Наполеон, изоставен от всички на скалата си на о-в Света Елена, се провиква: “Какъв роман е моят живот!” и вписва името си в Историята: господар на Франция в продължение на 15 години, той прави от нея за известно време най-страшната европейска сила и й завещава институции, които съществуват до наши дни.

Кой би предрекъл подобно бъдеще на вторият син на дребен корсикански благородник. Роден в Аячо на 15 август 1769г., той би могъл да се роди генуезец, а не французин, тъй като продажбата на Корсика на френския крал тъккмо била приключила! Наполеон бил приет като стипендиант на 10 години във Военното училище в Бриен, а завършва Военното училище в Париж през 1785г. с чин младши лейтенант.

Възприел благосклонно Революцията, той е извикан в Тулон, окупиран от много месеци от англичаните, като капитан на артилерията през декември 1793г. Разполагайки умело малкото оръдия, които има, той подлага вражеските позиции на обстрел и на 18 декември градът се предава. На другия ден той е повишен в бригаден генерал. Младият офицер е едва на 24 години…

Арестуван при падането на Робеспиер през 1794г. поради връзките си с Якобинците, после изпратен в Италия, той най-сетне бил извикан в Париж, където се свързва с Барас, силния човек в Конвента, натоварен с изготвянето на Конституцията, Барас се обръща към него, за да потуши роялисткия бунт. Бонапарт не се поколебава да разстреля бунтовниците, за което получава от Директорията поста на главнокомандващ на армията.

Той придовиба огромна популярност с представата за себе си като човек, “който е навсякъде и вижда всичко”. Обзета от безпокойство, Директорията го отстранява и го слага начело на експедицията в Египет през 1798г. Победил мамелюците през Пирамидите, той успява, въпреки разгрома на флотата, да превземе страната и да реформира държавата, като отменя робството.

През 1799г европейските монархии се обединяват отново срещу Франция, а гражданите-икономисти, представлявани от Сиейес, желаят ред. Той осъзнава нестабилността на режима, ето защо подготвя за контрол над властта. След завърщането си във Франция, Бонапарт оглавява операциите. На 9 ноември 1799г., той арестува членовете на Директорията, а на другия ден ображда Съвета на 500-те, е Сен-Клу. Посрещнат с викове “Извън закона!”, той насила изгонва враждебните представители.

The post Издигането на Наполеон appeared first on Зелен Свят.

В продължение на векове папството е упражнявало над християнските държави в Европа както духовна, така и политическа власт. То съумява да изгради вфикасни съюзи и да намали амбициите на двама могъщи господари: германският император Фридрих Барбароса и Хенри II от Ангия. Папа Инокентий III трърди категорично: “Както Луната получава светлина от Сленцето, така кралското достойнство в отражение на папското.” Но Филип IV Хубави иска дам да си е господар. Освен това възнамерява да накара монасите да плащат данъци.

Конфликтът се задълбочава. В едно тържествено заявление папа Бонифаций VIII препотвърждава, че временната земна власт на кралете е подчинена на духовната власт на “Единната и Свята” Църква. Той дори решава да отлъчи краля от Църквата. Филип Хубав, подкрепен от трите съсловия (благородничество, духовенство, буржоазия) изпраща съверника си Гийом дьо Ногаре да арестува папата, за да бъде съден на събор.

През 1305г., след смъртта на папата, Филип Хубав успява да накара да изберат за папа френският кардинал Бертран дьо Гот, който взема името Климент V. Под претекст, че войните окървавяват Италия, той отказва да отиде в Рим. През 1309г. той се настанява в Авиньон, градче в херцогство Анжу пред дверите на Франция, което ще стане собственост на Църквата и ще остане такова до Революцията през 1789г.

Авиньон се организира като монахия. Там пребивава Съветът на кардиналите, който избира папата, както и Курията – правителството на Църквата. Стотици лица осигуряват управлението на финансите, пощата, сеченето на пари, действието на съда, на папската полиция. Градът става свидетел на значителен икономически подем и става голям финансов пазар. Папският двор прилича на светски двор, заслепява с лукса си. Аферите и борбата за престола са по-важни от вярващите и религиозните въпроси, а това скандализира много християни.

