Мерилин Монро

Нито е кльощава, нито е висока, но е изключително женствена, успешна, обичана легенда. Ето какви са фактите за нея.

Истинското ѝ име всъщност е Норма Джийн Мортънсън Нейната външност я нарежда сред най-популярните секссимволи на 50-те години на предният век. Ранната ѝ и загадъчна смърт я превръща в легендарна попикона. Тя е носителка на 2 награди „Златен глобус” и е номинирана за две награди БАФТА. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата. Проблемите в личния живот на Монро привличат много внимание. Тя се бори със злоупотребата с наркотични вещества, с депресия и тревожност. Има общо три брака, като два от тях са широко рекламирани, с бейзболната звезда Джо Димаджо  и драматурга Артър Милър, и двата от които завършват с развод. Няма деца въпреки силното си желание за такива. Умира на 36 години от свръхдоза в дома си, в Лос Анджелис, на 5 август 1962 г. Въпреки че смъртта е обявена като вероятно самоубийство, множество коснпиративни теории го отричат.

Мадона

Родена в Мичиган на 16 август 1958г..

За нея няма какво да ви разказвам. Мисля, че само името ѝ е достатъчно.

Лейди Даяна

Тя е доказателство, че дори да си най-изящната, стилна и красива дама, мъжа ти пак ще те замени с някаква камила. С малка буква.

Чарлийз/ Шарлийз Терон

Стига ми да знам, че това е най-красивата и за мен най-талантлива африканка… Родена е в Южна Африка и е рализирана успешно в Америка. Бивш модел и балерина. Ролята ѝ в „Чудовище” я изстрелва и тя получава Оскар за главна женска роля. Според мен абсолютно заслужено.

Няма как да пропусна тук нашата Лили Иванова

Хора, осъзнавате ли на колко години е тази жена, как изглежда и какво прави на сцената?!? ВСЕ ОЩЕ.

Сега обръщаме поглед мааалко на юг и ви представям турската поп звезда Ажда Пеккан.

Също чутовно талантлива и красива жена. Жива икона.

Сигурно има още много. Сигурна съм, че и вие ще се сетите за още добри примери.

източник снимки: google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Блондинки феномени appeared first on Зелен Свят.

Защо има толкова много песни за дъгите? Може би защото метеорологичното явление, красиво, но ефимерно, вдъхновява романтичната ни страна. Или може би защото никой не вижда същата дъга.

Представете си линия от слънцето, която ще бъде някъде зад вас, през задната част на главата ви и между очите ви, завършвайки със сянката на главата ви на земята. Всяка дъга, която виждате, ще бъде центрирана около тази ос.

Някой, който стои до вас, също може да види дъгата, която виждате вие, но неговата ще бъде около ос, която води от слънцето до неговата сянка на главата.

Дъгите се появяват, когато слънчевата светлина – включително всички дължини на вълната на видимата светлина, се появяват заедно като бяла светлина – малки, подскачащи топчета във и извън водните капчици (обикновено дъжд, но понякога като воден спрей или капчици, които образуват мъгла или пара).

Част от светлината се отразява от външната повърхност на капката, но останалата част навлиза в капката, като се плъзга.

Това приплъзване или пречупване възниква, защото водата е по-плътна от въздуха. Когато светлината влезе в капката, тя забавя и променя посоката. (Помислете какво би се случило, ако карате по магистралата и асфалтът внезапно се превърне в кал.)

След като влезе в капката, светлината се отразява от задната вътрешна повърхност, след което се пречупва втори път, огъвайки се, докато излиза от водата и се връща във въздуха.

Тъй като капката е сферична и нейните повърхности не са успоредни, всичко това навлизане и излизане става по малко различни ъгли за различните дължини на вълната на видимата светлина, така че излизащата бяла светлина се разпръсква в спектър от цветове.

Градирането на цветовете в дъгата е непрекъснато – няма ивици. Хората обаче обичат да организират нещата, включително цветове, за да ги разберат.

Изследователите смятат, че затова мозъкът ни разделя спектъра на отделни групи. Точният механизъм за виждане на ивици и дали той е чисто в мозъка или в окото, остава неизвестен.

Броят на цветовете, които човекът възприема в дъгата, зависи от очакванията, които са продукт на културата. Аристотел например е писал само за три цвята в дъгата: червено, зелено и виолетово.

Някои ранни ислямски учени също са виждали трицветна дъга, но тя била червена, зелена и жълта. Средновековният прото-учен Роджър Бейкън описва пет цвята; същото е било и с ранните китайски учени и философи.

Само след като сър Исак Нютон, през 17-ти век, свързва възприеманите цветове в дъгата с нотите в западна музикална скала, европейските учени се съгласили, че дъгата има седем цвята.

Нещо друго, което да отбележим: Дъгата винаги стои срещу слънцето. Ако си мислите, че сте забелязали нещо близо до или около нашата звезда, вижда нещо друго.

Огнените дъги също нямат нищо общо с дъгите (или с огъня). По-точно известни като междинни дъги, те се появяват хоризонтално и са друг продукт на височините ледени кристали, които пречупват светлината.

