Мястото от преди 518 милиона години, наречено Цинцзян, се присъединява към бройката на само няколко други места по света, където съхранението на изкопаеми е толкова необичайно, че е запазило дори телата на меки животни. Наричани Lagerstätten, тези специални видове депозити включват известния канадски шист Бърджис, който датира преди 507 милиона години, и китайското местност Ченцзян, която се е образувала приблизително по същото време като Цинцзян, но в по-плитки води.

Досега изследователите са идентифицирали 101 животински вида в останките и повече от половината от тях са чисто нови за науката. Откритието допринася значително за нашето познание за ранния камбрийски период, когато животът процъфтява със впечатляваща скорост. Само за няколко десетки милиона години по целия свят се появяват сложни морски екосистеми, изпълнени със същества, които формират основата на днешните основни групи животни. Смята се, че много фактори са предизвикали тази безпрецедентна радиация на видовете – от нови плитки морски местообитания до еволюцията на ДНК регулацията, което е позволило формирането на сегментирани планове за тялото.

Изящните вкаменелости биха могли да помогнат на учените да разкрият още една еволюционна мистерия, която бушува от години: Къде тези необичайни животни, които все още съществуват днес, се побират на дървото на живота?

Автор: Мартина С. Попова

The post Впечатляващото откритие на Цинцзян appeared first on Зелен Свят.

Но ако това бедствие не беше сполетяло динозаврите? Пак ли щяха да изчезнат?

Може би не. Ново проучване показва, че динозаврите все още са имали много жизненост преди масовото, апокалиптично събитие. Разкрити с помощта на огромни симулации, които са нови за палеонтологията, откритието бележи крайният извод в дебата за това дали динозаврите вече са били “терминален упадък” в момента преди удaра.

През 1940 година, учените са имали много по-различно виждане над динозаврите и техният край. Години по-късно учените откриват останките от огромен кратер на брега на Мексико. Оттогава повечето палеонтолози са се съгласили, че астероидът носи основната вина за смъртта на динозаврите. Въпреки това, палеонтолозите обсъждат какво би се случило, ако астероидът никога не се беше разбил в Земята. Получаването на твърди данни по този въпрос е предизвикателство поради фрагментарния характер на изкопаемите фосили. Условията на околната среда трябва да са правилни, за да може тялото на организма да бъде заровено и изолирано достатъчно добре, за да образува вкаменелост. В резултат на това разказването на историята на живота на динозаврите използвайки вкаменелости е като реконструиране на сюжет, но всичко, което имате е само един оцелял транскрипт. Какво става когато страниците се разпаднат или мастилото избледнее?

Следователно, при изчисляването на броя на древните видове, палеонтолозите трябва да отчитат пристрастия в изкопаемите данни. Когато се погледнат суровите таблици, изглежда, че броят на видовете динозаври намалява в западната част на Северна Америка през последните 17 милиона години. Това подсказва, че динозаврите са били вече в полумрака си, когато астероидът е ударил. Дали биха съществували днес? Това остава въпрос без отговор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Астероидът, който уби динозаврите appeared first on Зелен Свят.