Хората, които имат изобилие от косми по лицето ще ви кажат, че те не изпълняват никаква функция. Просто изглеждат готино. Но животинските мустаци са много по-специални. Те помагат на животните да ловуват, да усещат посоката на вятъра и да се ориентират в тъмното. Те са толкова полезни, че почти всички бозайници ги имат. Не сме просто изключение.

Животинските мустаци са подобни на нормалната коса, направени са от същия протеин, но те са по-дебели и по-твърди и израстват от напълно различни фоликули. Вътре в кожата са заобградени от кръв и са свързани с нерви. Учените казват, че кръвта увеличава вибрацията на движение на косъма и ги прави изключително чувствителни. Нервите, закачени за тях отиват право към мозъка. Има цяла част от мозъка на животните, която е специфично за обработването на информацията изпратена по мустаците.

Дългите косми, които нормално наричаме мустаци могат да се движат доброволно. Но заедно с тях има и по-мънички косъмчета, които също се считат за мустаци. Много животни като например мишките имат и двете и се счита, че дългите биват използвани за навигация, а късите – за разпознаване на обекти.

Ако можехме да си мърдаме човешките мустаци щяхме да получим огромно количество информация за обиколния ни свят. Представете си да виждате, само че с косата си. Пример за това е когато мишка бива поставена в напълно непознато за нея пространство, тя ще се движи бавничко като бързо мърда мустаците си навсякъде. Ако познава пространството ще направи обратното. Когато мишка се интересува от нещо, например храна, ще почнат да мърдат мустаците си бързо за да получат „по-чиста“ резолюция на обекта.

Щом за толкова полезни, защо и ние нямаме?

Вероятно нашите предшественици са имали такива по някое време. Вероятно заради еволюцията на мозъците ни и сетивата ни, те са станали напълно излишни. В природата когато една функция не бъде използвана за продължителен период от време, индивидът спира да има възможността да я извършва, а тялото мутира спрямо новите изисквания. Модерния човек се справя достатъчно добре и без тях, за това може би не ни и трябват.

Автор: Мартина С. Попова

The post Животинските мустаци appeared first on Зелен Свят.

Казват, че да си затворим устата и да си стиснем носа ще намали потенциална за смущение, но също така това затваря всичкото това налягане в главата ви. Възможно е да се причинят увреждания на тъканите.

Една широко позната идея е, че ако поставим пръст под носа си ще спрем кихавицата. Ако се направи правилно, учудващо работи в повечето случаи. Това е благодарение на някои специфични нерви в лицето. Кихаме когато нещо раздразни мембраните в носът или гърлото. Това стимулира един от най-важните нерви в лицето, наречен троичния нерв. Той минава през челото, носа и челюстта. Носа подава сигнал, че е раздразнен към мозъка и … кихаме.

Ако просто поставим пръст под носа, когато почувстваме, че ще кихнем няма да постигнем много. Трябва да натиснем върху горната устна, което ще изпрати сигнал към мозъка чрез нервите в носа. Най-просто, това действие разсейва мозъка. Това е подобно на ситуацията, при която сме си ударили коляното и бихме се ощипали силно, за да разсеем болката. Пръстът под носа няма да спре всяка кихавица, но

може да засече поне някои от тях.

Ако се нуждаете от нещо по-неочевадно от това действие или просто нямате свободни ръце, с които да го направите, можете да пробвате да натиснете езика си срещу небцето или да погъделичкате мястото. Същите нерви минават и от там, за това е много възможно да се получи същият ефект.

Важно е да подчертаем, че няма никакви солидни научни доказателства за тези методи. Все още никой не е измъчвал хора да кихат за да се тества, но базирано на анатомията ни, би трябвало това да проработи. Доста хода също казват, че тези техники работят за това следващият път когато трябва да кихнете и не искате да се поставите в неловка ситуация пробвайте. Шансовете да проработи са поне нещо… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Mожем ли да спрем кихавица? appeared first on Зелен Свят.

По-голямата част от тежестта на мозъка ви ще дойде от мазнините. В останалата материя ще намерим протеини и аминокиселини, както и остатъци от микроелементи и глюкоза. Мозъкът естествено е повече от просто хранителните му съставки, но всички тези компоненти помагат за изпълнението на различни функции. Те също са свързани със психичното ни състояние. Дисбаланс на тези съставки може да доведе до резки промени в настроението или хронични психически заболявания.

От мазнините в мозъка, най-голямо значение имат омега 3 и 6. Излишък на тези специфични мастни киселини води до деградиращи мозъчни състояния. За да се избегнат трябва да ги набавяме от ежедневната си диета. Яденето на ядки, семена и мастни риби спомага за образуването и поддържането на клетките в мозъка и техните функции. Продължителното консумиране на обработени, наситени мазнини, като тези в ресторантите за бързо хранене и сладкишите може да повреди здравето на вашия мозък.

Протеините и аминокиселините отговарят за растежа и развитието на клетките. До голяма степен определят и как се чувстваме. Аминокиселините спомагат на нервната система да изпраща и приема сигнали между невроните. Те засягат настроението и вниманието ни, спалният цикъл и килограмите. Тези съставки са една от причините, поради които се чувстваме спокойни след като изядем голяма порция паста или по-нащрек след богата на протеини храна.

Диета с разнообразие на храните би помогнала да се спази баланса между главните съставки, които задвижват мозъците ни. Антиоксиданти, които можем да намерим в плодовете и зеленчуците, предпазват от унищожението на мозъчните клетки и помагат на мозъка да работи по-добре за по-продължително време. Без силни микроелементи като B6, B12 и фолиева киселина мозъците ни ще са в опасност от болести и психическа деградация.

За да може колата ви да потегли й е нужно гориво. Мозъкът ви работи по подобен начин. За това ако ви се налага да го натоварвате ежедневно се замислете как бихте могли да му помогнете, че да си върши работата по-добре.

Автор: Мартина С. Попова

The post Храна за мозъка appeared first on Зелен Свят.

Въпросите са хиляди, а отговорите ги няма.

Знаем, че мозъкът е най-голямото ни оръжия и предимство пред останалите същества на планетата. Компютрите мислят по-бързо от нас, но ние имаме капацитета да създадем такава техника и да я развиваме до незнайни висоти. Съществува тезата, която гласи, че оставим ли мозъкът ни дълго време в покой той „ръждясва” и блокира. Трябва да му осигуряваме работа, да го натоварваме всекидневно, да тренираме паметта и да развиваме интелекта си. Тук четенето е незаменимо. Няма реална опасност да го претоварим, понеже мозъкът разполага със своя система за защита и не позволява да го залее вълната от негативни емоции. Незнайно е още до къде може да стигне гения на човешкия ум, а много са опитали да разберат.

Според учени, мозъкът е същество в съществото. Правени са експерименти, в които се заели с огромната задача да проучват дълбините и структурата на мозъка. Изведнъж целият екип, работещ по проекта, се разболяват тежко и прекратяват експериментите си. Рязко след това всички чудновато оздравяват. Опитват отново, но това се повтаря няколко пъти подред. Учените останали в пълна заблуда без никакъв отговор защо и как това се случва.

Ще се намери начин, по който да изчислим пълният капацитет на мозъка ни, но първо трябва да създадем достатъчно добра техниката и чак след това да се заемем с разследването на инструментът, който ни позволява да я измислим.

Автор: Мартина С. Попова

The post Чудото на човешкият мозък appeared first on Зелен Свят.