. Учените установиха, че растенията разбират и реагират на звуците от дъвчене, издавани от гъсениците, които се хранят с тях. Веднага след като чуят шума, растенията отговарят с няколко защитни механизми.

За някои изследователи доказателството за тези сложни комуникационни системи – излъчване на шум чрез газ, когато са в беда – сигнализира, че растенията усещат болка. Други твърдят, че не може да има болка без мозък, който да регистрира усещането. И все пак повечето учени предполагат, че растенията могат да проявяват интелигентно поведение, без да притежават мозък или съзнание.

Докато растат, растенията могат да променят своите траектории, за да избегнат препятствия или да достигнат до подкрепа с разклоненията си. Тази дейност произлиза от сложна биологична мрежа, разпространявана чрез корените, листата и стеблата на растенията. Тази мрежа им помага да се размножават, да растат и да оцеляват. Дърветата в гората, например, могат да предупреждават роднините си за нападения от насекоми.

Един учен инжектира ели с радиоактивни въглеродни изотопи и видя, че в рамките на няколко дни въглеродът е бил изпратен от дърво на дърво, докато всяко дърво в периметър от 30 квадратни метра е било свързано. Ученият научил, че зрелите дървета “са комуникирали” с мрежата, за да споделят хранителните си вещества чрез кореновите им системи, за да хранят близките филизи, докато не станат достатъчно високи, за да започнат сами да получават светлина.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Не късайте цветята – боли ги appeared first on Зелен Свят.