Движението срещу хренските папи е все по-силно. През 1377г. папа Григорий XI решава да се върне в Рим. След смъртта му през 1378г. Съветът на кардиналите избира италиански папа, Урбан VI. Ядосаните хренски кардинали избират за папа французина Климент VII, който остава в Авиньон. Френският крал поддържа авиньонския папа; германският император и английският крал – този в Рим. Християнството се парделя: това е Голямата схизма, продължила от 1378 до 1417г.

Много събори се опитват да възстановят реда. Тови в Констанц от 1417-1418г. връща единството, като избира една папа, Мартин V. Но папската власт трябва да се ограничи. Някои богослови искат дори решенията на съборите да имат предимство пред тези на папата. Мартин V отказва. Папската монархия е възстановена. Но тази криза отслабва папството, улеснява ересите, различните страни отказват тотално подчинение на Рим. Недоволството ще избухне през XVI век, когато религиозни войни ще потопят Европа в огън и кръв.

The post Кризата на папството appeared first on Зелен Свят.

Това са думите на Луи ХI, кралят с желязна десница, който връща силите на победилата англичаните Франция, излязла опустошена от Стогодишната война. Той я насочва по пътя на модерната държава.

Роден в Бурж на 3 юли 1423г., в разгара на войната, Луи XI прекарва детството си в строгия замък Лош, далеч от родителите си. От най-рано детство става стидетел как кралството губи територии и се опустошава от англичани и бургундци. На 14 години отива при баща си и участва в битките срещу врага. От 1447 до 1457г. мъдро управлява областта Дофине, която получава като първороден син на краля, оттук произлиза и титлата дофин.

Когато Луи се качва на трона през 1461г., той е готов за властта. Усвоил е търпението, правилата на дипломацията и способността да оценява противниците си. Той иска да продължи преустройството на кралството. Започва жестока борба срещу коалицията на големите феодали, отхвърлящи властта му, и отстранява важни лиця. С хитрост и насилия той подчинява амбициозната френска аристокрация.

Луи XI най-често е описван като жесток и безскрупулен крал. Наистина той е властен и хирът: също като паяк, който тъче търпеливо мрежата си. Но освен това е много благочестив, способен както на щедрост, така и на жестокост, смел, но предпазлив: управлява мъдро, като предпочита преговорите пред война.

Много активен, непрекъснато в движение, Луи XI улеснява подема на търговията, ингустрията, отпуска свободни на градовете, създава пощата, покровителства разработването на мините за въглища, олово, сребро. Копринената индустрия е въведена в Тур и Лион. Лион, заедно с Париж, става град на кригопечатането. Кралят помага за създаването на панаири и насърчава замеделието: около градските центрове се изрират лозарски и зеленчукови насаждения.

Луи XI налага властта си с желязна десница. Пречупва непокорните съдии, нарушава при нужда законите, прибягва към насилствени метод, умножава произволните арести. Възползва се от слабостта на папската власт, за да контролира духовенството и да наложи своите кандидати за важните длъжности. За да поддържа вече постоянната армия, нарастащия брой на чиновниците и да купува “приятели” на Франция, той прибягва до постоянни данъци: помощи (такси върху стоките), данъци върху солта и върху имотите на простолюдието. Определя пазмера им по стоя воля и с тежка ръка!

The post Луи XI – кралят с желязна десница appeared first on Зелен Свят.

Напоследък все повече деца страдат от дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). Но Франция е една от страните, където практически няма деца, страдащи от ADHD, пише The Power Of Silence.

В тази европейска страна само един процент от децата са с диагноза хиперактивност. Освен това, само на половината от случаите са предписани лекарства. Това се дължи на факта, че френските психиатри и психотерапевти не откриват биологични фактори при ADHD (наследствена предразположеност, вътрематочно развитие, раждане и др.). Европейските лекари смятат, че единствената причина за диагностицирането на ADHD е социалният фактор.

