В светлината на легионите фалшификатори, които продават фалшификати, група истински производители на кона кафе наскоро се обединиха, за да съдят няколко големи магазина, като Walmart и Costco, за тяхната роля в масовата схема за измама с кафе. За каква измама става въпрос, ще попитате.  Продаването на посредствени зърна като Koнa кафе си е чисто престъпление. Отглеждано само на вулканичните почви на Големия остров Хавай, Koнa кафето се възхвалява от ценителите за дълбокия му, „винен, пикантен“ вкус и липсата на горчив послевкус.

Не всички хавайски кафета са Кона. За да се класират, зърната трябва да се отглежда в “Kona Coffee Belt”, ивица земя, дълга 22 мили и широка 2 мили, разположена на височина от 700 до 2400 фута. Тази земя, по склоновете на вулканите Хуалалай и Мауна Лоа, е покрита от семейни кафе-горички.

Климатът на острова е идеален за дърветата, които изискват както слънчева светлина, така и дъжд през периода на растеж –  от август до януари и дълги сухи, слънчеви периоди по време на сушенето. От януари до края на май хавайските хълмове се пълнят с деликатни бели цветове. След това, от май до август, опънатите, зелени плодове на кафеените дървета, наречени череши, узряват на гроздове през целия сезон, докато не станат яркочервени.

Производителите периодично избират черешите, които не съзряват едновременно. След това те отстраняват пулпа, ферментират вътрешните ядки и изсушават семената на големи, слънчеви палуби, известни като hoshidanas. От време на време ги разбъркват, за да се уверят, че се изсушават равномерно, след което, накрая се пекат.

Производителите на кафе Koнa отразяват богатата мултиетническа история на Хавай и жизнеността на съвременните местни предприятия. Самуел Ръгълс, мисионер, за първи път донесъл кафе в Хаваи от Бразилия през 19 век. По това време фермите за кафе на Хавай са били управлявани от богати собственици на плантации, които притежавали големи парцели земя. След глобалния спад на пазара на кафе през 1890 г., обаче, много от тези големи плантации били разбити. На тяхно място се появяват по-малко и по-малки семейни ферми, често притежавани и управлявани от японски имигранти. Днес кафето Koнa се обработва от около 600 малки производители.

Пивкият, богат вкус на Кона има своите дългогодишни фенове. В едно писмо от 1866 г. Марк Твен пише, че „кафето Koнa има по-богат вкус от всяко друго, независимо независимо къде и как се отглежда и как  го наричаме.“ Днес жаждата за истинско кона кафе е причинила появата на нечувани измамници. Докато фермерите Koнa произвеждат само 2,7 милиона паунда зърна годишно, всяка година се продават повече от 20 милиона паунда Koнa. Част от това несъответствие може да се обясни с наличието на смеси между Koнa и други, по-малко скъпи кафета, начин за намаляване на разходите, като същевременно се набавят някои от богатите вкусове на Koнa. Но новите методи за изпитване на химикали, предназначени да проверяват съединенията, открити само в оригиналното Koнa кафе, са разкрили, че много от така наречените Koнa смеси всъщност не съдържат истинско Koнa кафе. Опитните пиячи на Koнa често могат да усетят измамата. Любителите на кафето биха помогнали много, ако плащат и за подкрепата на малките, местни производители, които продължават повече от век.

Как да разпознаете истинското Koнa кафе от фалшивото? Потърсете официалния Kona Coffee Council “Печат на одобрение” на опаковката. Ако няма печат, не е Кона.

Превод – Нина Жишева

The post На чашка Кона Кафе appeared first on Зелен Свят.

