Метафизиката  се среща с науката

Зен майсторите от хиляди години казват, че всичко е едно, но да се даде на тази концепция официално звучащи етикети като „заплитане“ и „полета на протосъзнание“ е доста шокиращо. Това означава, че изследователските линии, които традиционно се движат по два отделни пътя, наречени метафизика и наука, сега може да са се слели в един суперпът.

Кристоф Кох от Allen Institute for Brain Science, независима, нестопанска организация за научни изследвания в Сиатъл, имаща за задача да ускори разбирането за функционирането на човешкия мозък, разработва експеримент, който определя съзнанието. Неговите резултати показват, че биологичните организми са в съзнание, ако са способни да променят поведението си, когато се сблъскат с нови ситуации. Но, ако една система е способна да действа на собственото си състояние и всъщност определя собствената си съдба, тя е в съзнание, дори и да не е биологична или органична.

Въпреки че му предстои да представи идеите си под формата на формална “Теория на ума”, те все още са само очарователно предположение, което кара много теоретични физици да препрочитат традиционните религиозни системи на мисълта и да се чудят дали древните са предчувствали това, до което най-накрая достигнаха съвременните математици. С повече експерименти, панпсихизмът може да произведе повторяеми наблюдения, които биха могли да доведат до напълно развити научни теории за природата на вселената, която умишлено е произвела човечеството. То може да помогне да се разбере и уникалното място на човека в космоса.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Панпсихизмът: науката и философията на интелигентния универсален ум appeared first on Зелен Свят.

Романтичната любов има цел, която науката и психологията все още не е открила. В историята, някой от най-почитаните философи са представили някои заинтригуващи теории. „Любовта ни прави отново цели.“ Античният гръцки философ Платон проучил идеята, че ние обичаме, за да се чувстваме цялостни. Той споменал в неговите писания за вечеря, където била разказана следната история: Човекът някога е бил създание с четири ръце, четири крака и две лица. Един ден, те ядосали боговете и Зевс ги разделил на две. От тогава, на всеки човек му липсва другата половина.

Любовта е нуждата на намерим човека, който ще ни накара да се чувстваме отново едно цяло.

Много по-късно след Платон, германският философ Артур Шопенхауер заявил, че вярва, че любовта, която е базирана на сексуалните ни нужди, е една голяма илюзия. Той предложил идеята, че ние обичаме защото нашите желания и водят до извода, че друг човек може да ни накара да се чувстваме щастливи. Според него това е грешно. Природата ни примамва, за да ни накара да създадем деца. Шопенхауер смятал, че щом любовта изчезне, това което ни поддържа живи е продължението на човешкото съществуване.

Вярно е, че физически ние сме създадени да създаваме повече от нас. Но без екстазът на страстната любов, сексът става незадоволителен. Страхът от твърдият, жесток живот ни подтиква да създадем високи стени около себе си. Любовта ни помага да се успокоим, да бъдем себе си и истински да се отдадем на някой. Заедно с партньор светът не изглежда толкова страшен. Изграждането на силна връзка с друг ни зарежда с енергия и ни доставя нужната стабилност да се справим с трудностите. От която и гледна точка да се погледне, любовта е неизменна и много нужна част от ежедневието на човек.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо обичаме appeared first on Зелен Свят.

Думата се произнася като Икигай и няма пряк превод на английски език, но по същество става въпрос за определяне на единствения фактор, който дава смисъл на ставането от леглото сутрин. Не е необходимо да бъде нещо възвишено, благотворително или благоприятно за слава и богатство. Това е просто приоритетът, около който се върти всичко друго (често несъзнателно).

Хектор Гарсия, автор на Икигай споделя: „Японската тайна за дълъг и щастлив живот е вроден у японския народ. Тя е естествено нещо – те имат силно чувство за цел. Посвещението и постоянството са навсякъде в Япония.“

За някои, особено служителите от големия град, това чувство за отдаденост е свързано с тяхното призвание. Има малко неща, които са удовлетворяващи, като вършенето на смислена работа, но дори и тези, които нямат свързан с кариера Икигай, намират цел в ежедневието си и в удовлетворението от печалбата. Може би затова смъртността нараства, след като хората се пенсионират.

Докато прави проучвания за книгата си, Гарсия открива, че японското население, живеещо в селските райони, по-често има своя Икигай, вкоренен в семейството или в по-широката общност – в края на краищата Япония се счита за колективистично общество. За разлика от Запада, който насърчава хората да изразяват своята уникалност и се стремят към лично подобрение, японците са готови да споделят неуспехите и успехите на другите.

„Ние прескачаме от една работа на друга, търсейки повече пари и се опитваме да бъдем по-добри от другите, но в крайна сметка се чувстваме сами – казва Гарсия. – Ако имаш група, не само на работа, а когато се занимаваш с хоби, заедно с всички останали, създаваш чувство за цел. Японците имат и дума за това: kizuna. Това означава акорд или връзка, която свързва всички.“

Никъде в страната това не е по-очевидно, отколкото сред жителите на Окинава, малък остров край най-южния край на Япония. Местните хора получават много внимание от страна на изследователите заради радостните им нагласи и продължителността на живота им, която е по-голяма от средната. Според Гарсия дълголетието им се дължи именно на Икигай, основан на социалните и семейните им връзки. „Не се нуждаете от огромна амбиция, за да бъдете много щастливи, просто се нуждаете от куп приятели, с които да пиете зелен чай и да разговаряте с тях. Отърви се от бъркотията в живота си и в основата ще откриеш своя Икигай .“ – обяснява той.

Определянето на собствения Икигай е свързано с обръщането на внимание на това, което кара душата да пее. За живеещия в Токио художник Юта Тога това е процес на редактиране – добавете неща, които ви харесват и изтрийте нещата, които не ви харесват. „Прави все повече и повече това, което харесваш – съветва той. – И го прави бавно, не бързай. Твоят Икигай е в тези неща, които обичаш да правиш всеки ден. “

С други думи, тайната на живота ни винаги е пред очите ни.

Автор – Нина Жишева

The post Икигай – японската тайна на щастието appeared first on Зелен Свят.