В Държавния университет на Калифорния, Fullerton, асистентът и изследовател Мисти Пейг-Тран си задава същия въпрос. След като прекарала часове в гледане на онлайн видеоклипове за храненето на мантите, тя не могла да спре да мисли за техниката на храненето им. Манатата пресява микроскопичен планктон и дребна риба от океана, докато се движи във водата. “Всички предишни изследвания са докладвали, че мантите използват механизъм за пресяване”, казва д-р Пейг-Трън. „Помислете: използваме кухненски гевгир, за да отделим тестени изделия от водата. Но неизбежно, допълва тя, всички сита рано или късно се задръстват. Така че това, което наблюдавах, не се връзваше с това, което знаех за механиката на пресяването.”

Ако обядът ви зависи от това да плувате в средата си с отворена уста, ще трябва да имате начин да предотвратите навлизането на големи буци храна. От китовете до двучерупчестите, всички, които се хранят на принципа на филтрирането, използват голямо разнообразие от механизми за отделянето на твърди частици от течностите, които вършат това. Според “Ню Йорк таймс” гигантската акула е класическото „сито” с любопитен механизъм за отпушване. След като веднъж е сортирала нещата, тя изтласква купчината ненужен баласт, като затваря устата си и прави нещо като разтърсваща тялото „кашлица“. Но непрекъснато плуващата мантата не прави така – тя се храни без кашлица, без прочистване на гърлото, без похвата на Хеймлих.

Вместо това, екипът на д-р Пейг-Трън открил, че мантите притежават уникална, сложна система за филтриране, която позволява на частиците да преминават през нейната биологична система за пресяване, без да се забиват в нея. Ако имате щастието да надникнете в устата на мантата, ще видите редици подобни на листа дялове, разположени под ъгъл, които приличат на ламели. Когато морската вода влезе в устата, между всяка двойка ламели се образуват малки водовъртежи, които избутват планктона нагоре и далеч от филтрите, за да бъде погълнат от мантата.

“То е нещо като пинбол машина, казва д-р Пейг-Трън. Частиците се удрят във филтрите и се отклоняват към хранопровода, а водата излиза от хрилните процепи.“

Според учените този вид „рикошетно отделяне“ може да предостави важна информация за това как се хранят мантите – нещо, което продължава да бъде малка загадка за морските биолози.

Но по-любопитно е, че тази филтрация без запушване може да има огромен потенциал за инженерите, които се надяват да създадат по-ефективни филтри – от устойчиви системи за управление на отпадъчните води до по-ефективни прахосмукачки. Според д-р Пейг-Тран, овладяването на физиката на рикошетното отделяне може да предложи нов начин за филтриране на микропластичните замърсители във водата в пречиствателните станции, както и да осигури по-добро филтриране в хранително-вкусовата промишленост.

Автор – Нина Жишева

The post От мантата до пречиствателните станции appeared first on Зелен Свят.

Европейският съюз текущо е признал забрана на пластиката, която ще влезе в сила през 2021г. До тогава държавите трябва да се съобразят с изискванията и да спрат производството на описаните пластични предмети. Но една държава взима инициативата в собствените си ръце.

Това лято власти от Австралия инсталирали нова система за филтриране. Тази система е невероятно проста и полезна. Както правителството, така и гражданите вече са видели ползите от използването й. Състои се от мрежа, поставена на изхода на дренажна тръба, която помага за улавяне на големи отпадъци и за защита на околната среда от замърсяване. Тези тръби изпускат вода от жилищни райони в естествени райони, а отпадъците от тези места могат да бъдат в огромни количества, което сравнително вреди на околната среда. Освен това, този боклук обикновено се измива от силни дъждове, които го издърпват до дренажните системи.

Австралийските власти започнали с инсталирането на 2 мрежи и били изумени от резултатите – тяхната нова система за филтриране успяла да хване повече от 360 килограма боклук в продължение на няколко седмици. Така че, било решено да се инсталират тези “капани” и да се минимализира замърсяването на природата и конкретно водата. Въпреки че инсталирането и поддръжката струват пари, общата система е доста рентабилна, тъй като властите спестяват значителни разходи. Например, сега те спестяват от разходите за ръчен труд, които преди това е трябвало да плащат на хора, които да събират всички отпадъци.

Когато мрежите се напълнят, те се повдигат и боклукът се изхвърля в специални камиони за събиране на боклук. Мрежите се връщат на дренажните отвори и продължават работата си. Тази нова система за филтриране доказва още веднъж, че малките неща имат значение и че съсредоточаването върху тях може да има голямо и положително въздействие върху околната среда и човечеството като цяло.

Автор: Мартина С. Попова

The post Австралия срещу пластичното замърсяване appeared first on Зелен Свят.

Тоалетната, върху която Caltech работят е една от по-напредналите системи в момента. Използват слънчева енергия да превърнат човешките отпадъци в обработена вода, водород и тор. Отпадъците след като се пусне водата се изпращат в септичен резервоар където бактерии обработват материала и го превръщат в тор. Течните отпадъци се изпращат в друг резервоар, който използва електрохимични реакции да дезинфекцира водата, което произвежда водороден газ. Пречистената вода минава и през филтър и може да бъде използвана за тоалетната или за поливането на култури. Слънчевите панели зареждат батериите, за да може всички тези процеси да се случат.Този проект за жалост е малко сложен за поддръжка, тъй като при опити за имплементиране в моментът, в който някоя от частите се счупи реално няма кой да ги поправи.

Други учени работят върху по-практични методи, който ще могат да бъдат използвани от развиващи се държави. Един от методите е канализация вид „тера прета”. Той е бил използван преди хиляди години. Някои местни племена в Амазонка смесвали екскременти, други органични отпадъци и дървени въглища в херметически затворени контейнери, които произвеждали супер плодородна тор. Днес я наричаме тера прета. Местата на който са използвали тази тор до ден днешен е почти 3 пъти по плодородна. Тоалетната тера прета разделя отпадъците в различни резервоари. Използват се определени микроби за да направят два вида тор.

Изглежда, че бъдещето на тоалетните е свързано с оползотворяването на човешките отпадъци, по-малкото замърсяване на природата и по-висок стандарт на хигиена. Важно е да се отбележи, че тези промени трябва да започнат от местата, на който дори нормалната тоалетна не е достъпна, а не като поредната глезотия на някой богаташ.

Автор: Мартина С. Попова

The post Тоалетните на бъдещето appeared first on Зелен Свят.