В края на Януари 2019 г. един полет на безпилотен самолет направи едно изумително откритие: Hibiscadelphus woodii, роднина на разтението хибискус, последно наблюдавано през 2009 г. и за който се смяташе, че е изчезнал. Видът е открит за първи път през 1991 г., наречен през 1995 г. и считан за изчезнал през 2016 г. Той има жълти цветя, които с течение на времето преминават към пурпурен оттенък. Изследователите смятат, че то е опрашвано от местни птици. Докато учените се опитват да използват кръстосано опрашване, присаждане и резници за размножаване на растението, нито един от техните опити не е бил успешен.

Януарският полет засне едно изображение, за което се смята, че е Hibiscadelphus woodii, прибрано в ъгъла на скала. През февруари те тръгнали на друга мисия, за да потвърдят това, което видяли, като хвъпуснали дрон към оригиналните GPS координати. Събрали повече изображения, разкривайки три отделни растения Hibiscadelphus woodii на скалата.

Но дори да знаят къде са растенията, достигането им не е лесно. Трите растения са на толкова опасно и труднодостъпно място, че до сега никой не е успял да достигне до тях.

Въпреки това учените се надяват, че новата технология може да помогне с тази дилема. В момента те разследват един безпилотен самолет, който може да събира растения и се надяват да използват тази нова технология, за да имат по-голям достъп до скалите. През последните няколко десетилетия ботаници са открили 11 нови вида растения за науката около скалистите скали Калауа. При изследване на флористичното разнообразие в Хавайските острови, нито една друга долина не се сравнява с Калалау по броя на уникалните му видове. Долината Калалау също съдържа най-много застрашени растителни видове, като 51 от тях понастоящем са изброени като застрашени.

Преоткриването на Hibiscadelphus woodii оставя учените развълнувани от възможността новата технология да открие нови видове и да преоткрие тези, за които се смята, че са изчезнали, дори в най-отдалечените и коварни области на земята.

The post Изгубеното хавайско растение appeared first on Зелен Свят.

През май миналата година законодателната власт на Хавай прие законопроект за забрана на слънцезащитните продукти, съдържащи общите химикали оксибензон и октиноксати, който ще влезе в сила от 1 януари 2021 година.

Забраната е предизвикана от проучване, според което слънцезащитните продукти, които се разнасят във водата от кожата на туристите, могат да повредят коралите. Но само химическите слънцезащитни продукти са забранени, минералните слънцезащитни продукти, които използват цинков оксид или титанов диоксид, все още са разрешени. Минералните слънцезащитни кремове често остават да се белеят върху кожата, но морските биолози казват, че си струва да изглеждате малко глупаво, нo да спасите кораловите рифовете.

“Всяко малко нещо, което можем да направим, може да има огромно въздействие, защото коралите биват атакувани от много страни”, казва Ники Трайлър-Ноулс, биолог, който изучава стреса върху коралите в Университета на Маями.

Кораловите рифове по целия свят са изправени пред цяла група заплахи. Най-разпространеното е изменението на климата, което затопля и подкислява океанските води, а това води до избелване на коралите. Коралите живеят в симбиоза с водорасли, които провеждат фотосинтеза от здравата костна структура на коралите и в замяна на тази защита осигуряват кораловата храна. Избелването се случва, когато коралите се стресират и отхвърлят водораслите. Възстановяването на коралите е възможно, но е твърде несигурно, ако условията в океаните останат стресиращи или ако стресовото отхвърляне на водораслите продължава да се случва ежегодно.

Замърсяването, включително изтичането на необработените отпадъчни води, може да повреди и рифовете, според National Ocean Service. През последните години учените посочиха и туристите, използващи слънцезащитни кремове като неизвестен преди това източник на замърсяване на водата.

„Освен това, споделя Трейлър-Ноулс, слънцезащитният крем може бързо да се концентрира в защитените заливи и лагуни, където хората обичат да гмуркат и да плуват. Другите животни, като рибите, могат да отплуват далеч от район, който е засегнат от химикалите, докато коралите не могат да го направят – те просто трябва да седят там и да ги приемат.“

Автор – Нина Жишева

The post Слънцезащитните кремове убиват коралите appeared first on Зелен Свят.