На този въпрос е трудно да се отговори. Хуните “остават дълбоко загадъчни”, пише историкът Питър Хедър, отчасти поради липсата на писмена история и неясния им произход. Смята се, че номадските хора са дошли от това, което е сега Казахстан, и са преминали през източните степи след около 350 г. н.е., трети и началото на втори век пр.н.е. Докато хуните се движели по Черноморието, те нападнали тези по пътя си. Тези хора – вандали, вестготи, готи и други групи – избягали към Рим. Тези миграции дестабилизирали Римската империя и помогнали на хуните да придобият убийствена репутация.

Най-известният им водач, хунът Атила, затвърдил това възприятие. Между 440 и 453 г. н.е., той води хунски орди в голяма част от Европа, включително Галия (съвременна Франция). По пътя придобива репутация в историческите разкази като „бич Божий“, чиито хора са извършвали неописуеми терористични действия, когато навлизат на нова територия.

Но археологическият запис разказва друга история. През 2017 г. например археологът Сюзън Хакенбек анализира хунски кости, погребани в Панония, бивша римска област в сегашна Унгария. Изотопният анализ показа, че хуните съществуват съвместно и провеждат културен обмен с римляни. Хунската история „не е била непременно история на конфликти, а повече история на трансграничния обмен, трансграничната адаптивност“, казва Хакенбек пред Washington Post през 2017 г.

Хунът Атила никога не нахлул в самия Рим, а империята му се разпаднала около 469 г. пр. н. е. Въпреки това варварската репутация на неговия народ е издържала. Гръцкият историк Йорданес, пишещ през шести век пр. н. е., ги наричал „коварно племе“. Съвременните историци обаче смятат, че те са изиграли по-малко пряка роля за разпадането на Рим и че присъщата нестабилност на империята я оставя уязвима за варварски нашествия.

Страшната репутация на хуните също играе роля в съвременния конфликт. След като германският император Вилхелм II насърчава войниците си да бъдат толкова безпощадни, колкото хуните по време на реч през 1900 г., терминът се свързва с Германия. По време на Първата световна война „хунът“ се използва широко като епитет към германците. Днес той все още предполага варварски хора.

The post Репотацията на хуните appeared first on Зелен Свят.

Лемурите са един от най-гласовитите примати. Някой от тях просто не млъкват, а още по-лошата страна на това е, че звучат приблизително като звукът, който издава балон когато изпускате въздухът от него. Това не е единственият им начин за комуникация. Като повечето животни, те предават информация чрез миризма.

Когато женските лемури за готови за чифтосване, мъжките са състезават в интересна борба. Обърсват си дългите, пухкави опашки из цялото тяло, като ги „напояват“ със силна миризма. Изпращат тази миризма в посока на опонента си. Ако е достатъчно силна, другият лемур ще се откаже, което прави по-миризливият победител. Странен начин да си намериш партньор…

Въпреки чудесните им умения за катерене, лемурите прекарват доста време на земята. Още от малки те се научават да вървят и тичат. Обичта им към земята варира из различните разновидности лемури. Някой от тях предпочитат дърветата толкова много, че дори се катерят по екзотичните дървета, обвити в бодли. Други предпочитат дори да си направят гнезда в дърветата.

Често, лемурите се хранят с растения, предимно листа. Случва се да си хапват и някоя буболечка от време на време. Хранят се и със плодове, който са лесно достъпна храна от дърветата. Лемурите са важна част от разпространението на семена из Мадагаскар. Съществува и вид лемур, който предпочита да яде бамбук.

Лемурите са доста сладки, особено бебетата, но те са застрашени от изчезване. Съществува фондация, която ви позволява да осиновите лемур, в опит да се увеличат процентите на тяхното оцеляване. Доста странен домашен любимец, но все пак всеки си има предпочитанията.

Автор: Мартина С. Попова

The post Чудноватите лемури appeared first on Зелен Свят.

Японците свързват тази кръвна група с определен тип личност. Хората с кръвна група 0 най-често се описват като ангажирани, организирани, фокусирани, отговорни, съвестни и практични. Смята се, че те са по-добри логици и могат да се ориентират по-добре.

Независимо от това, нездравословните навици или повишените нива на стрес, лошото хранене, липсата на физически упражнения ги правят по-чувствителни към неблагоприятни метаболитни ефекти, включително инсулинова резистентност, ниска активност на щитовидната жлеза и затлъстяване. Ако са под стрес, те могат да станат ядосани, хиперактивни и импулсивни. Стресът може да бъде причинен от прекомерен гняв и хиперактивност. Хората с тази кръвна група са предразположени към определени заболявания, като язви и тиреоидна дисфункция. Те имат по-високи нива на стомашна киселина в сравнение с други кръвни групи, което често води до дразнене на стомаха и стомашни язви.

Също така, членовете на кръвната група 0 често имат ниски нива на тироиден хормон и недостатъчен йод –  химически елемент, чиято единствена цел е да регулира хормоните на щитовидната жлеза. Това причинява много странични ефекти като затлъстяване, задържане на течности и умора.

Ако и вие сте част от тази група, ето някой важни съвети за подобряване на ежедневието и здравето ви:

Не забравяйте да избягвате кофеина и алкохола. Кофеинът може да бъде особено вреден поради повишаване нивата на адреналин и норадреналин, които вече са високи при хора с тази кръвна група. За да отпуснете цялото тяло, упражненията са критични. Членовете на кръвна група 0 трябва да бъдат физически активни повече от всяка друга, за да поддържат здравето и емоционалната стабилност. За да избегнете импулсивни реакции, поставете ясни цели, независимо дали са годишни, месечни, седмични или ежедневни и планирайте всичко във времето. Ако сте прекалено уморени, депресирани или отегчени, вие сте по-уязвими към деструктивно поведение, включително импулсивност, търсене на вълнение и поемане на риск. Когато сте под стрес, избягвайте да взимате големи решения или да харчите пари.

Автор: Мартина С. Попова

The post Специалната кръвна група 0 appeared first on Зелен Свят.