Белият шум е случаен шум, който има плоска спектрална плътност – т.е. шумът има същата амплитуда или интензивност в целия звуков честотен диапазон (20 до 20 000 херца). Белият шум е наречен така, защото е аналогичен на бялата светлина, която е смес от всички видими дължини на вълните на светлината.

Тъй като включва всички звукови честоти, бял шум често се използва за маскиране на други звуци. Например, някои хора използват машини за бял шум като помощни средства за заспиване и сън, за да заглушат досадните шумове от околната среда.

Всъщност проучване от 1990 г. в списание Archives of Disease in Childhood предполага, че бебетата заспиват по-бързо, когато са под въздействието на бял шум. Освен това, бял шум отдавна се използва за подпомагане на деца и възрастни, страдащи от шум в ушите (възприемането на звънене, бръмчене и други звуци в ухото, когато няма външен звук).

И като се има предвид, че той може да премине през екологични или фонови звуци, в сирените на спешните превозни средства често се прилага бял шум, който помага на хората да се ориентират по-лесно за приближаващите се линейки, полицейски и пожарни коли.

Макар че без съмнение сте чували за бял шум преди, може да се изненадате да чуете, че съществуват редица други цветове на шум, включително розов шум, кафяв шум, син шум и др.

Макар че без съмнение сте чували за бял шум преди, може да се изненадате да чуете, че съществуват редица други цветове на шум, включително розов шум, кафяв шум, син шум и др.

Превод – Нина Жишева

The post Настанете се удобно, затворете очи и слушайте… appeared first on Зелен Свят.

Макар и твърдо изпитана, квантовата механика е толкова странна и анти-интуитивна, че известният физик Ричард Файнман веднъж отбеляза: “Мисля, че мога спокойно да кажа, че никой не разбира квантовата механика.” Опитите да се обяснят някои от странните последици от квантовата теория са довели до идеи, които се отразяват на ума, като интерпретацията от Копенхаген и интерпретацията на много светове.

Сега има нова теория за блока, наречена хипотеза за “много взаимодействащи се светове” (MIW), и идеята е също толкова дълбока, колкото звучи. Теорията предполага не само, че съществуват паралелни светове, но че те взаимодействат с нашия свят на квантово ниво и по този начин са откриваеми. Макар и все още спекулативна, теорията може да помогне да се обяснят някои от странните последствия, присъщи на квантовата механика, съобщава RT.com.

Теорията е препратка към интерпретацията на много светове в квантовата механика – идея, която предполага, че всички възможни алтернативни истории и фючърси са реални, всеки от които представлява действителен, макар и паралелен свят. Един от проблемите при интерпретацията на много светове обаче е, че той е фундаментално непроверен, тъй като наблюденията могат да се правят само в нашия свят. По този начин е възможно само да си представим случващите се в тези предложени “паралелни” светове.

MIW обаче казва друго. Той предполага, че паралелните светове могат да взаимодействат на квантовото ниво и всъщност да го правят.

“Идеята за паралелни вселени в квантовата механика съществува от 1957 г.”, обяснява Хауърд Уайзман, физик от университета Грифит в Бризбейн, Австралия, и един от физиците, който предложи MIW. “В добре познатата “Интерпретация на много светове”, всяка Вселена се разклонява в куп нови вселени всеки път, когато се прави квантово измерване. Всички възможности са реализирани – в някои вселени астероидът, убиващ динозаврите, пропусна Земята. Австралия е колонизирана от португалците.”

Уайзман и колеги са предложили, че съществува “универсална сила на отблъскване между близките “(т.е. подобни) светове, които са склонни да ги правят по-различни.” Квантовите ефекти могат да бъдат обяснени с факторинг в тази сила, предполагат те.

Дали математиката е вярна, ще бъде най-важният тест за тази теория. Дали тя предсказва правилно или не квантовите ефекти на математиката? Но теорията със сигурност ще осигури много храна за въображението.

Например, когато го питат дали тяхната теория може да доведе до възможността хората някой ден да взаимодействат с други светове, Уайзман казва: “Това не е част от нашата теория. Но идеята за човешки взаимодействия с други вселени вече не е чиста фантазия.”

Как би могъл да изглежда твоят живот, ако направиш различен избор? Може би един ден ще можете да погледнете в един от тези алтернативни светове и да разберете.

Превод – Нина Жишева

The post Паралелните светове съществуват – отсякоха физиците appeared first on Зелен Свят.

