Специалистите твърдят, че истинските почитатели на Хари Потър са горещо привързани към приятелите си и е по-вероятно да бъдат толерантни към стигматизираните групи. Те са склонни да развиват по-висока емпатия към малцинствата. Tова не е магия, това е наука!

Има три части от проучването, които потвърждават първоначалната хипотеза. По време на първия тест децата от началното училище участвали в две проучвания. Те били провеждани преди и след като децата прочели сцените, съдържащи параграфи, свързани с предразсъдъците и неутрални фрагменти. Учениците от гимназията и университетите участвали в експерименти 2 и 3 от изследването. Те били запитани за емоциите си към отчуждени хора, след като прочели за приключенията на Хари Потър.

Това се случва, защото имаме възможност да видим света през очите на Хари. А понякога това, което наблюдаваме, не ни прави щастливи. Например, критичната тема на книгата е манията на главният злодей Волдемор за чистокръвните магьосници. Всъщност почти всички герои трябвало да се справят с трудностите, произтичащи от техните различия. Докато Хърмаяни е родена в семейство на обикновени не-магьосници, Рон Уизли живее в бедно семейство, а Невил Лонгботъм е невероятно бавен и тромав. Хагрид е гигант, който работи като учител в Хогуортс, но не му е позволено да използва магия. И въпреки всички тези странности, те все още са добри приятели и винаги са готови да се подкрепят взаимно.

Освен това самият Хари знае колко е трудно да бъдеш различен. Той загубва родителите си и трябва да израсне със своите „предубедени, ограничени, невежи и фанатични“ роднини в малък шкаф под стълбите. Той няма приятели и често бил измъчван от братовчед си. Затова Хари ги разбира; знае какво е.

Така че тази фантастична история помага на хората да осъзнаят несправедливостта в магьосническия свят и забелязват подобни примери за предразсъдъци в реалния свят. Характерът на Хари ни помага да разберем, че най-важното е да бъдеш добър към другите хора, без да обръщаш внимание на това колко различни могат да бъдат те. Думите на директора на Хогуортс, Албус Дъмбълдор, го потвърждават: „Разликите в навика и езика не са нищо, ако целите ни са еднакви и сърцата ни са отворени.“

The post Хари Потър ни прави по-добри appeared first on Зелен Свят.

Според нови изследвания, виното, което пиете, може да каже много за вашата личност.

Проучването, проведено от One Poll, изследва разликите в чертите между тези, които отпиват червено вино в сравнение с хората, които предпочитат бялото.

Оказва се, че ако предпочитате последното, по-вероятно е да сте екстроверт, който е известен с това, че е любопитен, саркастичен и малко перфекционист. Също така е по-малко вероятно да сте човек, който е по-активен сутрин, както и да предпочитате котки вместо кучета.

Ами любителите на червеното вино?

За тях е по-вероятно да са ранни птици, които често са по-скоро любители на приключенията, скромни и организирани. Предпочитат кучетата пред котките и джаз музиката е един от любимите ви жанрове.

В допълнение към различията в личността, проучването разглежда и познанията на всяка група, когато става въпрос за вземане на проби от вино.

Например червените пиячи на вино се смятат за ценители и е по-вероятно да знаят как правилно да държат чаша. В допълнение към това, те знаят колко време е необходимо, за да се окисли виното, какви са „танините“ – естествено срещащо се вещество – които спомагат виното да има сух вкус.

В света на запознанствата, любителите на червени вина също са по-склонни да бъдат изключени, ако партньорът не знае много за напитката.

Междувременно, почитателите на бели вина са по-малко информирани, когато става въпрос за вземане на проби от добрите неща и не биха искали да харчат повече от 29 паунда за бутилка.

Проучването, което изследва 2000 американци на възраст над 21 години, открива, че средният респондент изпива най-малко четири чаши вино седмично. Докато любимото им място да пийнат по чаша, е у дома. Въпреки че 62% биха предпочели да не пият нищо на вечеря, ако това означава отваряне на нова бутилка.

Така че остава да проверите лично дали винените ви навици съвпадат с вашата личност?

Превод – Нина Жишева

The post Кажи ми какво вино пиеш, за да ти кажа кой си appeared first on Зелен Свят.

Уилям Чопик, социален психолог от Мичиганския държавен университет и водещият автор на изследването, проучва как се променят човешките взаимоотношения с времето. Заинтригуван от връзката, която хората споделят с домашните си любимци, той проучи тези взаимоотношения и динамика. В неговото проучване собствениците на 1681 кучета оценяват собствената си личност и личността на кучетата чрез стандартизирани въпросници. Той открил, че кучетата и техните собственици споделят личностни черти. Много приятен човек е два пъти по-вероятно да има куче, което е много активно и възбудимо – и по-малко агресивно – от някой, който е по-неприятен. Проучването установи също, че добросъвестните собственици оценяват кучетата си като по-отзивчиви към обучението, а невротичните собственици оценяват кучетата си като по-страшни. От друга страна, “ако някой е спокоен, кучето им също ще е спокойно”, казва Чопик.

Чопик посочва очевидното предизвикателство в това проучване: можете да зададете на хората въпроси за себе си, но с куче можете да разчитате само на наблюденията на собствениците за поведението на техните домашни любимци. Предубежденията на собственика – идеята, че собствениците могат да проектират собствените си личности върху кучетата си – не изглежда, че са достатъчно значителни. Подобни проучвания показват, че познати са склонни да оценяват личността на кучето по същия начин, както собственика му.

Защо съществуват тези прилики? Проучването не разглежда причините, но Чопик има хипотеза. “Част от това самият избор на куче, а част е кучето, което в крайна сметка става заради вашето въздействие”, казва той. Чопик казва, че когато си вземат куче, хората са склонни да гравитират към този, който естествено се вписва в ежедневните им ритми. “Искате ли някакво раздразнително куче, което се нуждае от много взаимодействие, или нещо, което е по-спокойно за по-лекият начин на живот?”

Автор: Мартина С. Попова

The post Тревожни собственици с тревожни кучета appeared first on Зелен Свят.

В областта на психологията тази тенденция е известна като ефектът на Дънинг-Крюгер. Това наименование дошло след публикацията на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер в “Журнал на личността и социалната психология” през 1999 година. Тяхната работа резонирала с основната същност на идеята на Сократ, че истинската мъдрост не е нищо друго, освен признаването на факта, че наистина сме невежи. В съответствие с тази линия на мислене, Дарвин твърди много по-късно, че невежеството е по-голям фактор на доверие, отколкото знанието. Всъщност изследователите на ефекта Дънинг-Крюгер започнали с предложението на Дарвин.

Дънинг и Крюгер провели различни тестове и, изненадващо, всичките изкарали подобни резултати. Огромното количество от хората с лоши проявления на тестовете имали доста високи представи за бъдещите си резултати. След въвеждането, ефектът Дънинг-Крюгер е използван в академичната област.

Как се случва това явление?

По принцип, основателите било съгласни, че невежите хора страдат по два начина. Те не само не са наясно с нещо и по този начин правят грешки, но и не могат да поправят грешките си. Всъщност в повечето случаи лош изпълнител вероятно не знае, че се представя зле. Това произтича от факта, че те нямат представа какъв е правилният или добър начин да се направи задачата. Това не означава, че те ако осъзнаят грешката си няма да са склонни да я поправят, макар и да е нужна външна намеса.

Всички ние се държим малко странно по отношение на нашето познание. Добър начин да се преодолее това е да се запаметим в съзнанието си, че никога няма да можем да знаем всичко.

Автор: Мартина С. Попова

The post Науката зад некомпетентността appeared first on Зелен Свят.