Ако детето развие симптоми на хиперактивност във Франция, се препоръчва да се преразгледа, преди всичко, храненето. Лекарите откриха, че симптомите се влошават, след като децата ядат храни, които съдържат изкуствени оцветители или консерванти.

Трудно е да се спори с това. Като възрастни, ние преживяваме ефектите от химически преработени храни. Някои преработени храни имат мощен ефект върху понижаването на енергийните нива, настроението и мисловните процеси.

Препоръчително е да се фокусирате върху по-здравословна диета, с много плодове и зеленчуци. И също така да се откаже от бързото хранене.

Втората важна точка – отглеждане на дете. Френските родители са много по-строги с децата. Създават и следват график за децата. Това учи децата да се самоконтролират.

За особено непокорни деца във Франция все още се практикува наказанието. Използването на колан не се класифицира като малтретиране. Тази практика често се използва като дисциплинарна мярка.

Лекарите смятат, че е важно да се променят поведенческите моменти и симптомите на хиперактивност изчезват. И това според тях е по-ефективно, отколкото да се натъпче детето с хапчета.

Американците фундаментално не са съгласни с тази система, така че виждат неврологично разстройство при ADHD, чиито симптоми са биологични дисфункции или дисбаланс на химикали в мозъка.

Що се отнася до американците, те са лесно повлияни от информация, която идва от уважавани източници, когато изследването се провежда от специалисти от Харвард или от университета „Джон Хопкинс“.

Много хора не разбират, че фармакологичните експерименти се финансират от компании за разработване на лекарства.

В допълнение, печалбите от продажбата на лекарствата се приспадат от разходите и на изследователи и на психотерапевти, предписващи курс на лечение.

Често лекарствата за ADHD имат сериозни странични ефекти. Те се считат за еднакво тежки като опиатите морфин или оксикодон.

В този случай е безполезно да се обвиняват лекарите, които предписват терапевтичния курс, защото те твърдо вярват, че вършат нещо добро, помагайки на деца с умствени увреждания.

Всъщност, правилно ли е да се поставят такива диагнози на деца?

Превод – Нина Жишева

The post Ето защо френските деца не страдат от дефицит на внимание appeared first on Зелен Свят.

Тази гореща вълна прекъсна предишния рекорд от 45°С, който бе поставен само преди няколко часа в село Вильевие. И това не бяха единствените горещи точки. Брайън Кан от Earther съобщава, че най-малко 12 метеорологични станции във Франция са измерили температури над 40°С, което е най-горещата температура, установена през 2003 година.

Според AFP, температурният скок превръща Франция в седмата европейска нация, която някога е надвишавала 40°С, като се присъедини към България, Португалия, Италия, Испания, Гърция и Северна Македония.

Франция не беше единствената нация, която е изпитвала екстремна топлина миналата седмица. Андора, Люксембург, Полша, Чехия и Германия определят рекордно високи температури за месец юни. Германия понижи ограничението на скоростта на част от автобаните, притеснена от изкривяването на пътищата. Горещината предизвика най-лошите пожари, които Испания е виждала от 20 години с три големи пожара из цялата страна.

Най-малко седем души загинаха във Франция поради жегата, поне два смъртни случая в Испания и двама в Италия. Но това е далеч от 2003 г., когато около 70 000 души са загинали в Европа, включително 15 000 души във Франция, по време на тогавашната топлинна вълна, съобщава Саша Ингбер от NPR. След това френското правителство предприе поредица от мерки, за да защити хората от топлината, включително система за предупреждение. Френската метеорологична служба издаде най-високото си предупреждение за четири региона на страната миналата седмица, което доведе до затварянето на 4000 училища. Обществени помещения за охлаждане също бяха отворени в градовете в цялата страна, а обществените паркове и басейните бяха отворени с удължено работно време.

Макар че французите се справят някак си с топлина, френското вино страда. След три години суша много лозя в южна Франция вече изпитват стрес. Огромната топлина започна да им надвива, насажденията започнаха да увяхват и изсъхват при потискащите температури. „Аз съм винопроизводител от 30 години. Никога досега не съм виждал лоза, изгоряла от тежка жега”, казва Джером Демпси.