Но това не е причина за безпокойство, съобщи един от авторите на изследването Николас Шмер, геолог от университета в Мериленд.

“Тъй като луната се охлажда, нейният общ размер е намалял с около 100 метра през последните 4,5 милиарда години, поради което казваме, че се свива”, каза той. „Това поставя лунната кора под налягане. Ако има достатъчно натиск, лунната кора може да поддаде и да предизвика земетресения – или в този случай лунните трусове”, каза той.

За щастие, масата на луната не се променя, “и промяната на радиуса е малка, така че ефектът върху Земята е малък и няма да повлияе на приливите и отливите, нито луната ще изчезне “, каза Шмер.

За да открият лунотресенията, изследователите са прегледали данните, събрани от астронавтите на Аполо още в края на 60-те и началото на 70-те години, заедно с новата информация от Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO). LRO е безпилотна сонда в орбита около луната.

Ето какво се случва там, според изследването: Точно както гроздето се набръчка, докато се свива до стафиди, Луната получава бръчки, когато се свива. За разлика от гъвкавата кожа на гроздето, повърхностната кора на Луната е крехка. Ето защо, кората се пука, когато луната се свива, образувайки „thrust faults” – разломи при нагъването на кората, където едната част се казва върху съседната.

“Нашият анализ дава първите доказателства, че тези разломи са все още активни и вероятно произвеждат лунни вълни и днес, тъй като Луната продължава да се охлажда и свива”, казва водещият автор на изследването Томас Уотърс от Smithsonian Institution’s National Air and Space Museum. “Някои от тези земетресения могат да бъдат доста силни, около пет по скалата на Рихтер.”

Това, което е впечатляващо, казват учените, е, че данните от програмата „Аполо“ преди десетилетия все още изплащат дивиденти за изследователите днес: „Това е голямо свидетелство за продължаващите ползи от програмата„ Аполо ”, тъй като сеизмичните данни, събрани преди повече от 40 години, помагат да се потвърди, че Луната е вероятно тектонично активна днес ”, казва Уотърс.

Шмер казва, че констатациите също “подчертават, че трябва да се върнем на Луната. Научихме много от мисиите на Аполо, но те наистина само почесаха повърхността. С по-широка мрежа от съвременни сеизмометри можем да направим огромни крачки в разбирането на геологията на луната. Това дава основание да се надяваме на някои много обещаващи напълно постижими проучвания в бъдещите ни мисии на Луната.”

Превод – Нина Жишева

The post Луната се свива и трепери. Трябва ли да се тревожим? appeared first on Зелен Свят.

Те имат способността да изграждат структури с телата си. Много пъти се събират на топка, за да се предпазят и приличат на шепа кал. Те правят това като закачат телата си едно за друго. Те са животни, но в същото време могат буквално да се категоризират като плат, който може да бъде тестван за устойчивост.

Тези мравки идват от средните части на Южна Америка. Там в джунглите честите дъждове наводняват домовете им. Мравките, който останат заедно и в близост до кралицата имат по-голям шанс да оживеят и създадат потомство. За това те решили да се хванат за ръце и просто да плуват по течението докато намерят ново място за живот.

През XX век кораби донесли огнените мравки в Северна Америка. От там те се разпространили из цялата земя. Днес от този вид мравки могат да бъдат намерени в почти всеки американски град. Това позволява на учените да разглеждат физиките на тези креативни мравки. Те са им направили всичко, което можете да се сетите – от поливане с радиоактивност, до опити да ги разделят с ластици, дори до поливане с злато. Създали са математични уравнения, с които показват движението и формирането на „сглобките“. Категоризирали са мравките като вискоеластичен материал – имат качества на течност, но в същото време са еластични. Мравките закачат телата си толкова близко, че създават водоустойчив материал.

Голяма част от технологиите намират вдъхновение от природата. Тези малки същества са фантастични и техните способности могат да бъдат изучавани и да помогнат за направата на нови материали.

Автор: Мартина С. Попова

The post Фантастичните огнени мравки appeared first on Зелен Свят.

Възможно е да усетим преминаването на времето, само ако имаме преживявания в миналото, настоящето и бъдещето. Но къде е миналото? Някъде там? Можем ли да го посочим? Очевидно не. Това, което ни кара да разберем идеята за миналото, е фактът, че имаме спомени. Но спомените съществуват само дотолкова, доколкото те се преживяват сега, като спомени. Никога не е имало нито една точка в целия ни живот, в която миналото е било нещо друго освен спомени, които се случват в настоящето.

