Един ловец на храна на име Дейвид Феърчайлд бил в търсене на нови растения, които биха могли да имат икономическа стойност за американските фермери. Воден от любопитство и подхранван от оптимизъм, той въвел много растения и плодове, които сега се приемат за даденост, като манго от Индия, праскови от Китай и авокадо от Чили. През 1902 г. Феърчайлд за първи път среща дървото сакура – цъфтящите черешови дървета на Япония. Омагьосан от красотата им, Феърчайлд искал да върне дърветата обратно вкъщи и да поръча 125 дървета сакура за собствения си двор в Чеви Чейс, Мериленд.

Столичният собственик в Йокохама бил толкова доволен, че има американски клиент, че го таксували само 10 цента на дърво. През пролетта на 1906 г. внесените дървета за пръв път разцъфтяли, а розовите цветя донесли толкова много зрители в дома му, че Феърчайлд поръчал още 300 като подарък за града. Години по-късно президентът Теодор Рузвелт често говорил за „разкрасяване“ на столицата на САЩ. Хелън Тафт, първата дама, вярвала, че решението са черешовите цветове. Съпругът й се съгласил.

През есента на 1909 г. кметът на Токио изпрати 2 000 млади дървета във Вашингтон. Дърветата станали толкова всеобщо обожавани от американската общественост, че американското правителство пратило на Япония подарък в замяна. Длъжностни лица решили да предложат на Япония пратка с цъфтящи дрянчета, роден в Съединените щати, с ярки бели цветове.

По-голямата част от оригиналните дървета са изчезнали. Дървото сакура има тенденция да оцелее около 25 години, може би 50, ако има късмет. От оригиналните 3,020, само две остават, сиви и провиснали, близо до основата на монумента във Вашингтон до плоча, отбелязваща деня, 27 март 1912 г., в който те са били засадени.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как черешите достигнали САЩ appeared first on Зелен Свят.

Борнео е известен със своята уникална флора и фауна. Неговите тропически гори, които са повече от амазонски, са едни от най-старите в света.

Тяхната възраст е около 130 милиона години. Има непроходими джунгли и високи планини, блата и огромни пещери, бързи реки, коралови рифове и крайбрежни острови. Всички тези природни условия заедно с островната самота, допринасят за появата на огромно разнообразие от животински и растителни видове. Тук учените постоянно откриват десетки нови видове, много от които са ендемити на острова (т.е. съществуват само на Борнео).

Тук живеят най- необичайните от всички маймуни – носове (proboxy). Този вид се разпространява само в Борнео. Основната външна характеристика на тези маймуни е невероятен нос, който никога няма да видите в друго животно. При женските, носът е леко удължен, а при мъжките – точно обратното – голям и подут нос виси като краставица:

Освен това мъжките се различават от женските с изразена кожа на раменете (вид на яката) и обемист стомах, като при любители на бирата.

Никога не се отдалечават от реките на острова, крайбрежните мангрови гори и блата. Те са дървесни видове и се осмеляват да дойдат на сушата само за да търсят храна. Могат добре да плуват.

Сред животните най-типични за Борнео са борнейските орангутани, гибоните, борнейските опушени леопарди, носорозите, борнейските слонове, най-големите в света прилепи, летящите лисици, а също и дългоносите маймуни, които се срещат само тук.

Борнео е и рай за птиците – тук е регистрирано най-голямото разнообразие от птици в света: над 1500 вида.

Огромен е и броят на влечугите – множество змии, сред които кралска кобра (сред най-отровните змии и най-голямата отровна змия в света – дълга до 6 метра), малаазиастският мрежест питон – дълъг около 10 м., а също така и много крокодили (сред които най-едрият на планетата соленоводен крокодил – дълъг 7 м. и с тегло повече от 1000 кг.) и дървесни жаби.

Изобщо, ако сте любители на приключенията, природата и сте достатъчно смели, грабвайте фотоапарата, стягайте багажа за Борнео.

Бонус информация: Може би ще е ценно да знаете, че там се провежда и ежегоден фестивал за наблюдение на птици.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Борнео – рай за смелчаги appeared first on Зелен Свят.

Томатина е ежегоден фестивал, провеждан в последната сряда от месец август в град Буньол, Испания.

Десетки хиляди от различни части на света посещават фестивала, за да участват в грубо сражение, в което повече от стотици тонове развалени и негодни за ядене домати се хвърлят по улиците.

Продължаващият една седмица фестивал включва музика, паради, танци и фойерверки. През нощта преди боя с домати участниците се съревновават в състезание по приготвяне на паеля.

Приблизително 20 000 – 40 000 туристи идват на боя с домати и така увеличават неколкократно населението на Буньол, което е едва 9000 души.

Днес страната е домакин на традиционния фестивал “Томатина”, на който всеки има възможност да хвърля домати, един към друг. За първи път от няколко десетилетия на фестивала, градските власти начисляват такса за вход – преди това участието е безплатно за всички.

Всяка година “Томатина” се превръща в “дом” за почти двадесет хиляди души – предимно австралийци, японци и британци, които идват в град Бунол в Испания, за да участват в наистина гигантска битка с храна. Точният произход  на Томатина не е известен – според слуховете, фестивалът е роден от борбата между няколко деца на парад през 1940г.

Фестивалът започва около десет сутринта, самата борба трае не повече от час и има строги ограничения: преди да хвърлите домата, трябва да го изстискате в ръката си, за да се пръсне и едва след това можете да го хвърлите. Никой няма право да хвърля нищо, което може да нарани някого, например стъклена  бутилка. След края на битката, повечето от туристите и местните жители отиват заедно да измият сока от домат в местната река. Между другото, за фестивала, специално израсналите евтини домати имат незначителен вкус, но според участниците са “удивително подходящи за хвърляне един на друг”.

Днес всеки ще трябва да плати 10 евро. Цената се повишава до 750 евро, ако искате да се изкачите на един от шестте огромни камиона, които ще донесат 130 тона домати.

Според организаторите на “Томатина”, цените на билетите са определени от съображения за сигурност . В същото време “около пет хиляди билета се разпределят безплатно сред жителите на Буньол”.

Въпреки, недоволството на туристите и жителите на града, всички билети за Томатина са продадени няколко дни преди началото на фестивала.

Дали това е разхищение, терапия или ексцентрично приключение решете вие. Хората, които участват изглеждат щастливи…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Лудост, наречена “Томатина” appeared first on Зелен Свят.