В неделя на топлинната вълна в голяма част от Франция и други части на Европа най-накрая отслабна – въпреки че се очаква да продължи в Германия и части от Източна Европа за още един-два дни.

И така, какво доведе до масивния скок а температурите в началото на лятото? В друга статия Брайън Кан обяснява, че топлинната вълна е причинена от феномена, наречен рекс блок. Метеорологичният модел се случва, когато стационарната система за високо налягане над Гренландия и системата за ниско налягане над северната част на Атлантическия океан изкривяват струята, прекъсвайки по-хладния въздух от северните ширини до Европа. Появява се и пренос на горещ въздух от Сахара през Средиземно море.

Карстен Хаустейн, климатолог от Университета в Оксфорд казва, че е трудно да се каже доколко събитието се дължи на изменението на климата. Според него някои изследователи смятат, че флуктуациите в струята могат да бъдат свързани с температурите на затопляне в Арктика. Като цяло обаче топлинните вълни като тази са два пъти по-вероятни поради климатичните промени, смята той.

Превод – Нина Жишева

The post 46°С градуса във Франция! appeared first on Зелен Свят.

Мюнхен, Германия

Бавария предлага много повече от бирите по време на Октоберфест. Докато седите в бирена градина ще откриете в менюто закуска с телешка наденица Weiswurst и популярния индийски Currywurst. Съпровождащи ги, често ще виждате kaesespaetzle, популярно ястие, сходно с макарони и сирене, с подобна на ньоки консистенция, дължаща се на произхода на скорбялата. Взимайки проби, ще бъдете възнаградени с вкусна, снабдена с въглехидрати закуска, капеща със сирене Emmentaler и покрита с лук.

Бейрут, Ливан

Разхождайки се по улиците на Бейрут, Ливан, миризмите на хумус и шаурма ще се стенат от отворените прозорци, заедно с изобилие от западни храни, налични в този мултикултурен град, наречен „Париж на Близкия изток“. На гриловете във всеки ресторант и улицата ще откриете белезникавия бял халуми, меко сирене от козе, овце и краве мляко, произхождащо от близък Кипър. Не се заблуждавайте от скромния му вид. Разнообразното сирене попива ароматите на скара и ще се стопи в устата ви. Ако решите да го опитате в ресторант, а не на улицата, можете да го намерите в сандвичи, приготвени на скара с пиле, и поставени върху кебап.

Париж, Франция

Помолете парижаните да споделят знанията си за сирене и техният ентусиазъм може да ви изненада. В старинния квартал на улица Rue Cler, магазините за сирене подреждат улицата, която е нейният съименник. Влезте в някой от тях и попитай този въпросник: Коя брие трябва да опитам? Ще излезете с едно от най-добрите сирена, които някога сте опитвали (и вероятно франзели, разбира се).

Бело Оризонте, Бразилия

Бело Оризонте, малката, скромна столица на региона Минас Жерайс в Бразилия, все пак се счита за най-доброто място в страната за сирене. Неговият централен пазар има стотици сергии само за сирене, а известните бразилци с радост ще ви разкажат за всеки сорт. Преди да бъдете претоварени, има една закуска, която трябва да опитате като въведение към бразилското сирене: pao de queijo или хляб със сирене. Направено от брашно от тапиока, сирените ролки имат дъвкателна текстура, която подчертава мекия, но запомнящ се вкус на сиренето. Дори и да не можете да стигнете до Бело Хоризонт, сиренето Минас Жерайс, или queijo Minas, може да бъде намерено в менютата в цялата страна, а можете да го намерите във всякаква форма, от скара до пържено.

Квебек Сити, Квебек

Разходете се по реката в историческия град Квебек и изберете някоя кръчма или кафене с изглед към водата. Това е идеалното място да опитате ястие, което не може да бъде по-уникално канадско: poutine. Обикновено се сервира наситен в сос и се покрива с вкусния твърд местен чедър, путинът е наистина един от най-разнообразните закуски. Първоначално от английското село Чедър, сиренето чедър вече се произвежда на много места по света, известни в Уисконсин и други части на северната част на САЩ, включително съседния на Квебек, Вермонт.