Огнените дъги не трябва да се бъркат и с пламтящия дъгов мост от скандинавската митология. Тази дъга, наречена Бифрьост, е мостът, по който се свързват светът на смъртните и този на боговете. След смъртта, достойните души се отправят по него към Валхала.

Митът на Бифрьост вероятно е вдъхновение за една съвременна народна приказка: когато любимите домашни животни умират, те пресичат Моста на Дъгата до идилично място, където очакват собствениците си.

Любителите на домашни любимци и викингите не са единствените, които виждат дъгите като връзка между световете на живите и мъртвите. Всъщност, легендата за Бифрьост може да се корени в пътеката на дъгата, по която е пътувала древногръцката богиня-вестителка Ирис.

Други, дори по-стари азиатски и индиански традиции също виждат цветната дъга като свързваща нашия свят с отвъдното. Науката може да и да ни казва, че дъгите са пътища към никъде, но в световен мащаб тяхното очарование продължава – за любовниците, мечтателите и мен.

Превод – Нина Жишева

The post Дъгата – наука, магия, романтика appeared first on Зелен Свят.

Удивително и необичайно, на първо място, то се отличава със специалният си  начин на формиране на плодове. Цветята и плодовете на растението се развиват, освен на клоните и върху самия ствол. Този необичаен природен феномен се нарича caulifloria.

Джаботиба е доста голямо и високо вечнозелено дърво. Ако расте в благоприятни условия, височината му може да достигне 12 м. Растежът на това дърво продължава доста дълго и бавно. То се характеризира с лъскави овалноланцетни листа, както и с изненадващо красиви бели съцветия. То често се отглежда като декоративно вътрешно дърво.

Както дивите, така и култивираните сортове джаботиба в момента се намират в Южна Бразилия, Северна Аржентина, Парагвай и Боливия. Освен това, дървото се среща и в Колумбия, Уругвай, Филипините, Перу, Куба и Панама.

Зрелите плодове на дървото джаботиба са без костилки и имат кръгла или елипсовидна форма. Повърхността им е лъскава, с много красив виолетов цвят, подобен на този на кестен. Размерът на самия плод  е 4 см. в диаметър. Плодът съдържа 4 големи семена.

Вкусът на плодовете на джаботикаба може да се сравни с този на дивото грозде. Приятната сладост се разрежда с лека и не по-малко приятна киселинност. Поради невероятния си тъмен цвят, тези плодове се използват много често за приготвяне на сокове, вина и други алкохолни и безалкохолни напитки.

Плодовете Jaboticaba не само се ядат пресни, но и се използват за приготвяне на вкусно сладко, мармалад и желе. Те често са важна съставка в алкохолните напитки. Това се улеснява от характерна черта – събраните плодове започват да ферментират след три дни.

Интересното е, че хората в Бразилия активно използват джаботикаба за медицински цели. Например, сушени плодови кори, за да направят отвара, която се твърди, че е много ефективна в борбата срещу астма, диария и дизентерия. Плодовете на това дърво имат много благоприятен ефект при лечението на възпалени сливици.

Природата е измислила безброй начини да ни удивлява и помага. Ние трябва просто да бъдем благодарни и да я пазим. Не звучи толкова трудно, а всъщност…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Джаботикаба appeared first on Зелен Свят.

Градът е забравен повече от 400 години и едва в 1911 г. е открит от американския историк Хирам Бингъм.

Историята на откриването на този град е много интересна: Бингам се е разхождал из планините и по пътя срещнал момче с керамична кана. Бингъм, като учен специалист, веднага осъзнал, че каната не е обикновена и попитал момчето откъде я е взел. Възрастните местни жители не разкривали тайните си, но момчето, разказало за Мачу Пикчу и показало пътя на Бингъм.

Не е известно за какво точно е построен Мачу Пикчу. Според документи от 16-ти в., това е било резиденцията на Върховния инка Пахакутек. Според друга версия, градът е имал военна и отбранителна цел: първо, той е контролирал съседните племена на инките, и второ, под контрола на Мачу Пикчу е имало достъп до плодородни тропически и субтропични райони.

Градът е съществувал малко повече от 100 години – до 1532 г., когато испанските колонизатори нахлули на територията на империята. По това време жителите на Мачу Пикчу мистериозно изчезнали.

Известен като “Изгубеният град на инките”, Мачу Пикчу помещава над 150 отделни сгради, включващи вани, къщи, храмове и светилища.

Всички постройки и нива в Мачу Пикчу са свързани с общо около 3000 каменни стъпала. Интересен феномен е, че  камъните, с които е построен града са издялани така, че да могат да паснат един на друг, без да се налага да се използва хоросан. Камъните са толкова плътно поставени, че дори игла не може да премине между тях.

Теориите за значението на Мачу Пикчу са много. Някои вярват, че е бил царска резиденция, а други смятат, че е бил таен церемониален център.

Мачу Пикчу е един от най-важните археологическите обекти в Южна Америка и най-посещаваният паметник на Перу.

Мачу Пикчу – едно от новите седем чудеса на света.

В 1983 г. това място е включено в броя на обектите на ЮНЕСКО за световно наследство.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Мачу Пикчу – подаръкът на инките appeared first on Зелен Свят.