Същото важи и за бъдещето: къде е то? Може ли да посочим и да кажем ето там е? Очевидно не. Нашето схващане за бъдещето произтича от очакванията или представите, които преживяваме сега, като очаквания или представи. Никога не е имало нито една точка в живота ни, в която бъдещето е било нещо друго, освен очакване или представа, преживяно в настоящето.

Но ако миналото и бъдещето всъщност не са се случили в миналото и бъдещето, как може да има преживян поток от време? Къде изтича времето?

Нека направим аналогия с пространството. Представете си, че внезапно се озовавате на дълъг, прав пустинен път. Гледайки напред, в далечината виждате планини. Ако погледнете назад, ще видите суха долина. Планините и долината предоставят препратки, които ви позволяват да се ориентирате в пространството. Но планините, долината, вие, в средата на пътя, всичко това съществува едновременно в настоящата снимка на съзнателния ви живот.

Напълно аналогична ситуация се случва във времето: в момента четете тази статия. Докато четете, можете да си спомните, че по-рано днес вече сте направили нещо друго – да речем, мили сте зъбите си. Можете също така да си представите, че ще направите нещо по-късно – ще си легнете. Миенето на зъбите и лягането в леглото са съответно зад и пред вас по пътя на времето, точно както долината и планините са били на пътя в пространството. Те предоставят препратки, които ви позволяват да се ситуирате във времето. Но отново, споменът от миналото и представите за бъдещето, както и това, че в момента четете, всички съществуват едновременно в настоящата моментна снимка на съзнателния ви живот.

Един въображаем експеримент може да ни помогне: да предположим, че можем да се върнем назад, в миналото си. Да речем, обратно до момента, в който измихте зъбите си тази сутрин. В съответната експериментална снимка настоящето ще се намира между спомена за това, че сте станали от леглото и намерението ви да се обличате за работа. Но след като стигнете до тази снимка, няма да имате усещането за временното прекъсване: ще погледнете назад в паметта си и ще видите, че ставате от леглото; ще погледнете напред във въображението си и ще видите, че се обличате за работа. Касетата на случката щеше да бъде пренавита и нямаше да си спомняте, че сте се върнали назад във времето. Усещанията ви щяха да бъда напълно нормални, както се чувствате точно сега, докато четете. И така, кой ще каже дали преди малко наистина не сте направили пътешествие във времето? Откъде знаем, че времето винаги тече само напред?

Виждате ли, дали времето върви напред или изобщо не тече или се движи напред-назад, усещането ни ще бъде еднакво във всички случаи: винаги ще стоим в снимка, простираща се плавно назад, в спомените ни, и напред, към очакванията ни, точно като на пустинния път.

The post Усещаме ли как минава времето? appeared first on Зелен Свят.

Който е слушал в час по физика сигурно вече знае това – всяка материя е изградена от атоми. Те са изградени от три вида по-малки частици – негативни електрони, позитивни протони и неутрални неутрони.

Принципно електроните и протоните в атома се балансират взаимно, затова по-голямата част материя е неутрална. Електроните обаче са миниатюрни. При триене лесно могат да се отделят от атома, което оставя повече протони, правейки материята позитивно наелектризирана. Избягалите електрончета си намират нов дом, но го правят негативно зареден. Това води до дисбаланс в материята. Тъй като природата главно е създадена със стремеж към баланс, в момента, в който две противоположно заредени материи се докоснат, допълнителните електрони се възползват от възможността да запълнят празното място и да направят материята отново неутрално заредена. Това бързо движение на електрони се натича статично разреждане или т.н. статично електричество.

Този процес не може да се случи с произволни предмети. Металите и солената вода принципно имат повече свободни електрони в структурата си, които лесно могат да се отделят. От друга страна, изолатори като пластмаса, гума или стъкло имат много тясно свързани електрони.

Най-възможно е да се получи статично електричество когато единия от материалите е изолатор. Ако вървите по килим електрони от тялото ви ще се втрият в него, докато вълната, която е изолатор, няма да позволи да изгуби собствените си електрони. Няма да се случи обмяна и вашето тяло ще остане позитивно заредено. В моментът, в който докоснете метална дръжка на врата ще ви удари ток.

Освен да ви предложим да си смените дръжките на вратите с дървени или да премахнете килимите, няма как да ви помогнем, но сега поне знаете кой е виновникът.

Автор: Мартина С. Попова

The post Статично електричество – как и защо? appeared first on Зелен Свят.