The post За любителите на сирена appeared first on Зелен Свят.

Но за да бъде официално наречено Мюнстер изобщо, и да получи престижния AOC или AOP етикет, потвърждаващ неговото качество и автентичност, съществуват редица критични условия. Много от тях са свързани с процедурата на ферментация, но важно правило е, че най-малко 70 процента от фуражите на кравите трябва да идват от местния район на департамента Haut-Rhin, близо до Елзас. Напоследък, обаче, както съобщава The Local, мародерстващите диви свине излагат на опасност фуражите – и от тук – застрашават съдбата на смрадливото формадже.

Дивите свине се движат на стада, те пренебрегват електрическите огради и тъпчат житните полета, унищожавайки всичко по пътя си. Производителите на Мюнстер – около 50 ферми в региона – са принудени да размишляват за унищожената си фуражна култура. “Те обръщат земята”, заяви производителят на сирене Марк Вайс пред France Bleu. Вредят, тъй като изпражненията и мръсотията им попадат в сеното. Това не е добре нито за животните нито за сиренето“. Фермерите призовават ловците да убият популацията от диви свине, която в миналото е разрушила и местните футболни игрища, но засега не се вижда решение.

В същото време, обаче, има много други миризливи френски регионални деликатеси за тези, които имат страст към пикантната храна. Sablé du Boulonnais, сирене от северната част на Франция, може би е дори по-миризливо от Мюнстер и, заедно с Époisses и Pont l’Evêque си съперничи за цената си. Освен това бретонският колбас andouillette се прави най-вече от различни вътрешности на прасето и има силен аромат на урина. Дали земеделските стопани от Елзас са смятали това за алтернативно решение на проблема с дивите свине, все още не е установено.

Превод – Нина Жишева

The post Диви свине поставят на риск едно от най-миризливите френски сирена appeared first on Зелен Свят.

Кой е Рамзес II?

Рамзес II е бил фараон на деветнайсетата династия, втората династия на Новото царство на древен Египет. Той е роден около 1302 г. пр. Хр., и наследява баща си, Сети I, в края на юношеството или в началото на 20-те си години. Рамзес II е управлявал общо 66 години, което го превръща в един от най-дълго царувалите фараони в историята на Древен Египет. Надивял е много от децата си. Между другото, най-дълго царувалият фараон е Пепи II, фараон на старото царство, за когото се съобщава, че е управлявал 94 години.

Освен дългогодишното си управление Рамзес II се отличава и с различни постижения през живота си. Например, той успешно воюва срещу враговете на Египет, включително хетите в Анадола и нубийците на юг от Египет. Освен това Рамзес II е построил много забележителни паметници, които са оцелели и до днес. Сред най-известните от тях са храмовите комплекси Абу Симбел и Рамесеум.

Преместването на мумията

Подобно на много от фараоните в Новото царство, Рамзес II е погребан в Долината на царете, на западния бряг на Нил, срещу Тива. Първоначално фараонът е бил погребан в гроба, сега обозначен като KV7. По-късно обаче, мумията е прехвърлена от египетски свещеници в тайна ниша в Дейр ел Бахри, където е останала до откриването й през 1881 година.

Мумията на Рамзес II е изложена в Египетския музей в Кайро през 1885 г. През 1974 г. египтолозите, работещи за музея, осъзнават, че мумията на фараона се влошава с тревожна скорост и решават да я изпратят във Франция за преглед. Очевидно, според египетския закон, дори мъртви лица трябва да разполагат с необходимите документи, преди да им бъде разрешено да напуснат страната. Също така се твърди, че с тези документи ще се осигури на фараона правна защита, необходима за осигуряване на безопасното му завръщане в страната.

Фараонът получи паспорт

Във всеки случай Рамзес II е получил паспорт от египетското правителство и е първата (и вероятно последната) мумия, която получава такъв. Освен че има снимка на лицето на Рамзес II, паспортът е забележителен и с цитирането на професията на древния египетски фараон като „крал (починал)“. Мумията на Рамзес II напуска Египет през 1976 г. и, когато пристига във Франция, тя е посрещната на летище Льо Бурже с пълни военни почести, подходящи за крал.

След това мумията е транспортирана до Парижкия етнологически музей, където е изследвана. Изследователите открили, че влошаването на мумията е причинено от гъбична инфекция и е била подложена на подходящо лечение, за да се избегне пълно й разпадане.

След приключването на анализите и лечението, мумията е върната в Египет.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Паспортът на мумията appeared first on Зелен Свят.

“Лейди Либърти” както американците харесват да я наричат е била подарък от Франция. Тя била знак за интернационалната дружба на държавите. Първоначално била изваяна през 1876г. на малка скала като скулптура, за да може да се определят правилните пропорции. По това време е имало изключително много имигранти, които пристигали в Америка всяка година и често първата им спирка била Ню Йорк. Фредерик Огюст Бартолди е геният зад нейния дизайн. Статуята била пренаправена няколко пъти, всеки с по-големи размери опитвайки се да установят архитектурата зад създаването на такава голяма статуя.

Оригиналната скулптура

Интересен факт е, че като погледнете статуята вероятно си мислите, че е невъзможно тежка. Всъщност медната й “кожа”, от която е изваяна е с дебелина на две пенита. Медта е и причината тя да изглежда зелена сега. Започнала е с различен цвят и с времето се окислила.

Вътрешната и структура е направена от един доста познат човек на име Густав Айфел. Тъй като е имал опит с постройката на издръжливи огромни структури, са го взели да работи и по този проект.

Статуята на Свободата не била пренесена цяла. Била завършена в Франция, но на части. Така превозването и с кораб било възможно. Общо частите били 350, което сравнително забавило пътешествието. Статуята била подарък за стотният рожден ден на Америка, но закъсняла с 10 години. След като достигнали Ню Йорк на място я сглобили. Тя била готова на през 1886г.

Създателя внимателно подбрал елементите, като обърнал голямо внимание на символизма. Факела символизира свобода и светлина. Короната, чиито седем върха като слънчеви лъчи символизират седемте морета и континента. Обувките, които носи са сандали, а те символизират свободата на народа. Около краката и стоят счупени окови, което допълнително подчертава значението.

За жалост, след първата световна война когато факела бил повреден, не позволяват хора да се качват до там. След трагичните събития на 11 септември 2001г. статуята била затворена за посетители за 3 години. Днес тя е отново посетима и стои горда, пазейки в себе си американските мечти.

Автор: Мартина С. Попова

The post Статуята на Свободата appeared first on Зелен Свят.

Към края на царуването му, Луи XIV преместил спалнята си по средата на двореца. В тази стая посетителите можели спокойно да наблюдават как краля се събужда, облича и съблича, измива, бръсне се и т.н. Това е била чест предоставена само на най-лоялните и това било цяло зрелище.

Неспорно Луи XIV бил много суетлив, но успял да направи и всички останали такива. Често поставял тематики на пищните, екстравагантни балове, които правил. Аристократите, които следвали неговите условия получавали „точки“ и той ги имал в предвид като ставало дума за заявки към него от политически род. Той успял да накара много да му правят услуги в замяна на неговата благосклонност към тях. Тези, които не следвали правилата били избутани в сенките като всеки път в който са искали да се свържат с краля им е било казвано, че той е прекалено зает.

Изумително е да се представи как всички тези знатни особи биха захвърлили животите си в града и биха се преместили да живеят във Версай в малки апартаменти с цялото си семейство. Двореца се превърнал в една голяма „гимназия“ със слухове за какво ли не и кой ли не. Докато всички се стресирали върху това как изглеждат или кой говорел зад гърба им, кралят имал свободата да властва така както той искал. Той осъществил плана си да отнеме силата на аристокрацията.

Бляскавият дворец Версай сияе толкова силно днес както и създателя му на времето. С красиви позлатени декорации, изумителни градини и фонтани, до превъзходна архитектура и пищност, това не е място за изпускане.

Автор: Мартина С. Попова

The post Дворецът на Краля Слънце – Част II appeared first on Зелен Свят.